— Вече никога няма да бъда себе си — рече Пипа, но повдигна брадичка и пусна ръката на Нели, преди да влезе в салона.
Жюстен стоеше близо до Елла, но нито вдовицата, нито херцогът бяха там. Пипа се втренчи в единствения друг присъстващ в стаята, една забулена жена в широка синя роба.
— За какво е всичко това? — Франчът, загърнат в червен халат, се присъедини към тях. — Аз съм болен човек и страдах достатъчно за един ден. Добре ще е да имате правдоподобно обяснение за това, че ме обезпокоихте.
Той дори не поздрави Пипа.
— Седни, Етиен — остро нареди Жюстен, после отведе Пипа до едно кресло близо до камината. — Стой и мирувай, скъпа Пипа. Струва ми се, че ще се зарадваш.
Пипа не можеше да откъсне очи от забулената жена. Придружена от две изтормозени прислужници и неспираща да мърмори недоволно, вдовицата влезе в стаята и отказа да седне.
— Какво ще кажеш в свое оправдание, Жюстен? — властно попита тя, като решително тропна с абаносовия си бастун по килима. — Как смееш да създаваш безпокойство в ден като този!
Елла, с подути от плач очи, се оттегли в един ъгъл, но щом видя Сейбър, който влезе в стаята под ръка със Струан, очите й засияха.
— Ти си Сибил! — възкликна Пипа, втренчила поглед в жената в синьо. — Ти си гадателката от панаира!
— Гадателка ли? — повтори вдовицата невярващо. — Собственият ми дом се е превърнал в панаирджийско сборище!
— Ние идвахме при вас. Кейлъм и аз дойдохме при вас на панаира.
Жената бавно се изправи, като гледаше не Пипа, а последния мъж, влязъл в стаята.
Кейлъм. Но нали вдовицата й бе казала, че той е мъртъв!
— Прекратете това! — Вдовстващата херцогиня видимо трепереше. — Кой е отговорен за този маскарад? Ти ли? — попита тя Кейлъм.
— Аз съм отговорна — заяви жената на име Сибил. Тя посочи към Кейлъм. — Той беше новородено бебе и тялото на майка му още не беше изстинало, когато го взех от люлката му в този замък и оставих другия на мястото му.
Франчът протегна ръце, за да се хване за един стол наблизо.
— Разкарайте тази побъркана оттук!
Сибил поклати глава и се приближи към него.
— Името на твоята майка бе Флорънс Хокинс. Запознахме се в една особена къща в Лондон. Именно там някои от нас бяха принудени да отиват от време на време, когато нямаше друг начин да изкарваме прехраната си.
Флорънс хвана окото на предишния херцог Франчът. Но Флорънс привличаше много погледи. Когато наедряваше с теб, тя си помисли, че ако си момче, би могла да принуди херцога да те приеме като свое дете. По онова време той имаше дъщеричка и нямаше син, който да бъде негов наследник. Тя бе погълната от мисълта, че херцогът трябва да принуди жена си да се преструва, че ти си нейно собствено дете. Флорънс беше убедена, че от благодарност херцогът ще я настани някъде, където да живее в благоденствие и разкош.
— Лъжи! — извика Франчът. — Махнете я оттук!
— Херцогът се изсмя на Флорънс — продължи Сибил. — Той каза, и то съвсем правилно, че ти определено не си негово дете, че не е бил с Флорънс от толкова време, та е невъзможно тя да е бременна с негово дете. И тогава той й разкри, че жена му ще роди второто си дете почти по същото време, когато ще се родиш и ти. И точно така започна всичко. Херцогът имаше собствен син, син имаше и Флорънс. Тя не можеше да забрави гнева си срещу него.
— Но, в крайна сметка, вината е изцяло моя и аз изстрадах много заради деянието си. Взех злато за престъплението, което Флорънс ме накара да извърша. Тя смяташе да си осигури бъдещето, когато синът й получи титлата.
Жената погледна към Кейлъм.
— Единственото нещо, което не сторих заради даденото ми злато, бе да те убия. Гуидо каза, че никога няма да съм способна да извърша това, и се оказа прав. Отведох те с мен и пътувахме заедно с панаирите. Но един ден ти се разболя много тежко. Тогава трябваше да те оставя на място, където можеха да се погрижат за теб. — Тя отметна булото си и се усмихна. — Радвам се, че си пораснал толкова силен и честен, и, че хората от Къркълди са били добри с теб.
