— На Белчър беше съобщено, че няма да имаш нужда от него тази нощ — каза мъжът. — А и ти не би желал той да присъства на малкия ни разговор.
— Не желая да разговарям с теб!
Мъжът беше изключително висок. Черната му коса бе права, прекалено дълга и сплескана, а под лишените от вежди, изпъкнали кости на челото му се криеха проницателни сребристи очи.
— Време е да платиш сметките си, ваша светлост — рече той, като подпря едрите си кокалести ръце върху писалището.
Някакъв проблясък на трезв разум заплашваше да разкъса топлата пелена в съзнанието на Етиен.
— Сметки ли? — Той се попривдигна. — Не знам за какво говориш. Кой те изпраща?
— Някой, който знаеше, че ще си готов да платиш пребогато за информацията, която мога да ти дам. Както и за мълчанието ми.
Етиен сграбчи ръба на масата. Пот изби по челото му. Трябваше да остане спокоен. Това можеше да се окаже някоя съвсем незначителна глупост. Безразличието трябваше да надвие този негодник.
— Вън оттук! — заповяда той толкова властно, колкото му позволяваше удебеленият език.
— Вън оттук ли? — Тънките устни на мъжа се разтвориха в ухилена гримаса, която дълбоко набразди хлътналите му бузи. — Надали би искал да го сторя. Може пък да кажа на някой друг това, което знам за теб. Има един човек, дето би платил страшно много за информацията, а тогава на теб няма да ти е останало нищичко, за да платиш, за каквото и да е.
Етиен примигна, за да проясни погледа си. Имаше нещо в този човек… Да, той вече го бе виждал някъде.
— Откъде те познавам?
— Въобще не ме познаваш. Но пък може би ме познаваш много добре. Кой би могъл да каже? Отговорът зависи от това, какво разбираш под познаване.
— Не съм в настроение за гатанки. — Етиен кипеше от гняв, но пък ефектът от алкохола вече отминаваше. — Казвай за какво си дошъл!
— Искам половината от всичко, което притежаваш — заяви мъжът. — Избрах си едно имение на север от Клаудсмур. Оттам мога да се грижа никога да не забравяш да ми доставяш моя дял.
Етиен застина, после рухна назад в стола си. Разсмя се, избърса уста с опакото на ръката си, и пак се разсмя.
— Луд човек! Белчър! Господи, ще му одера кожата, че спи, когато ми трябва.
— Миранда е болна — рече мъжът. Той се изправи и заобиколи масата, за да седне на ръба й, близо до Етиен. — Помниш Миранда, нали? Сестрата на Майлоу?
Етиен преглътна. Вече бе напълно изтрезнял.
— Не — каза той. — Нямам представа за какво говориш.
— Аз пък си мислех, че ще си спомниш — рече мъжът. — Миранда не може да работи. Ще се наложи да се грижа за нея. Погрижи се тя да е на безопасно място, където няма да се изкушава да каже онова, което знае, та да получи парите, необходими на нея и на Майлоу, за да живеят.
Ужасът, който го бе преследвал, откак проклетата му… Този ужас не го бе оставял нито за миг, откак се бе появила онази противна жена, която му бе казала, че е негова майка. Етиен никога не бе преставал да се страхува, че някой някак ще узнае истината за него и ще дойде да го изнудва.
— Миранда знае всичко за теб, но това не изненадва ваша светлост кой знае колко, нали?
Етиен се взираше невиждащо пред себе си.
— Досещал си се за това, нали? Кора Бейнс, майката на лейди Хорвил, знаеше, а тя беше близка с Миранда.
Той би могъл да се опита да достигне някакво оръжие.
— Собствената ти скъпа майка каза на Кора, а Кора каза на Миранда. Колко жалко! Флорънс винаги си е била ужасна бъбривка!
— Не споменавай името на онази жена!
