до Пипа.
— Този… — лейди Хорвил отново смуши нещастната си пленница. — Този предател се готвеше да се измъкне, като ми остави само бележка. Бележка, забележете! В която ме уведомява, че трябва да се махна завинаги от живота ти, освен ако ти не решиш да ме потърсиш. Етиен, как можа?
— Аз… — Франчът шумно преглътна.
— Ти дори не се опитваш да се защитиш, така че няма друг избор, нали?
Като се изправи на пръсти, тя издърпа черния гребен, придържащ грозна дантелена мантиля към кока на темето на жената. Кокът се отдели заедно с гребена и под него се разкри оскъдно количество прекалено дълга коса, очевидно боядисана в черно, която увисна около мъртвешки бледото лице. Лейди Хорвил с помощта на дантелената си кърпичка започна да бърше ружа от хлътналите бузи и изрисуваните черни дъги върху масивните, лишени от вежди, кокали на черепа й.
— Не! — проплака Франчът и скри лице в ръцете си.
Пипа се сви назад в стола си и почувства как се разтрепери. Това беше той.
— Кажи им кой си — нареди лейди Хорвил. — После ще обсъдим подходящия размер на възнаграждението ми заради униженията и трудностите, които съм изтърпяла от ръцете на някои хора. Кажи им!
— Аз съм Лъшботам — намусено каза мъжът, като се свиваше при всяко ново смушкване от оръжието на лейди Хорвил. — И съм неговият баща. — Той посочи към Франчът.
— Не — промълви Франчът. — Бабо, моля те!
— Той е мой син от Флорънс Хокинс и ако вие, благородните особи, не дадете на тази дама всичко, което иска, ще разкажа историята на всеки, който пожелае да я чуе.
Вдовицата обърна гръб на лейди Хорвил. Пипа видя как Кейлъм се стегна и разкърши ръце. Виконт Хънсингор леко се помръдна, без нито за миг да откъсва очи от жената с пистолета.
— Мисля, че вече стори предостатъчно, момичето ми — каза вдовицата, като се обърна с изумителна пъргавина. В едната си ръка държеше злокобно дълго острие, което насочи с много обиграна ръка към шията на лейди Хорвил. — Един от вас да вземе пистолета. Не ти, Етиен! Кейлъм, ти иди!
Инес бързо отиде да стори каквото нареди старата дама.
— Няма да посмееш! — предизвика я лейди Хорвил и стисна очи, когато върхът на острието лекичко поряза бялата й шия.
Смехът напираше да се излее от Пипа. Вдовицата бе извадила острието от абаносовия бастун с дръжка от слонова кост, който винаги носеше, когато бе недоволна. А сега бе проявила завидното хладнокръвие на опитен войник, който се изправя просто пред поредната си схватка.
— Сен Люк — каза вдовицата, а устните й леко се извиха от отвращение. — Къде е тази твар?
— Изостави ме — проплака лейди Хорвил. — Чакахме Етиен в една странноприемница… само че той така и не дойде. А Анри привлече вниманието на един принц, който идвал някъде от Ориента. И на всичкото отгоре ми задигна изумрудите, които милият стар Хорвил ми беше оставил.
По заповед на вдовицата лакеят бе изпратен да събере по-яките мъже от прислугата. Когато те пристигнаха, бяха натоварени със задачата да отведат лейди Хорвил и Лъшботам на сигурно място, а докато им бъде измислено подходящо наказание щяха да бъдат затворени заедно — тримата заедно с Франчът.
Той тръгна мълчаливо, за което Пипа бе много благодарна. Известно време се чуваше как Лейди Хорвил крещи всевъзможни заплахи.
— Ужас — обади се Сейбър, когато най-сетне в къщата отново се възцари спокойствие. — Ама че бъркотия! — И той закрилнически обгърна с ръка раменете на Елла.
— Бъркотия ли? — повтори вдовицата и се обърна към Рейчъл. — Ти си ни причинила зло, но сега ни направи голяма услуга и вярвам, че си страдала достатъчно. Като че ли няма да има нужда да те замесваме повече в това. Етиен… Той и онази жена ще се разобличат един друг и без твоя помощ. Можеш да вървиш.
