Досега те можеха да видят графично на монитора преживелиците на пациента в минали съществувания отпреди три столетия. Това бе възможно благодарение на новата, усъвършенствана, компютърна програма на Кейс де Граф „Мегахейст“. С успех те записаха превъплащенията на доброволеца Петер и неговата половинка Александра, като обитатели на стария холандски град Лейдън, под имената на Ксинтия и граф Уйлям де Мол. Отличният старохоландски език нямаше нищо общо със сегашния им холандски, с източноевропейски акцент. Това доказваше хипотезата за преминаване на душевната субстанция от едно умиращо тяло, след престой в Отвъдното, в раждащо се друго тяло.
Задачата на изследователките бе, с помощта на новите програми на Кейс, да разберат и запишат всичко на лазерни дискети. За целта отлично пасващото семейство, доброволци от България, играеше не по-малка роля. Намерението им да разкрият до голота душата си, ги правеше дръзки и непоколебими в начинанието.
Опитите продължаваха вече няколко седмици и успехите на двете екстрасенси, Йоманда и Райдсма, се редяха един след друг. Вестниците бяха полудели и на всички първи страници бе поместена сферата, в която се редуваха, ту Петер, ту Александра.
С първата програма на Кейс де Граф се постигаха смътни образи на монитора, но пък придружени с ясни, отчетливи изречения на доброволците. С доказването на теорията, че те са обитавали древна Недерландия, посредством отличния им холандски език, който използваха при разказите, бяха станали едва ли не герои.
Но опитите не бяха спрели дотук. Двете жени изследваха всичко, което можеше да доведе до оформянето на силна и доказуема теория. Досега с програмата „Хейст“ те можеха да надничат в скритите резерви на душата и да лекуват болести като рака и спина. С разширената и многобайтова програма, плюс умението на такива таланти като двете големи в хипнозата холандки, се проникваше в мозъка по-надълбоко. На монитора се виждаше образ от миналото на доброволците, макар и мътно графично изображение.
Създаването на най-новия софтуер, бе съпроводено от много тежки душевни разстройства на програмиста и трябваше да го изчакат, за кой ли път, да излезе от дома за душевноболни. Най-после програмата бе готова и вкарана в извънредно мощния компютър.
След гледането на материала за преживяванията на Петер и Александра, изследователките се натъкнаха и на факта, че всички сегашни човешки връзки се преплитат с минали такива, и че времето с настоящоживеещ партньор, отговаря на предишно такова. Дали щеше да се потвърди това в следващи животи на двойката, беше въпрос на време.
— Готови за запис! Натисни ентъра, настройка на вълновата честота на сензорното поле. Старт! — изкомандва Йоманда и двете се залепиха за монитора.
Петер бе в сферата, окичен с всевъзможни кабели, свързващи слепоочието му с интерния вход на компютъра. Под хипнозата на докторката той бе насочен отново към стария град Лейдън и към последния му миг преди раздялата с тялото си, и към края на живота му като мъдър и всеотдаен граф, избавил тогавашна Недерландия от напастта на „летящите прилепи“.
— Това ще е краят — каза графът и затвори очи. — Заповедта на краля трябва да се изпълни. Длъжен съм!
В Хохландската църква щеше да се разиграе истинското велико събитие.
Тялото на Уйлям де Мол бе проснато в средата на църквата. До него лежаха безжизнени всички, които преди можеха да се нарекат „летящи прилепи“. След скъсването на сребърните нишки, актьорите от сцената в замъка на Борсбом бяха вече мъртви тела. Графът ги бе зарил всичките долу, в блатото и множество комари и жаби се опитваха да смучат от разлагащата се плът на най-важните особи в стадото. С напрегнат полет, той и Ксинтия, доближени един до друг, достигнаха високата църква. Там никой не подозираше, че идва краят. Захванати здраво за свода те очакваха поредното излитане на субстанциите нагоре, към Отвъдното.
Току-що пристигналите се извисиха на челното място, което по принцип бе на Арон.
