Гуидо избърса с ръкав изпотеното си лице.
— Нея я няма — рече той.
Стомахът на Кейлъм се сви на топка и му прималя.
— Но нали току-що казахте, че мога да я питам?
— Объркал съм се. Тази, която търсите, вече я няма. Идете при гадателката. — И той посочи с неочаквано елегантната си ръка една пътека между шатрите и сергиите. — Идете при Сибил, и питайте нея. Кажете й, че аз съм ви изпратил.
Кейлъм изсумтя и поклати глава.
— Не съм дошъл тук да узная бъдещето си, приятелю.
— Идете при нея, казвам ви — рече Гуидо, като отстъпи назад. — Тази, която предсказва бъдещето, трябва да познава и миналото. Първо трябва да определи откъде идвате, иначе не може да ви каже къде отивате.
Пипа бе уплашена. За Кейлъм и за себе си. Мъжът, който стоеше до нея с пребледняло лице, страдаше на някакво далечно място, където тя не можеше да го достигне.
Разтърси го леко.
— Гадателката трябва да е насам — рече тя, като се опитваше да го издърпа нататък.
— Ти не биваше да си тук — рече той, а гласът му звучеше така, сякаш почти не съзнаваше присъствието й. — Там, където отивам аз, ти не можеш да дойдеш. Ще те върна в замъка.
— Но аз няма да ида — каза му тя, като стъпи здраво на посипаната с талаш земя. — Ти не си готов да ми кажеш за какво е всичко това, и аз няма да те питам. Но ще ида при гадателката, и ти ще дойдеш с мен.
— Не.
— Ти искаш да го сториш.
— Божичко! — Той вдиша лице към нощното небе и затвори очи. — Невъзможно е да знаеш какво искам или не искам. Искам покой.
Пипа чувстваше, че направо ще избухне от насъбралото се желание да го притисне с въпросите си.
— Направи ми това удоволствие, Кейлъм, а в замяна аз няма да те питам нищо. Ела при гадателката. Още сега.
Като човек, изтощен от тежък труд, той остави главата си да клюмне напред. Не продума нищичко, но се отправи в посоката, която змиеукротителят му бе указал. По пътя често ги спираха залитащи гуляйджии, които подхвърляха пошли забележки и шеги. Кейлъм сякаш не забелязваше никого.
Веднъж Пипа дори забеляза херцога, но той изглеждаше пиян и прекалено погълнат от компанията на лейди Хорвил от едната му страна и на Анри Сен Люк от другата. А от Сейбър и Макс нямаше и следа.
— Насам — чу се дрезгав глас откъм тъмния отвор на малка шатра. — Насам, Кейлъм Инес. Гуидо ми каза, че се нуждаеш от услугите ми.
Пипа го погледна.
— Тук трябва да е.
— Не можеш да влезеш с мен.
— Не мога да остана и отвън, и то сама — напомни му Пипа.
Той се отказа да спори. Прихванал я около кръста, Кейлъм влезе в палатката.
Една жена, облечена от глава до пети в тъмнозелена коприна, седеше зад малка масичка. Тя повдигна забуленото си лице и направи знак на Кейлъм да седне на един стол точно срещу нея.
Когато Кейлъм се спря, Пипа го подкани да продължи напред, изчака го да седне и застана до рамото му.
— Наричай ме Сибил — рече жената. От тясната пролука между забрадката върху главата й и булото, прикриващо лицето й, гледаха най-черните очи, които бе виждала Пипа. Очи, които бяха и млади, и невероятно стари. — Ела по-близо, да мога да те виждам — нареди Сибил на Кейлъм.
Той се поколеба, но стори, както му бе казано.
— Търся Рейчъл — каза той. — Чувала ли сте за нея?
Вместо да отговори, Сибил се наведе над масата, отрупана с карти, камъчета и стъклени мъниста. Разпери длани върху нея и се втренчи в Кейлъм.
— Ти си красив мъж — каза тя. — Животът се е отнесъл към теб добре. Не си намерил покой, но си постигнал много. И така е трябвало да бъде.
— Рейчъл? — повтори той.
— Няма смисъл да се занимаваш с Рейчъл. — Толкова бързо, че Пипа нямаше време дори да се стресне, гадателката докосна лицето на Кейлъм, погали високите му скули и ясно очертани челюсти, прокара пръст по линията на правия му нос. После притегли главата му към себе си и подпря чело о неговото. Погали косата му и каза, много тихо: — Откажи се от миналото!
Въздишката му накара Пипа сепнато да докосне шията си.
— Не мога да се откажа — рече той. — Ти не разбираш какво е заложено. Трябва да намеря Рейчъл! Мислех, че съм открил следа у Майлоу и Миранда, които продават илачи, но те са изчезнали.
Ръцете на Сибил застинаха в косата на Кейлъм.
— Това, което търсиш, е опасно.
Той вдигна лице и се отдръпна от нея.
— Ако знаеш това, значи можеш да ми помогнеш.
Тя сведе клепки и хвана и двете му ръце.
— Аз гадая за неща, които не зная. Нека видя дланите ти.
Той обърна ръце.
Сибил ги подпря върху своите длани и Пипа чу как жената простена, много тихо:
— Използваш и двете си ръце така, както повечето хора използват само едната — рече тя.
— Да.
С единия си пръст жената проследи широк лъскав белег върху лявата му длан.
— Това унищожава линиите.
— Но не унищожава съдбата ми — рече той. — Не помня как се е случило.
— Бил си много малък — рече тя монотонно.
— Винаги съм го имал. Изоставили са ме в Шотландия. Бил съм много болен, трябвало някой да се погрижи за мен и са ме оставили в замъка Къркълди. Там ме отгледаха. Винаги са се грижили за мен.
— Огън — едва чуто промълви Сибил.
Пипа постави ръка върху рамото на Кейлъм и почувства как напрежението се събира в стегнатите му мускули.
— Огън — повтори Сибил.
— Огън! — Кейлъм скочи и едва не преобърна масата. — Дръжката на тигана беше нажежена от огъня и аз го хванах.
— Трябва да вървя — рече Сибил. — Знаеш, каквото знаеш. Не настоявай за повече. Случилото се не може да бъде променено.
— Трябва да бъде променено, казвам ви — каза Кейлъм, като тръгна към жената.
Сибил вдигна ръка предупредително.
— Уморена съм. Трябва да поспя. Остави ме сега, и не се връщай.
— Кажи ми какво се е случило! — настоя той. — Кажи ми как съм попаднал при панаирджиите и защо! Кажи ми кой е наредил животът ми да бъде откраднат и даден да друг. Няма да намеря покой, докато не разбера!
— Онова, което искаш, не можеш да го получиш — рече Сибил. — Приеми живота, който имаш, Кейлъм Инес. Ако не оставиш миналото да умре, то ще те убие.
Посетителите на панаира бяха оредели. Когато Кейлъм и Пипа стигнаха до мястото, където чакаха каретите, откриха, че тази на херцога вече се е върнала в замъка. Очакващият ги кочияш, който, по всичко личеше, си бе пийнал повечко от силната бира, предлагана от кожени мехове на панаира, даде несвързано описание на заминаването на господаря си заедно с изисканите му приятели.
Мъжът, чийто размътен поглед трудно се фокусираше върху Кейлъм и Пипа, си спомни, че лорд Авенал си бил тръгнал много по-рано заедно с момчето.
