семената и плодовете в деня на нашата сватба?
— Аз… ами, аз… да, разбира се. Много красиво.
— О, добре. — Тя едва не рухна върху килима от облекчение. — Не мога да ви опиша колко се радвам, че проведохме този разговор. Чувствам, че сега ви познавам много по-добре, а и вие познавате много по- добре мен самата.
— Ами… да.
Тя вдигна фрака и му го подаде.
— Надявам се баба ви скоро да се почувства по-добре, за да продължи да ме инструктира за задълженията ми, щом стана ваша съпруга. А баща ми сигурно вече пътува насам от континента. Наистина, всичко е толкова вълнуващо!
— Толкова вълнуващо — повтори като ехо Франчът. — Много се надявах, че бихте обмислили дали пък да не изоставим цялото това глупаво чакане… както го обсъждахме онзи ден?
— Поканите вече са разпратени — каза Пипа и успя да си даде вид, че се разкъсва от съжаление. — Няма да е честно. Не и спрямо скъпата вдовица или пък спрямо баща ми. А и спрямо вас, Етиен. Това събитие ще отбележи нов триумф в живота ви, времето, когато ще се заемете с продължаването на рода си. И несъмнено ще желаете цялото висше общество да отбележи този тържествен ден заедно с вас.
— Предполагам, че имате право.
Тя го подкара към вратата, като припкаше до него, надничаше към лицето му и се усмихваше.
— Защо ли се бавихме толкова дълго, преди да стигнем до това приятно споразумение, Етиен?
Чувстваше се така, сякаш лицето й скоро ще се разцепи и стомахът й ще се прости с малкото, което бе яла през деня. Съмняваше се само в каква последователност ще се случат двете неща.
В един ужасяващ миг, когато Франчът застана на отворената врата, тя се уплаши, че може да се опита да я целуне. Но вместо това той се намръщи, сякаш се опитваше да осъзнае какво точно се е случило току-що, после си тръгна, като клатеше глава.
Кейлъм наблюдаваше как Франчът излиза от покоите на Пипа. Фракът на мъжа бе преметнат през ръката му и ризата му беше разкопчана. Изглеждаше като зашеметен.
Той не би посмял да насили Пипа на същия етаж, където спеше сестра му и където всеки вик щеше да бъде чут. А дали наистина не би посмял?
Франчът бавно слезе по извитото стълбище и ботушите му закънтяха по каменните подове.
Кейлъм понечи да се измъкне от укритието си в нишата, водеща към апартамента на лейди Жюстен, но видя Нели и се спря. Нели Бъмстед, която непрекъснато хвърляше уплашени погледи в посоката, накъдето се бе отправил Франчът, изтича нагоре по стълбите и влезе в апартамента на Пипа.
Измина повече от час, преди Нели да излезе оттам бавно и на пръсти. Кейлъм, чийто врат вече се бе схванал от непрекъснатото надничане, изчака, докато се възцари пълна тишина, после се отправи към вратата на Пипа.
Влезе в тъмния салон, без да почука. Срещу камината имаше врата, за която беше сигурен, че води към спалнята, и тя бе открехната. Оттам проникваше слаба светлина. Лунната светлина от прозорците, пред които завесите не са били спуснати.
— Пипа? — прошепна той. Никак ме му се искаше да я изплаши.
Тя не отговори.
Като се върна назад, той завъртя ключа в ключалката и това действие стегна и последното мускулче в тялото му. Вече не му оставаше и капка съмнение какво е решил да стори тази нощ.
С тихи предпазливи стъпки Кейлъм прекоси стаята и отвори вратата към спалнята малко по-широко.
— Пипа?
Лунната светлина нахлуваше през прозореца и посребряваше леглото и силуета на жената, сгушена на една страна в него. Едва-едва се чуваше звукът от равномерното й дишане. Тя спеше. Кейлъм се приближи, затаил дъх, защото не искаше да я сепне и събуди… и не искаше да се лиши от удоволствието да я погледа как спи.