Рейчъл кимна с глава и плавно излезе от стаята, без да каже повече нито дума.
— Е, добре — вдовстващата херцогиня на Франчът прибра острието в ножницата му и по лицето й премина изражение, което от всички, които някога бе виждала Пипа, бе най-близкото до усмивка. — Трябва да се справим с това малко затруднение, с колкото може, по-малко шум. Очевидно ще се наложи да има съдебен процес. Тези обвинения в престъпление трябва да бъдат отправени, но бързо и окончателно. Колкото по-скоро отзвучат клюките, толкова по-добре.
Сейбър остро се изсмя.
— В тази история ще има достатъчно клюки за цял един живот.
Това му спечели едно повдигане на вежда от страна на вдовицата.
— Трябва да уредим сравнително тиха сватба, но на която ще присъстват само най-отбрани гости. Ще уведомя веднага някои хора. — Херцогинята се замисли. — Ще се състои… хмм, една седмица след другия вторник сутринта. Така ще има време да пристигнат няколко важни свидетели. Трябва да се погрижим целият свят да разбере колко задружни сме ние, Франчътови.
— Сватба ли? — най-сетне попита Пипа.
— Разбира се. Толкова се радвам за теб, скъпа. И за… за теб, моя внук. — За първи път в очите на старицата се забеляза колебание, когато погледна към Кейлъм.
Той поклати глава.
— Струва ми се, че едва ли ще ви е толкова лесно да уредите такава сватба, ваша светлост. — Той все още отбягваше да срещне погледа на Пипа. — Определено не и преди да бъде проведено официално разследване и да бъде отсъдено решение от Камарата на лордовете.
Вдовицата надменно сви рамене.
— Глупости! Влиянието ми се простира далеч отвъд Камарата на лордовете. Всичко ще бъде сторено много умело и вие ще се венчаете с кралска благословия.
За първи път от много часове насам Пипа откри в себе си достатъчно сили, за да бъде истински ядосана. Тя троснато се изправи на крака и като отблъсна ръката, която Жюстен се втурна да й предложи, тръгна бързо към вратата.
— С кралска благословия или не — рече тя, — никога няма да се омъжа за този негодник!
— Заради собствената си чест, скъпа моя, смятам, че ще го сториш — каза Кейлъм, а грубият му глас я накара да спре. Когато Пипа се обърна към него, той рече: — Бих предпочел по-вярна и по-учтива булка, но несъмнено и така ще се справяме достатъчно добре.
Виконт Хънсингор взе една кристална гарафа с бренди и започна да налива щедри дози в чаша след чаша.
— Един тост ми се вижда тъкмо на място. — Той вдигна чашата си и отпи дълбоко, без да чака някой друг да се присъедини към него. — Пия за безкрайната си благодарност, че не съм бил първороден син!
29
Някъде отдалеч долиташе шумът на веселбата. Извисяваха се мелодии на цигулка и на арфа.
Тържеството за сватбата му. Неговата и на новата му съпруга.
Кейлъм се стараеше да не поглежда към Пипа.
Бяха седнали — той и Пипа, Арън, маркиз Стоунхейвън и неговата русокоса съпруга Грейс — под куполообразния свод на малък изящен салон на етажа над балната зала, където, под председателството на херцогинята, се провеждаше празненството с отбраните гости.
Жизнерадостни стенописи в италиански стил красяха позлатения свод. Мебели, някога принадлежали на някой престолонаследник, допълваха с разкоша си обстановката.
Всичко това беше негово.
А той се чувстваше като в ад.
— Струан постъпи много лошо, като замина така — проговори Арън, когато мълчанието стана прекалено тягостно. — Изглежда, има навика да хуква нанякъде в най-неподходящия момент.
— Той остана толкова, колкото му бе възможно, Арън — каза Грейс, а гласът й звучеше изключително разтревожено. Прелестните й кафяви очи бяха някак потъмнели, когато се обърна към съпруга си. — Той ме
