— Какво правиш?
Той почти се ухили.
— Исках да те прегърна и да ти доставя наслада.
— Изплаши ме!
— Съжалявам. Но преди да се събудиш, ти беше щастлива.
— Откъде знаеш? — Гласът й звучеше подозрително.
— Тялото ти ми го каза — простичко й обясни той.
Този път той я притегли на рамото си и издърпа ризата й нагоре, за да оголи краката й.
— Не бива! — едва успя да каже тя, а в гласчето й се долавяше обземащата я паника. — Не! В никакъв случай не бива да правиш това!
— Защо?
— Защото… защото…
— Ето на, виждаш ли? Нямаш никаква причина, нали? — И докато говореше, той откри онова топло, влажно местенце с меки тъмни косъмчета и разтвори гънките, набъбнали от желанието й. — Ти си готова да станеш истинска жена, Пипа. Искам тази нощ да станеш жена с мен.
— Аз… О! — Гърбът й се надигна в дъга над леглото и той впи устни в нейните в една настойчива, влудяваща целувка. Тя задърпа ризата му — уви, не успя да я съблече, защото той просто не можеше да си наложи да се отдръпне от нея нито за миг.
Пипа беше вече на ръба на екстаза. Като изостави устните й, устата на Кейлъм пропълзя в кръг около оголеното й зърно, съвсем близо до него, но без да докосва връхчето, което тя се опитваше да притисне в устата му.
Тя все още е невинна, напомни си той. Не бива да позволява на собствената си страст да засенчи необходимостта да се въздържа. Отново обиколи с устни зърното й.
— Кейлъм! — Името му прозвуча високо и немощно. — Моля те!
Той направи още едно кръгче, като се приближаваше към връхчето, а тялото й окъпа пръстите му с горещата й женска роса.
Тя отново се заизвива в прегръдките му, а ръката й потърси ствола му и опипа стоманено твърдата му дължина и тежест. Протегнала ръка, тя го прихвана изцяло и отчаяно започна да го мачка. Тя не знаеше какво прави и той се радваше за това. Не би желал точно сега Пипа да се бои.
И самият той вече едва запазваше самообладание, затова й дари облекчение, като всмукна дълбоко връхчето на гърдата й. Звукът, който се чу, когато я засука, го възбуди до полуда. Хълбоците й се отделиха от леглото и леки стонове се изтръгваха от гърдите й.
Събрал цялото самообладание, на което бе способен, Кейлъм отдръпна ръката си и се заслуша в стенанията й в мрака.
Тя чакаше, но въпреки това той знаеше, че Пипа не бе съвсем сигурна както точно очаква.
Би могъл сега да я обладае, би било толкова лесно! Но той откри, че иска да изчака и да я вземе в първата им брачна нощ. Тази нощ той щеше да стори онова, което трябва, за да намери покой — да я отведе на място, което тя никога няма да забрави.
Той бързо се отдръпна достатъчно, та да я обърне изцяло по гръб. Избута нагоре коленете й и коленичи между тях, после зарови лице в нейната сладост.
Започна да я люби с ловкия си език и се почувства сякаш притеглен навътре към тъмното кипящо пространство, където тя се бе изгубила. Мъжествеността му пулсираше, и той се сдържаше единствено със сила на волята, за каквато никога не би се осмелил да предположи, че притежава.
— Кейлъм — стенеше тя. — Не! О, Кейлъм!
Езикът му отново се стрелна и той пое малката, набъбнала пъпчица плът между зъбите си.
И почувства как Пипа сякаш се разби на хиляди парченца.
Удовлетворението й бе дълго и разтърсващо и невероятно радостно за Кейлъм. Когато най-сетне притегли влажното й тяло в прегръдките си, се чувстваше, както никога преди. Нейната наслада го бе направила повече мъж, отколкото ако сега самият той лежеше задоволен до нея.
Изминаха минути, много минути, преди тя да повдигне лице и да потърси неговото.
— Дошъл си заради това?
— Дойдох, защото е време — каза й той.
— Време ли?
— Ще те отведа оттук. Още сега. Преди разсъмване.
С опакото на ръката си тя отметна буйните си коси.
— Да ме отведеш? Не можем да заминем! Къде ще идем?
— Да се венчаем.
Тя застина.
— Значи затова си дошъл. За да ме накараш да тръгна с теб.
— Толкова ли е лошо? Та то ни е писано.
— Искаш да кажеш, да се омъжа за теб?
Кейлъм се намръщи.
— Разбира се. — Това не беше реакцията, която бе очаквал. — Франчът беше тук по-рано. Не се е опитвал да те докосне, нали?
Тя помълча известно време, преди да каже:
— Не, не ме докосна.
Честността й той приемаше без капчица съмнение.
— Скъпа, нека ти помогна да посъбереш някои неща. После трябва да се измъкнем много предпазливо.
— Защо сега?
— Защото така трябва. Писано е ти да бъдеш с мен и не бива повече да отлагаме.
— Защото вярваш, че ти си херцог Франчът?
Стори му се, че не я е чул добре.
— Ти каза… — Но наистина бе чул точно тези думи. — Откъде знаеш?
— Каза го на Струан в хижата. След като си мислеше, че съм заминала. Забравих да ви оставя храната и се върнах.
— Защо не влезе?
— Нямаше да ви хареса. Вие нямахте намерение да ми кажете. Дори и сега, когато преживяхме заедно нещо толкова невероятно, ти пак нямаше да ми кажеш.
Кейлъм навлажни устните си.
— Нали нямаше да ми кажеш?
— Не и преди да е дошъл моментът за това. Колкото по-малко знаеш, толкова по-добре.
— Нима? Трябва да се хвърля в обятията ти слепешком и да вярвам, че ти ме искаш само защото изпитваш някакви искрени чувства към мен? Кога смяташе да ме уведомиш, че аз по право ти принадлежа?
Той сякаш окаменя.
— Ти нямаше нищо против онова, което току-що се случи между нас.
— Аз… Аз обожавах това, което се случваше между нас. Не можа ли да ми кажеш в какво вярваш и защо? И после да ме помолиш да дойда с теб? Защо не ми каза всичко в нощта на панаира?
— Има знания, които са опасни.
— Опасни, защото бих могла да кажа на съперника ти, това ли искаш да кажеш? Опасни, защото ако знаех истинската причина за пламенността ти, нямаше да бъда такава глупачка?
Гневът се надигна у Кейлъм.
— Не те смятам за глупачка!
— Опасни, защото бих могла да се превърна в спънка по пътя ти към титлата и земите на Франчът, така ли? И в пречка за съюза ти с рода Чонси?
— Млъкни, по дяволите! Решаваш да се противиш чак когато на теб ти е угодно.
— Ти дойде при мен, докато спях. Не съм те молила да идваш.
— Искам да ми станеш съпруга! Искам да тръгнеш заедно с мен още сега!