Черните коси на Пипа се стелеха върху белите възглавници и по едното й облечено в бяло рамо. В стаята бе топло и тя бе отметнала завивките. Широката й бяла риза от тънък лен се бе надиплила около тялото й, а фината материя прилепваше към формите й така, че успяваше да разкрие повече, отколкото ако Пипа бе напълно гола.
Кейлъм остана загледан в тази жена, която не той бе избирал, но би избрал, ако зависеше от него.
Какво ли се бе случило между нея и Франчът по-рано вечерта?
Той стисна устни. Ако е била насилена, едва ли сега щеше да спи толкова спокойно.
Ако не я докосне, щеше да умре — или най-малкото щеше да се взриви от напиращото желание.
Той обърна глава, за да види лицето й — скрито в сенките, но със светли петна по фините кости на скулите й, по затворените клепки и по сладостната извивка на устните. Миглите й изглеждаха невероятно тъмни върху бузите. Уязвимостта й го накара да закопнее да я грабне в прегръдките си и да я отнесе далеч, където тя завинаги ще бъде в безопасност.
Сатенените връзки, които придържаха отвора на ризата й, бяха небрежно завързани. Едно леко подръпване, и те щяха да се развържат. Кейлъм потърка с ръка очите си. Само да я гледа, не беше достатъчно. Трябваше да я докосне.
Отиде до другата страна на леглото и много внимателно се излетна зад нея. Като подпря глава на ръката си, той огледа заоблеността на бузата й, стройната линия на шията и рамото, извивката на малката й остра гръд. Зърното се притискаше към тънкия като паяжина лен.
Пипа въздъхна и се обърна наполовина по гръб.
А връзките до шията й се разтвориха.
Когато тя отново се успокои, едната й гърда напълно бе излязла от прикритието на ризата й.
Кейлъм стегна бедра. Жезълът му се надигна, твърд и настойчив под панталоните. Точно за това е бил създаден той, за тялото на тази жена. А тя бе създадена за неговото тяло.
С опакото на пръстите си той погали бузата й и прошепна:
— Пипа, не се бой.
— Ммм. — Тя леко се усмихна в съня си и обърна лицето си към него.
Ризата се беше разтворила чак до кръста.
Хипнотизиран, той докосна шията й. Колко хладна беше! Много нежно погали гръдта, после ръката му спря просто за да почувства нейната мека, сатенена тежест.
Пипа изви гръб.
Много внимателно Кейлъм плъзна ръка по ребрата й, по плоското й коремче и почувства гънките до деликатните кости на хълбоците й. Беше толкова дребничка. Той се намръщи. Пипа щеше да се нуждае от много грижи и внимание, когато трябва да роди децата си.
Жезълът му му напомни за онова, без което бе немислимо да се говори за дете, и той я погали още по- надолу, откривайки меките косъмчета между бедрата й.
Като сви пръстите си около хълмчето й, той потърси топлите гънки на женствеността й и ги откри вече влажни.
Ах, да, тя наистина беше готова за него.
Наведе се над нея и с уста обхвана зърното й, все още покрито от ризата, като погали с език моментално втвърдилата се пъпчица.
— Какво? — Пипа се изви и той разбра, че се е събудила.
В мига, в който щеше да прозвучи писъкът й, Кейлъм здраво покри с ръка устата й и поднесе устни близо до ухото й.
— Аз съм, сладката ми, Кейлъм.
Тя се бореше да се освободи.
— Знам, знам. — Той направи гримаса. — Наистина те изплаших, но съм просто един мъж. Дойдох да те видя и ти беше… ти не се събуди, когато те повиках.
Тя се укроти и той отмести ръка от устата й.
— Представяш ли си как изглеждаше? Легнала тук, под лунната светлина. Толкова бе прелестна, Пипа!
