години и бе достатъчно голям. Ако беше ми помогнал, можеше и да не пострадам толкова. Но, разбира се, морето нямаше да ме остави да се удавя. Най-сетне то ме откъсна от скалите и ме понесе към брега и към безопасността.
— Разбира се? — Пипа беше удивена. — Защо „разбира се“?
Жюстен се сепна.
— Не ми обръщай внимание. Понякога си въобразявам разни неща. Всичко беше просто щастлива случайност. Но често съм чувствала, че Етиен не е като мен, нито като баща ни, нито като дядо. Баба е една огорчена, разочарована от живота, старица, на която не й е останало нищо, освен семейното й име. Но Франчътови винаги са били известни като великодушни мъже. А Етиен не е великодушен.
Пипа приглади ръкавиците в скута си.
— Това какво общо има с Кейлъм?
— Може би нищо. Може би много. Усещам някаква неудържима привързаност към него, Пипа.
Пипа погледна въпросително в очите на Жюстен.
— Да, почувствах, че в него има нещо различно. Нещо различно и все пак познато. Сякаш има нещо особено, което би трябвало да знам за него.
Пипа потрепери и си пое дъх.
— Много съм обезпокоена. Чувствам… Не зная дали това, което си мислех, че изпитва към мен, е истина.
— Мисля, че те обича — каза Жюстен. — Но това ще стане ясно с времето. Засега обаче няма да казваме нищо.
— Но как можем да си мълчим, когато…?
— Можем, защото ако не си мълчим, може никога да не узнаем истината. Уверявам те, че мъжът, за който се предполага, че е мой брат, би бил очарован да чуе разказа ти. Кейлъм Инес бързо ще бъде премахнат. А останалата част от живота ти ще се превърне в истинско мъчение, докато изплащаш цената за това, че си обичала врага на съпруга си.
25
След като излезе от стаята на Жюстен, Пипа тръгна умислена по галерията над големия вестибюл.
Една сянка се удължи през вестибюла и преди Пипа да успее да се отдръпне назад, откри, че погледът й е прикован от очите на Франчът. Тя бързо успя да потисне импулса си веднага да побегне.
— Малко късничко е за езда, не мислиш ли, скъпа? — каза той, като оглеждаше костюма й.
— Върнах се преди известно време — неопределено каза тя, а същевременно забеляза, че за първи път той не е нито пиян, нито разрошен — необичайно явление за това време на нощта.
— Идвах да те видя, Филипа.
Франчът я хвана за лакътя и я насочи уверено именно в тази посока.
— Откак си поговорихме онази сутрин, просто съм неспособен да мисля за друго, освен за теб.
Пипа се бореше със себе си, за да не издаде отвращението си. Твърде скоро стигнаха до апартамента й и той отвори вратата с онази добре позната й властна осанка, която смрази кръвта на Пипа.
— Става много късно — каза тя.
Франчът я прихвана през кръста и я въведе в гостната й, където Нели скочи и направи реверанс.
— Ей, ти! — грубо каза Франчът, а когато Нели скочи на крака, той небрежно махна с ръка. — Остави ни, ако обичаш.
Нели се оттегли мълчешком, като през цялото време гледаше Пипа въпросително.
— Господарката ти и аз сме сгодени — рече Франчът, сякаш това напълно извиняваше непристойното му поведение. — Скоро ще бъдем женени и трябва да обсъдим много неща.
— Да, ваша светлост — рече Нели. — В такъв случай, ще се върна по-късно.
— Тази нощ повече няма да има нужда от теб — каза Франчът.
Пипа никога не се бе чувствала толкова уплашена. Бе готова да запищи.
Веднага щом вратата се затвори зад гърба на Нели, Франчът закрачи из стаята, като разглеждаше обзавеждането с очите на човек, който явно за първи път вижда тази стая.
— Удобно ли се чувстваш тук? — внезапно попита той.
— Да, много. Благодаря, Франчът.
— Етиен! — Той повдигна вежди. — Етиен, ако обичаш. Нима това би могло да се струва прекалено фамилиарно на жената, която скоро ще бъде моя съпруга?
— Етиен — каза тя, докато се молеше и трескаво обмисляше начин да се отърве от него. Все още стиснала бонето и ръкавиците си, тя седна на ръба на стола, само допреди миг заеман от Нели.
— Ще ти бъде къде-къде по-удобно в апартамента за моята херцогиня.
Прозорците бяха леко отворени и в стаята влизаше мъничко хладен въздух. Пипа повдигна лице и мислено поблагодари за освежителния полъх.
— Чу ли какво казах?
— Разбира се. Много сте любезен.
— По дяволите, мадам, не съм любезен. Тази нощ дойдох при вас с шапка в ръка, така да се каже, защото съм твърдо решен да създадем едно начало. И то скоро.
— Септември е съвсем скоро, нали? Само някакви си три седмици?
Франчът тръгна към нея и за най-голям ужас на Пипа падна на колене пред нея.
— Скъпа моя — каза той, а страстната искреност в думите му някак кънтеше на кухо. — Заслужаваш едно истинско, официално предложение за брак. Обмислих въпроса много сериозно и знам колко нехаен съм бил.
Пипа затаи дъх.
— Но ще поправя тази грешка и ще продължим напред на чисто. Милейди, за мен е огромно удоволствие, че ще бъдете моя съпруга. Вие сте жена, напълно достойна за тази чест.
Той бе… той беше грубиянин дори и когато си мислеше, че я заслепява с чара си!
— Благодаря — каза тя, като вътрешно тържествуваше, че не й се наложи да му даде с думи съгласието си.
Отново изправил се на крака, Франчът започна да си съблича фрака.
— О, аз съм един щастлив мъж. Не искам да се страхуваш. Остави всичко на мен, и ще се справим повече от поносимо добре.
Пипа се отдръпна, колкото може по-назад в стола си.
Франчът се усмихна широко.
— Свенливо малко същество! Както и може да се очаква от девиците, скъпа моя. Лесно ще се справим с това малко неудобство достатъчно лесно. — Захвърли настрани фрака и издърпа през главата си вратовръзката, като не спираше да й се усмихва. — Хайде, ела, нека ти помогна да се съблечеш. Уверявам те, че това ще направи първата ни брачна нощ къде-къде по-приятна за теб.
Отчаянието накара Пипа да скочи на крака.
— Може ли да ви кажа нещо, Фран… искам да кажа, Етиен?
— Всичко, малката ми птичка.
— Може би не знаете, всъщност, разбира се, че не го знаете. Но аз много се надявам да ви народя колкото може повече деца. Смятам да се превърна в… в съд за вашето семе. Ще бъда неуморна да получавам това семе, докато ви родя плод… — Самообладанието й изневеряваше и тя прокара език по пресъхналите си устни.
Челюстта на Франчът бе увиснала от изненада.
— Ами да, по дяволите — измърмори той. — Страшно мило, от твоя страна! Тоест, направо ми секна дъхът, скъпо момиче. И аз съм на същото мнение.
Той протегна ръце към Пипа, но тя се дръпна от него.
— О, сигурна съм, че сте — каза му тя. — И тъй като е така, за мен е особено важен символ нашият съюз да бъде благословен, преди да се възползвам от удоволствието да ви служа.
Изглежда, Франчът — най-сетне — загуби дар слово, а и спря да съблича ризата си.
— Не сте ли съгласен… Етиен… че има нещо много красиво в мисълта, да се заемем с въпроса за
