присъстващите, но всички присъстващи знаеха кой е той. Извини се за случайното си появяване на тържеството, обясни го със завръщането си от Констанца, поздрави младоженците, поднесе чек на Бенина, рицарска сабя на Влад, която охраната донесе от багажника на колата и се смеси с тържеството. Разбира се, не очакваше да срещне Козела на някоя от масите, но и да го беше срещнал нямаше да го познае, очакваше обаче да разгадае почерка му и не се излъга. Това пътуване до Варна беше едно от най- сполучливите му хаотични премествания в пространството.
На сутринта РДВР Варна откри трупа на Луната, захвърлен в една канавка край Девня.
15.
Бени и Влад кацнаха на летище „Боливар“ в Каракас. Влад настани жена си в хотел „Ел Либертадор“ и се обади на Роза Ли Матинес. Афро-азиатката чакаше това повикване и се отзова веднага. Прекараха заедно вечерта, на сутринта Влад излетя с една „Чесна“ за село Торомато „лудия бик“ в джунглите на Боливия. Пътуваха пилота, Роза и той. По нейни сведения там в дебрите на Латинска Америка щеше да ги посрещне Педро Алмовар, който щеше да охранява Влад докато флутира стоката си. Слаботелеснит Влад Аберман се потеше като свещ въпреки климатичната инсталация в „Чесната“, беше възбуден в сексуалния смисъл на думата. Не случайно беше чел, че обесените агонизират с ерекция и спермоотделяне. Деня беше спокоен, кротък, в южното полукълбо беше пролет, в небето нямаше нито едно облаче, в подножията белееха снежните върхове на Андите и отровно зелената джунгла която свършваше някъде на границата на Еквадор, Колумбия и Боливия. Кацнаха при четиридесет градуса на сянка, но Влад започна да го тресе от студ. Организмът му беше приел защитна реакция, от ерекцията нямаше помен, страха го влудяваше. Заведоха го в една изоставена Конкистадорска казарма, стара сграда, градена по великата католическа инвазия в континента, но съоръжена с всичко най-необходимо, известно на съвременните технологии, от интернет до биологични реактиви. Оставиха го да работи. Влад беше поискал седемдесет и пет вида различни съставки и отточен канал с бърза течаща вода. Той щеше да ползва само три от тях, но да унищожи всичките, за да не даде никаква възможност на наркокартелите да разгадаят ноу-хауто му. Три денонощия по девет часа Влад създаваше филмовото фолио върху кокаин, на четвъртият ден, загубил девет килограма лично тегло, той отлетя обратно за Лапас, беше мъртъв от умора, но беше сигурен, че се е превърнал в един от най-богатите хора на този свят.
Козела играеше мешана табла с Блинд, във Варна валеше сняг, морето не се виждаше, но не се и чуваше. Беше притихнало под могъщата ръка на природата, температурата беше около нула градуса, времето приятно, спокойно, типично за Скандинавия и изненадващо за тези географски ширини, където вятъра преобладаваше и сняг трудно се задържаше. Млад амбициозен и зъл Блинд вече беше спечелил около хиляда лева без да си дава сметка, че старият артист убива времето и че нито мозъкът му, нито вниманието му са насочени в играта.
— Дубъл — каза Блинд.
Козела прие офертата с мълчаливо кимване. Играта започна отново.
Тогава иззвъня телефона, беше Хакел. Западноевропейските медии току-що бяха съобщили, че принц Хауки Бен Муса Ибрн Мухамед Ал Исламболи е починал от свръх доза кокаин. Козела изслуша мълчаливо информацията, прекъсна връзката и се обърна към Блинд.
— На всеки зар дубъл, момче, приемаш ли?!
— Не те разбирам — каза Блинд.
— Много просто — каза Козела. — Хвърляш и дублираш, аз или приемам или губя. Ако не приемам, се отказвам. Това е валидно и за теб.
— На всеки зар? — попита Блинд.