Стадото притихна. Граф де Мол заговори тихо, но отчетливо и ясно:
— Арон е мъртъв, Дионисий също. Аз съм новият водач и новият палач. Всички вие ще трябва да се разделите със земния живот. Душите ви трябва да са свободни, за да протича естественият ход на живота. Всеки един от вас го очаква ново превъплащение. Великият Одисей го обещава. Той е вече в мен и желае промяна.
Тълпата „летящи прилепи“ замръзна. Някои от тях понечиха да се отделят, но парализиращата сила на Одисей ги настигна начаса и тогава всички се ужасиха от първите екзекуции. Крилата им като заледени висулки се стопиха пред погледите на останалите, безформените змиеподобни тела конвулсираха и люспите им се лющеха. Голотата им се задълбочи дотам, че вените и артериите започнаха да се оголват. Пукаха се и от тях като фонтани заблика кръвта, събирана от умъртвените преди това жертви. „Убийците-прлилепи“ постепенно придобиваха предишните си човешки форми, но това бяха само едни трупове. Изцъклени очи и недоразвити ръце, някъде с по един, някъде с по два окърнени пръста се търкаляха по мръсния под. Неистови, жални звуци, примесени с цвърчене се отделяха от разкривените, беззъби, човешки развалини. Ярка светлина се разля в Хохландската църква. Хиляди светкавици обвиха умиращите тела. От всяко едно излизаха душевни субстанции, по две-три или цели дузини. Те можеха да се видят под формата на леки сияния, движещи се плавно нагоре. Бяха навярно щастливи, защото липсваха вече свилените, сребърни нишки, които ги задържаха в изродените „прилепи“.
— Това бе наказанието за неразумните, които се осмелиха и дръзнаха да избягат! — поде новият водач Уйлям де Мол. — Вашият и моят ред идва сега. Просто нишките на всички души, затворени във вас, трябва да бъдат освободени. Одисей ще ни избави. Това не е смърт, това е освобождение!
При вида на останките от „бунтовниците-прилепи“ всеки зачака примирено своята участ. Ксинтия също бе потресена. Тя се бе свила в прегръдката на своя любим и чакаше освобождението. Не съжаляваше, защото знаеше, че това е в името на доброто.
— Ксинтия, приготви се! Обичам те! — зашепна графът и с последна трепетна прегръдка обви красивото и любимо, черно цвете.
— Смъртта не е краят! — даде отговор на прегръдката тя.
Одисей впрегна всички „летящи прилепи“ в едно и сътвори от тях за последен път Майката. С нежен полет тя се понесе нагоре, като остави змийските люспести кожи и нокти вече без свилените свръзки със земните тела. Нишките бяха прекъснати от Одисей и така мистерията на Лейдън бе разрешена. Всички „прилепи“, включително графът и Ксинтия, повече не съществуваха… може би само един, Роб Бургот, ако се съвземеше до сутринта, ако грейнеше слънцето, и ако бе достатъчно интелегентен. Все въпроси, които тежаха в полза към гибелта на Роб. Бъдещето щеше да реши дали ново нашествие на „прилепи“ ще зароди този Роб Бургот или просто ще умре. Графът не бе помислил за него…
— Умирам! Това е краят! Какво ли ме ча ка!? — изрече с лека уплаха графът и продължи разсъжденията си. — Или всичко е едно нищо? Напразни илюзии за продължаване в Отвъдното.
След общото излитане на стадото, всички души бяха свободни. Майката бе само едно средство за по- лесно придвижване към прехода между реалния свят и неизвестното. Границата лесно и безболезнено се минаваше от много душевни субстанции, обединени и водени от стар дух-водач. Във войните, такова излитане на душите на многото убити и преминаване в Отвъдното, също бе съпровождано от стар дух. Когато ставаше поединично, разликата се състоеше в това, че субстанцията напуснала тялото, кръжеше в пространството над трупа и мъчно се отделяше от миналото на индивида и неговите близки. Имаше също и възможност да бъде притеглена в царството на „гойките“, ако бе бавно подвижна и водила покварен живот.