— Флорънс Хокинс — натъртено каза мъжът. — Красиво създание, когато беше млада. Колко тъжно, по какъв начин умря само! И то веднага след като ти бе проявил любезността да си уговориш втора среща с нея. Треска, каза докторът. Кора пък твърдеше, че е било отрова, така смяташе и Миранда, но кой ли би ги послушал? Сигурно за теб е било голям шок да откриеш, че си копеленцето на някаква си курва.
— Не! — Етиен се хвърли към едно чекмедже наблизо, където лежеше тънък стоманен нож. Успя да хване дръжката на чекмеджето и задърпа.
Една голяма корава ръка се сключи около неговата и я тръшна върху масата.
— Копелето на една курва, поставено в люлката на невръстен херцог, защото курвата мразела бащата на невръстния херцог и смятала да се докопа до онова, което е негово. Чрез теб. Много хитро, от нейна страна, нали?
Етиен едва си поемаше дъх и усети как по ъгълчетата на устата му се пенят слюнки.
— Много лошо, дето ти е казала, че всички, които знаят, са мъртви… освен нея. Много глупаво, от нейна страна. Мислила си е, че щом ти разкрие, че е истинската ти майка, ти ще я закриляш. А ти я уби точно заради това. Само че помощничката на змиеукротителя не е била единствената, която е знаела, че тя е взела законния наследник на херцога и е оставила теб на неговото място. Нея вече я нямало, но не и Кора и Миранда.
— Кора вече е мъртва — проплака Етиен.
— Няма да говорим за това. Миранда не е мъртва, нито пък аз. Затова ти ще платиш за мълчанието ни.
— Ще убия и двама ви!
Мъжът се разсмя, а смехът му накара Етиен да изповръща цялото съдържание на стомаха си.
Когато приключи с изцапването на дрехите си и на полираното писалище, както и на скъпите килими, той се взря в безизразното лице над себе си.
— Ще убия и двама ви!
— Не, няма — каза мъжът. — Защото ние сме взели предпазни мерки. А няма да е зле ти да наглеждаш онази кучка Хорвил. Може да започне да създава проблеми.
Анабел? Анабел не биваше никога да разбере какво се е случило тук тази нощ.
— Аз мога да се справя с Анабел — каза той, като едва успяваше да си поема дъх. Потърси кърпичката си и когато я откри, я притисна към устните си, върху които все още усещаше противния горчив вкус.
— Изслушай ме много внимателно. Трябва да се занимаеш и с още нещо. Когато го сториш, аз ще се върна, за да се погрижа за другите ни уговорки.
Мъжът се изправи и искрящите очи на Етиен проследиха разгъването на високото кльощаво тяло.
— Инес — каза мъжът. — Трябва да се отървеш от него. Както и от приятеля му, ако и той знае.
— Да знае какво? — попита Етиен. — Чонси? Инес човек на Чонси ли е?
За миг в малките светли очи на мъжа се появи недоумение.
— Чонси ли? Забрави Чонси, глупак такъв! С него няма никакъв проблем. Инес ти е проблемът.
— Защо души наоколо и се навърта около годеницата ми? Той никога няма да успее…
— Млъкни! И ме чуй добре. Трябва да се справиш с Инес, преди той да се е справил с теб.
— Ще му кажа да си върви, и това ще сложи точка на въпроса. Устата, лишена от устни, за миг се присви.
— Ще го убиеш, и това ще сложи точка на въпроса. Ще убиеш законния херцог Франчът.
— Законния… — езикът на Етиен отказа да изрече останалите думи.
— Той е мъжът, който би трябвало да седи там, където си се настанил ти, копеле. Действай внимателно. Остави си достатъчно време, за да се увериш, че няма друг свидетел срещу нас. После действай.
Етиен успя само да кимне.
— Сега ще те оставя. Но винаги ще съм наблизо.
— А името ти? — задави се Етиен и задърпа и без това вече разпасаната си риза. — Кажи ми името си и къде мога да те открия!
— Аз ще те открия. А името ми няма никакво значение. Мисли за мен просто като за баща си.