— Естествено! — отговори Козела.
— Приемам — каза младият глупак. И за два часа загуби тридесет хиляди лева.
Вечерта се обади Боб Денар. Виктор Бут беше потънал някъде из дебрите на африканската джунгла. Според „кучето на войната“ се криеше някъде по границата на Етиопия и Еритрея.
— Намерете го! — каза Козела и приключи връзката.
16.
В София беше десет градуса под нулата. Градът беше парализиран, транспорта се задъхваше, населението в пълна истерия. Но ловния сезон в сила, а да не говорим за лешоядите от пресата, за които най-голямото удоволствие беше да броят труповете на бандитите. Това бяха думи на майора, когато застана очи в очи с факторите от МВР.
— Ти не си ли един от тях? — попита генерала. — И ти си труп, Мишо! Въпрос на време. Никой не го знае по-добре от теб.
— Това време можеше да трае пет месеца, пет години, и не дай боже петдесет — подкупващо каза майора, пушейки цигарата си по прословутият си педерастичен начин. — На вас, господа, каква ви е гаранцията, че ще оцелеете на улицата? Тя е не комфортна и за вас полицаите, и за нас бандитите, както любезно ни наричате в сводките си.
Офицерите от МВР се спогледаха.
„Това копеле е много нагло“ помисли един от тях преди да вземе думата, но взимайки я се сети, че синът му е на хемодиализа и че същият този майор беше платил изключително скъпите лекарства на детето му.
— Война! — каза той.
Беше дребен, силен мъж, пълзял цял живот по стъпалата на йерархията и добрал се веднъж до върха, нямаше никакво намерение да слиза от там.
— Прибери юнаците от улицата, майоре, дори ние да ги пропуснем, новите структури ще ги смажат.
Майора отпи от билковия си чай, загаси цигарата си, запали нова и каза с продраният си дамски глас.
— Господа, не сме се събрали да се надлъгваме, аз съм престъпник номер едно в държавата, добре, арестувайте ме. Ако обвиненията ви не издържат пред съда, аз ще бъда на свобода, а вие — бивши безработни ченгета, риска е двоен, аз го поемам, а вие?!
Дълго време от четиримата генерали присъстващи на срещата не се намери кой да отговори, тогава майора продължи:
— Тази среща, господа, е свързана по ваша линия с безопасността на държавата. Колкото и да е комично, аз, бандит номер едно, Джон Дилинджър, обществен враг номер едно, ви повиках да ви кажа какво престъпление се подготвя в държавата.
— Не дрънкай глупости, майоре! — каза генерала. — Познаваме се дълги години, не ни пускай на пързалката.
Майора се изправи, загаси фаса си и им каза с продрания си глас:
— Ваша работа, генерали! Искам да ви кажа, че в България ще влезнат петстотин милиона долара с неясен произход. За мен е ясен, разбира се. Ваша работа е да го разгадаете, уверявам ви, че ако този паричен масив попадне в лоши ръце, нито един от вас няма да остане нито на постовете си, а не дай боже и жив. Ако се отнесете сериозно към това, което ви казвам, моят главен счетоводител ще ви светне за подробностите. Ако не, търсете под вола теле и обявявайте майора за Лъки Лучано, и без това го правите, но не виждам каква работа ви върши такава ламбада. Аз съм патриот и се опитвам да помогна на страната си, ако ме разберете, играем в един отбор, ако не, сбогом. Ще се видим когато дойдете да ми сложите белезниците.
Майора се обърна и излезе от офиса си и остави ръководството на МВР да разсъждава в нямо мълчание. Тогава на негово место се появи т.н. Попето.
— Уважаеми генерали? — попита той. — По заповед на моя сюзерен, трябва да ви предоставя конфиденциална информация. Готови ли сте да я изслушате?
Попето или главният счетоводител на „Юнона“ изчака възражения и когато такива не последваха, започна изложението:
