благодарност.
Кейлъм избута стола от пътя си и той се прекатури настрани.
— Не ти вярвам!
Франчът се изсмя.
— Разбира се, че няма да ми вярваш! Вероятно лъжа. Но аз бях във фара няколко часа преди да дойдеш ти, за да търсиш моята страстна малка годеница. Ах, да, очарователна изненада, наистина. Ако морето ни беше помогнало, щяхме да сме далеч оттук, и то вече женени. Но настоящето положение скоро ще бъде поправено.
— Тя не би го сторила — каза Кейлъм. — Не и по свое желание.
— Желание ли? — Франчът отвори вратата. — Само не ми казвай, че не си забелязал колко пламенна е дамата. В облекчението си, че е била спасена от интригите ти, тя бе особено щедра в благодарността си към мен.
Кейлъм се втурна към него.
— Не се опитвай да я докоснеш — рече Франчът. — Тя вероятно вече носи моето дете. Следващия херцог Франчът.
Вратата се затръшна в лицето на Кейлъм.
28
След час Кейлъм вече бе готов за път. Потърси Струан и го откри в крилото на детските стаи заедно с Макс.
— Би трябвало сега да спиш — каза Струан, когато зърна Кейлъм.
Кейлъм кимна на Макс.
— И той би трябвало да спи. Но сигурно са ти казали, че от нас се очаква да изчезнем.
Струан, седнал до Макс на леглото на момчето, подпря лакти на коленете си и опря брадичка върху изпънатите си пръсти.
— Жюстен ни каза всичко — рече той. — Тя не е нещо повече от затворник в тази огромна къща, а и не вижда изход от положението.
— Тя ти е казала…
— Всичко. Историята с плацентата на майка ви. Също и за портретите. Това, че баба й настоява да не се обсъждат повече претенциите ти.
— Жюстен ми вярва, нали?
— Вероятно — рече Струан. — Значи Франчът е бил с Пипа във фара?
Кейлъм хвърли един поглед към момчето.
— Жюстен ти е казала и това?
— Тя каза, че вдовицата намекнала, че Франчът е спасил Пипа и, че двамата сега са се сближили. Каза, че старицата говорела за теб в смисъл, че си подкопал репутацията на Пипа и, че един незабавен брак с Франчът вече бил крайно наложителен за честта й.
— Значи всичко ще свърши така — рече Кейлъм.
— Може би не съвсем. Макс ми разказваше за майка си.
Кейлъм отиде до дълбоко кресло и се отпусна в него.
— Съжалявам за майка ти, Макс. Къде е Елла?
— Със Сейбър — веднага отвърна Макс.
Кейлъм присви очи.
— Вече е нощ! За Бога, ти какво си мислиш, Струан?
— Сейбър ме увери, че възприема Елла като сестрата, която никога не е имал. А и той ще отговаря пред мен за безопасността й. Върнал се е заедно с нея на панаира, където тя казала, че трябвало отново да се срещне с някого. Аз дадох разрешението си. Бих отишъл и самият аз, но знаех, че ще се нуждаеш от мен, когато се събудиш.
— Трябва да се махна от това място — рече Кейлъм, като отпусна глава на облегалката на креслото. — Вероятно бих могъл да дойда с теб в Дорсет за известно време. Там сигурно ще успеем да намерим място за тези деца.
— Елла обвинява себе си за смъртта на майка си — каза му Струан. — Тя е убедена, че ако не бе избягала от заведението на госпожа Лъшботам, вероятно би открила начин да помогне на Миранда.
Кейлъм рязко се изправи.
— Да помогне на Миранда?
— Да, Миранда. Умряла е от треска, скоро след като напуснала онази къща. Елла узнала за това на панаира.
— Миранда е умряла? — Кейлъм изпитваше нещо повече от празнота. — Горкичката жена. А какво общо е имала тя с Елла… или с майка й?
— Мисли, човече.
Съзнанието на Кейлъм бавно, болезнено се съсредоточи.
— Миранда е била майката на Елла?
— И моята — обади се Макс. — Но мене са ме изпратили надалече, когато още съм бил мъничък. Не можели да си позволят да ме гледат. К’во ще стане с нас сега?
— Първо ще се научиш да говориш като джентълмен — строго каза Струан. — А после ще решим каква ще бъде съдбата ти. Може би нещо, свързано с черни кучета, приковани с вериги към призраци, ще е доста подходящо.
Кейлъм просто не можеше да се усмихне.
Откъм стълбите навън се чуха шумни стъпки и Сейбър Авенал нахлу в стаята. Щом видя Кейлъм, той се закова на място и отстъпи крачка назад.
Авенал, изглежда бе загубил дар слово.
— Къде е Елла? — попита Струан.
— В зеления салон — рече Сейбър. — С нея има една личност. Елла й каза как се е озовала тук, в замъка… и останалата част от историята, която ти сподели с нас тази нощ.
Той се приближи към Кейлъм, но все още не го заговаряше.
— Най-добре ще е да идем при Елла в зеления салон, нали? — попита Струан.
— Да.
— Много добре. Остани тук, докато изпратим да те повикат, Макс.
— Но…
— Остани тук!
Кейлъм се изправи и погледът му срещна очите на Сейбър. Понечи да го отмине, но младежът го задържа.
— Какво има? — попита Кейлъм.
— Не мога да повярвам — рече Сейбър. — Но искам да повярвам. Елате. Слугите отидоха да повикат останалите. Може би любопитството им ще е достатъчно силно, за да ги накара да побързат.
Пипа се облегна на ръката на Нели и се запъти към зеления салон с темпото, което й позволяваха отпадналите крайници. Сейбър бе изпратил да я повикат по някакъв изключително важен въпрос. Лейди Жюстен също щяла да бъде там.
— Защо Жюстен не е дошла сама при мен? — попита Пипа. А и защо не можеше просто да затвори очи и да умре, и да приключи с всичко това?
— Не ми казаха причините, милейди. Но и вдовицата е била повикана. Пък и херцогът, не бих се учудила.
Пипа залитна.
— Не мога да го срещна. Не мога! — Не и когато подозираше, че той е по-подъл злодей, отколкото дори бе предполагала, че може да съществува.
— Вече стигнахме — каза Нели с приглушен глас. — А сега, повдигнете хубавичката си брадичка и не позволявайте на никой да види, че не сте на себе си.
