нямаше как да не подуши зловонния му дъх на снощен алкохол.
Той се покашля и се усмихна приятно.
— Не може да се каже, че имахме добро начало. Може би не помогна много и фактът, че толкова много неща са били уредени още при раждането ти. Един мъж изпитва нужда да завоюва, а ти вече беше моя. Няма тръпка, нали разбираш?
Тя бавно вдиша през носа си.
— Загубата е изцяло за моя сметка, разбира се. Би трябвало по-рано да забележа какво съкровище си ти. Бих искал да се поправя, Пипа. Бихме ли могли да започнем, като те помоля да ме наричаш Етиен?
Нещо тук не беше наред. Тя не беше чак такава глупачка, та да повярва на подобна коренна промяна в отношението му.
— Бих искал да се извиня за онази малка… Ами, онзи път, когато като че ли попрекалих. Не бях в добра форма. Съжалявам. Нека забравим, а?
— Можем поне да опитаме — каза тя, като копнееше да се отърве от него.
— Добре, добре! — Той направо се ухили и протегна ръка, за да потупа ръцете в скута й. — А сега по въпроса, който не е толкова приятен. Чух нещо много обезпокоително за нашия приятел Инес.
Пипа преглътна.
— Виждам, че това те тревожи. Ти го харесваш. Не те виня за това. И самият аз го харесвам. Или по- точно, харесвах го. Но той е негодник, Филипа. Говори се, че в Лондон се е хвалил колко ме мрази и смятал да ме съсипе финансово.
Тя най-сетне успя да проговори:
— Това е скандално! Как би сторил подобно нещо?
— Първо смятали, че възнамерява да те прилъже да се омъжиш за него и да сложи ръка върху Клаудсмур. Това би значело, че ще може да ми иска всевъзможни такси, каквито му хрумнат, за да позволи да превозя калая от мините до пазара. Споменавал ли ти е за нещо подобно? Довери ми се и бъди откровена. Няма да го използвам срещу теб.
— Не — моментално отвърна Пипа. — Разбира се, че не.
Франчът въздъхна и поклати глава.
— Почти ми се щеше да кажеш да.
Тя го погледна намръщено.
— Защо?
— Защото това би направило по-малко вероятни по-лошите обвинения.
— По-лоши обвинения?
— Те са фантастични, скъпа моя — рече Франчът. — Направо фантастични, но се опасявам, че са верни. Инес е дълбоко заблуден. Той крои да се ожени за теб, защото смята, че ти би трябвало да му принадлежиш по право.
— Но… — Не, тя не бива да се остави да я измамят. — Това е по-скоро смешно, отколкото фантастично, Франчът!
— Наричай ме Етиен, моля те. Излагам ти само факти. Вече съм убеден, че онова, което ми казаха, е било самата истина.
Пипа леко се отдръпна.
— Тогава, моля ви, не ме дръжте в напрежение нито миг повече. Споделете тази истина с мен.
— Той вярва, че е законният херцог Франчът.
24
Какви опърничави създания бяха жените! Носеха само неприятности.
Един мъж трябва — на всяка цена — да се пази някоя жена да не впримчи, която и да е част от тялото или съзнанието му.
— Проклета история! — изруга Кейлъм, докато се въртеше из галерията, откъдето трябваше да мине Пипа, щом излезе от покоите си. — Трябваше ли да ме разбира толкова буквално?
Жената, която си бе спечелила място в съзнанието му, сега го правеше на глупак, по дяволите! А той се нуждаеше от нея. Нуждаеше се, и то веднага!
Кейлъм напусна галерията и притисна ръка към сърцето си. Пипа, облечена в кафяво-червен костюм за езда, тъкмо затваряше вратата на стаята си. Тя го видя и за миг сякаш бе готова да се върне обратно.
— Пипа — настойчиво прошепна той. — Трябва да говоря с теб.
Тя пусна дръжката на вратата и бавно тръгна към него.
— Струва ми се, че ми каза да стоя далеч от теб. Не употреби ли и думата унищожавам?
— Моля те! Сега не е време за упреци. Бях дълбоко обезпокоен.
— А вече не си.
— Дълбоко обезпокоен съм от пет дни насам — рече той, преди предпазливостта да го възпре. — Това е времето, през което ти все ме отбягваш.
— Съобразявах се с желанията ти.
— Е, сега промених решението си. Помниш ли, когато ти казах, че може да ми потрябва твоето скривалище? На колко време път оттук е?
— Не е много далеч. Около час на добър кон.
Облекчението го накара да се отпусне.
— Точно такова място ми трябва. Ще дойдеш ли с мен, за да посрещнем Струан? Мисля, че е много важно да разполагам с помощ наблизо, но не прекалено близо. Ако ми позволиш, ще го заведа в твоята хижа. Съгласна ли си?
— Защо?
— Няма време да ти обяснявам. Просто повярвай, че никога няма да сторя нещо, с което да ти навредя.
Тя прехапа долната си устна и той видя как се бори с решението си, преди да каже:
— Наистина ми се струва, че си ме омагьосал, Кейлъм Инес. Непрекъснато ме държиш подвластна на магията си. Ела, казваш ти, и аз идвам. Върви, и аз си тръгвам. А сега отново „ела“. И, да… ще дойда.
Светлината вече отслабваше.
— Ще се наложи да се движиш близо зад мен — каза Пипа на Кейлъм, който водеше втори кон за поводите. — Познавам пътя добре, но на места е прекалено тесен.
Докато наблюдаваше Кейлъм и Струан заедно, Пипа виждаше как двамата безмълвно се разбират.
Кейлъм бе оставил Пипа сред брезовата горичка, докато той излезе на коня си, за да спре наетата карета на Струан. Като си размениха само няколко думи, Струан се качи на втория кон, който Кейлъм бе довел, и изпрати каретата обратно по пътя, откъдето бе дошла.
Старите приятели не се застояха на пътя, за да говорят далеч от слуха й. Вместо това и двамата веднага дойдоха при нея и след като Струан кимна за поздрав и целуна ръката й, Пипа разбра, че е време да ги поведе към хижата, без да се бавят повече.
Изоставената ловна хижа се намираше дълбоко в горите, южно от имението Клаудсмур Хол. Щом стигнаха до миниатюрната жълта каменна постройка, Кейлъм бързо скочи от коня си и помогна на Пипа да слезе.
— Бързо — рече Кейлъм. — Ще е най-добре да се върнем поотделно, и то когато вече е почти тъмно. Ще настаня Струан и ще те последвам след няколко минути.
Тя уплашено го погледна.
— Но ти не знаеш пътя!
Той се усмихна и отвори вратата на хижата.
— Кажи й, че имам нос на хрътка, когато става въпрос за намиране на пътя, Струан.
— Не лъже — потвърди Струан, като ги последва в единственото помещение в постройката.
Комин, облепен с обли речни камъчета, се издигаше до покрива. При предишното си идване Пипа бе помела пръстения под и бе постлала пъстра черга. Масата и две дървени пейки бяха останали от дните, когато хижата е била използвана за подслон от ловците. Кейлъм се огледа.
