сви. Наистина не беше очаквал да открие Миранда тук, но искрено се бе надявал.
— Ех, вие, Кейлъм, човек би предположил, че идвате за първи път на панаир!
Нямаше нужда да поглежда лицето на жената, която се притисна плътно до него, за да разбере коя е тя.
— Аз съм човек, който се интересува от всичко — каза той на лейди Хорвил. — А вие, милейди? Откривате ли неща, които да са ви интересни тук?
— О, да! Някои много интересни неща.
Под прикритието на блъскащата се тълпа тя успя да застане така, че полите й да скриват действията й и плъзна ръка между бедрата му.
Скръстил ръце, Кейлъм остана напълно неподвижен и се престори, че е погълнат от гледката на две бели кученца с червени надиплени яки около вратовете си. Те вървяха на задните си крака и изправени прескачаха пръчките, които собственикът им постоянно поставяше високо пред тях.
— Много интересно — каза лейди Анабел, а в гласа й вече се долавяха нотки на раздразнение. — Струва ми се, че ви е нужна помощ.
— Не и от вас, милейди.
Тя силно стисна члена му.
— Сигурен ли сте?
— Напълно.
Ръката й го пусна.
— Ще трябва да намерим възможност да изпробваме решителността ви. Изслушайте ме, моля ви. Има нещо, което трябва да сторите.
На Кейлъм му бе омръзнало това създание, а и имаше да върши много работа. Колкото по-скоро се отърве от нея, толкова по-добре.
— Вярвам, че не ме излъгахте, когато казахте, че не сте нает от лейди Филипа, за да накара Етиен да ревнува.
— Много мъдро, от ваша страна — рече той, като се оглеждаше за Франчът и неговия противен приятел Сен Люк. Те изглеждаха неразделни, освен когато Сен Люк можеше да бъде забелязан как преследва Сейбър Авенал. Сен Люк очевидно смяташе, че Кейлъм ще запази джентълменско мълчание относно срещата им в бордея в Уайтчапъл.
Кейлъм се замисли за близостта между Франчът и Сен Люк, както и за намерението на Франчът да се ожени за Пипа. И направо му се доповръща.
— Тя е ей там — каза лейди Хорвил гневно и натъртено. — Със Сейбър. Където се хвърлят монети.
Кейлъм се обърна и видя Пипа. Двамата със Сейбър се смееха, докато младежът хвърляше монети по разчертаните върху дъска квадрати, обозначени с числа.
— Бяхте ли вече с нея?
Кейлъм се намръщи и удостои с вниманието си лейди Хорвил.
— Моля?
— Пипа. Спахте ли вече с нея? — Тя многозначително сви рамене в неподходящо екстравагантното си, гарнирано с лебедов пух, синьо наметало. — Няма значение. Онова, което има значение, е, че съм много великодушна и познавам кога двама души са влюбени.
Анабел беше усойница. Алчна, безскрупулна вещица, която нямаше достатъчно мозък, че да се опита поне да прикрие нахалството си.
— Извинете, но трябва да тръгвам — каза й той.
— Не, не ви пускам — пръстите й се забиха в ръката му. — Смятам да ви помогна.
— Да ми помогнете ли?
— Знаех си, че това ще ви накара да ми обърнете внимание.
Кейлъм се окопити.
— Моля да ме извините.
— Ако се ожените за лейди Филипа, ще получите зестрата й — каза лейди Хорвил, като се държеше така, сякаш на света нямаше нищо по-интересно от малките бели кученца. — Това интересува ли ви?
Сигурно Франчът я е пратил. Разпитва го, за да види как ще реагира той.
— Лейди Филипа е сгодена за херцог Франчът и ще се омъжи за него след няколко седмици. А това, милейди, превръща предложението ви в шега.
— Никога не се шегувам с неща от жизненоважно значение — рече тя.
— От жизненоважно значение за вас — отвърна Кейлъм.
— С моята помощ вие можете да напуснете замъка Франчът и да отведете лейди Филипа със себе си.
— За да ви оставя вие да заемете мястото й като херцогиня Франчът?
— Би трябвало да се интересувате само от собствените си работи.
— И точно това правя. Приятно прекарване на панаира.
Пръстите й, впили се в ръката му, го задържаха достатъчно дълго, за да успее да му каже:
— Помислете за това, което ви казах. Ще промените мнението си и ще се радвате на помощта ми. Помислете, Кейлъм. Отведете я и ще имате Клаудсмур и всичко, което върви заедно с него.
— Приятна вечер, мадам.
— Бихме могли да се насладим един на друг, Кейлъм.
Той я погледна.
— Видяхте част от онова, което бих могла да ви предложа, още на бала у Естерхази — рече тя, като се усмихна със самоуверено задоволство. — А вие ме желаехте. Тогава не беше удобно. Но сега е.
— А защо е нужно това?
— Защото вярвам, че е добре да плащам за нещата, които желая. Много мъже биха платили богато, наистина богато за онова, което аз бих сторила за вас…
— Благодаря ви, но не.
Очите й се разшириха, после се присвиха.
— Предлагам ви да купя това, за което вие би трябвало да ми платите! С моето предложение искам да откупя заминаването на вас и Пипа оттук. Ще ви доставя удоволствие, за да ви убедя да грабнете цяло състояние, глупак такъв!
— Благодаря — каза той. — Но не.
— Проклет да сте! Тогава пари. Ще ви платя, за да я отведете.
Той нямаше нито време, нито нерви за това. Поклони й се с насилена усмивка.
— Много сте щедра, мадам. Ще обмисля предложението ви.
Тя се олюля от възмущение.
— Ще обмислите предложение за пари вместо… Много добре! Но не мислете дълго. Скоро ще е прекалено късно.
— Ще ви уведомя за решението си достатъчно скоро — рече той. — Струва ми се, че виждам херцога ето там. Ще поговорим пак. — Като се отдръпна, за да направи път на редица младежи от селото, които пееха и криволичеха из тълпата, Кейлъм отиде при Сейбър и Пипа.
— Успя ли вече Сейбър да ви спечели някоя хубава дрънкулка? — попита Кейлъм, като се усмихна на поруменялата Пипа.
— Сигурно тук има някакъв трик — възмути се Сейбър пред ухилената беззъба жена, която събираше падналите монети по джобовете на мърлявата си престилка.
Младежът се наведе напред, доколкото му позволяваше преградата, и се опита да хвърли монетата с леко извиване на китката.
Малката монета стигна до ръба на игралната дъска и тупна сред талаша, разпилян наоколо.
— Безнадеждно е! — заяви Кейлъм. — Нека ви покажа как.
— Много сте неучтив, сър — каза му Пипа. — Моля ви, не ни се подигравайте.
Сейбър не изглеждаше като човек, който приема подигравките на сериозно. Той се загледа покрай Кейлъм.
— Къде е Елла? Казаха, че ще дойдат заедно с вас.
Кейлъм срещна погледа на Пипа и бързо погледна встрани.