— Ти си Рейчъл — каза Кейлъм. — Помощничката на змиеукротителя!
— Аз бях Рейчъл. Сега съм Сибил, ако ми позволиш да остана Сибил.
— Господи! — Франчът внезапно се раздвижи и отиде до Пипа с ужас в светлите си очи. Докосна лицето й, хвана ръцете й в своите и падна на колене до стола й. — Това е дори още по-опасен заговор, отколкото предполагах, любима. На тази жена е било платено, за да дойде тук с изумителната си история.
Пипа се опита да отдръпне ръцете си, но той я държеше прекалено здраво.
— Бабо — рече той, — не можем да позволим това в собствения ни дом. Тази жена е гадателка, която е била помощничка на змиеукротител! — И той драматично вдигна поглед към тавана, а устните му се размърдаха, сякаш в приглушена молитва.
Пипа погледна към Кейлъм, който отвърна на погледа й така, сякаш тя му бе напълно непозната.
От коридора се чу силна препирня и вратите с трясък се отвориха, за да влезе през тях един лакей.
— Ваша светлост! — обърна се той към вдовицата, а очите му, като че ли щяха да изскочат. — Не успях да задържа… ето тези… — Гласът на прислужника заглъхна.
„Тези“ бяха лейди Хорвил, чийто пътнически тоалет в розов сатен и лебедов пух бе целият изплескан с кал, и една изключително висока, грозновата жена, облечена изцяло в черно и с прекалено голямо количество руж по лицето си.
— Мътните да ме вземат! — измърмори виконт Хънсингор. Останалите се смълчаха, чу се само един стон откъм Елла и силното възмутено дишане на вдовицата.
— Значи било истина! — каза лейди Хорвил, като свирепо се втренчи във Франчът. — Мислил си, че можеш да ме изоставиш и, че аз ще си тръгна безропотно!
Ръцете на Франчът, стиснали тези на Пипа, станаха студени като камък. Тя забеляза онова, което не бе видяла в първия момент. Лейди Хорвил държеше пистолет, притиснат към другата жена.
— Коя е тази? — най-сетне попита вдовицата, като посочи с бастуна си непознатата.
Когато никой не отговори, виконт Хънсингор каза:
— Една дама, ъ-ъ, шивачка, ваша светлост. Тя държи заведението, където, предполагам, са се срещнали Рейчъл и Флорънс Хокинс.
— И Кора Бейнс — обади се Рейчъл. — Майката на Анабел.
Лейди Хорвил, с коси, заплетени в яката й от лебедов пух, яростно се огледа, преди да прикове отново злобния си поглед във Франчът.
— Сега ще ми платиш! Всички ще ми платите за онова, което знам, защото, ако не го сторите, целият свят ще научи за грандиозното недоразумение, което представлява семейство Франчът.
Франчът рязко се изправи на крака, като при това пусна Пипа.
— Анабел, скъпата ми приятелка! Слава Богу, че се върна! Бях толкова разтревожен…
— Аз помогнах на горкичкия си стар съпруг да напусне този изпълнен с болка свят малко по-раничко, за да мога да застана до теб като твоя херцогиня — заяви лейди Хорвил. — Точно както и ти помогна на Флорънс Хокинс да отиде на едно по-спокойно място, за да си сигурен, че няма да се меси в…
— Скъпа — за първи път проговори жената в черно, — горещо те съветвам да не правиш това.
В отговор лейди Хорвил само я смушка с пистолета достатъчно силно, за да предизвика, от нейна страна, силен стон.
— Майка ми ми каза всичко, което знам — каза лейди Хорвил. — За нещастие тя също трябваше да отиде на по-добро място, защото настояваше и тя да се меси. Пропилях много усилия, затова сега искам всичко, за което съм се трепала.
— Анабел, умолявам те да бъдеш предпазлива — рече Франчът. Това, че пристъпи една крачка към вбесената жена, му спечели само един поглед право в цевта на пистолета. Той веднага се отдръпна обратно
