камъчета. Спомни си за Молвърн и отново усети под лъжичката предишното парене, от което го побиха тръпки. Мразеше го, защото не можеше да си обясни произхода му, защото не бе в състояние да предприеме каквото и да било. Нищо не можеше да стори, освен да чака.
Елър се провикна:
— Нищо не надушвам, Мерик, но виждам Молвърн! Ей го там!
Останалите мъже извиха вратове и закрещяха. Олег се приближи до Мерик.
— Имахме успешно търговско плаване — рече той. — Сандъчетата ни са пълни със сребро. Жените ще ни удостоят с голяма признателност за красивите кожи, които им донесохме.
Мерик се засмя, пропъди глупавите си страхове и се почувства безгрижен като хлапак.
— Да, а брошката, дето ще подаря на майка ми, ще я накара да разцъфне от щастие и да ме натъпче с всичките си вкусни гозби, докато ми се пръсне коремът от ядене. — Олег прихна.
— Аз пък донесох на Тора гривна — рече Мерик. — Толкова съм измършавял, че ще трябва да ме храни здраво поне една година. Какво си взел за баща си?
— О, купих му драгоценен нож с чудновата дръжка от слонова кост. — Олег се засмя още по- гръмко.
— А аз донесох на баща си кутия за скъпоценности и ще накарам майстора на руни да му я гравира.
Мерик удари другаря си по рамото. Олег го ръгна с юмрук в корема. Лодката се разлюля. Мъжете се засмяха и ги обсипаха със съвети.
Двамата се боричкаха, ръмжаха от ударите си и лодката се накланяше ту на една, ту на друга страна.
Ларен ги наблюдаваше усмихната, докато внезапно видя, че Мерик е в опасна близост до едно стърчащо остро гребло. Извика му точно в момента, когато Олег го бутна и той загуби равновесие. Размаха ръце във въздуха и със слисано изражение се катурна през борда.
Мъжете избухнаха в смях и го измъкнаха от водата. Той се качи подгизнал в лодката и се изтръска като помияр.
— Много ли ти е смешно? — попита Ларен, която се тресеше от смях.
— Да, приличаш на удавен бог.
Смехът му секна в гърлото. Бог ли? Тя смяташе, че той прилича на бог? Бързо се обърна, смутен от думите й и привлечен от смеха на Таби. Детето се смееше, сочеше към Мерик и се мъчеше да се добере до него.
— Стой настрана, принц Таби — извика му той. — Не искам да станеш мокър бог като мен.
Когато пристигнаха на дългия пристан, който се намираше в подножието на криволичещия път, водещ до огромното имение на върха, мъжете вече не можеха да сдържат вълнението си, защото там ги чакаха жените и децата им с радостни викове.
Мерик обходи с поглед насъбралата се тълпа, за да открие майка си и баща си. Различи брат си Ерик, но от това разстояние не забеляза красивото му лице да е озарено от сърдечна усмивка. Сърцето му силно заби, с бавни и мощни удари. Предчувствието, което го бе глождило… Не, просто не можеше да бъде истина.
Но се оказа, че е истина. И двамата му родители бяха умрели, покосени от чумата, разразила се в имението преди месец.
Глава осма
Мерик седеше прегърбен на дългата пейка, мълчалив и неподвижен, и стискаше в шепи чаша медовина.
Брат му Ерик седеше до него и също мълчеше. Накрая каза:
— Кончината им настъпи бързо. Не страдаха много. Смъртта се носеше навсякъде, усещаше се дори във въздуха наоколо и нищо не можехме да сторим, освен да стоим и да гледаме как умират любимите хора. — Ерик млъкна за малко и поклати глава. — Сарла се разболя, но после се оправи. Мисля, че тя зарази майка, понеже мама се грижеше за нея. Сетне повали и татко, който нито за миг не се отделяше от постелята на мама. Да, а Сарла остана жива.
Мерик искаше да му каже да не бъде глупав — не Сарла е виновна за случилото се, но думите заседнаха в гърлото му. Почувства, че самообладанието му го напуска, и преглътна, свеждайки още по-ниско глава.
След известно време Ерик продължи:
— По-възрастните бяха засегнати най-силно и повечето от тях умряха. Нашите родители бяха едни от първите. Починаха десет души, от които осем роби. Не бяха добри времена. Жалко, че те нямаше тук, но може би е било за хубаво. Не бих искал да загубя и теб.
— А другите имения пострадаха ли?
— Имаш предвид братовчеда Еджил? Не, той и семейството му са се отървали. Тая напаст се появи тук, вилня що вилня и после изчезна яко дим, като призрак посред бял ден. Цялата долина Гравак се отърва, освен нас.
Сарла се приближи до Мерик и рече тихо:
— Трябва да хапнеш, Мерик. Приготвила съм любимата ти яхния с еленово месо — поне така казваше майка ти. Не притежавам нейното умение, но мисля, че е вкусна.
Той се усмихна на срамежливата жена на брат си, доста дребничка и в същото време много привлекателна, ако се взреш по-внимателно в нея, но толкова тиха, че бе почти незабележима. Косата й бе тъмноруса, очите — по-скоро сиви, отколкото сини, кожата — бяла и чиста. Подчиняваше се изцяло на Ерик. Радваше се, че е оживяла.
— Благодаря ти, Сарла, но не съм гладен. Моля те, погрижи се за другите. — Внезапно се сети, че е забравил за Ларен и Таби. — Сарла, моля те, погрижи се също и за жената и детето, които доведох със себе си. Мъжът се казва Клив. Те ще спят тук, в къщата.
Тя кимна, докосна ръкава му и го попита дали иска още медовина. Преди да успее да отговори, брат му се намеси с рязък, нетърпелив тон:
— Ако му се прище да се суетиш около него, Сарла, ще ти каже. Върви си гледай работата.
Тя не отвърна, само сведе глава и остави братята сами. Ерик рече:
— Елър вика, че си ги купил в Киев.
— Купих детето. Жената и мъжът ми излязоха без пари. — За миг се отърси от скръбта и се усмихна на брат си. — Всъщност трябваше да избягаме от Киев, преди вбесеният търговец да открие липсата на мъжа и момчето.
— Момче ли? Та тя си е баш момиче.
— Да, но тогава беше момче, слабо като клечка и облечено в скъсани панталони и риза. Дори аз не разбрах, че не е момче, докато не се наложи да лекувам гърба й. Тоя търговец Траско я бе пребил от бой.
— Значи е робиня — доволен рече Ерик. Мерик не каза нищо, просто не чу брат си, защото отново се бе замислил за родителите си. — Още е слабичка — добави Ерик. Мерик вдигна очи и забеляза, че брат му гледа към Ларен, която седеше до огнището. Сарла стоеше права до нея. — Но няма болнав вид.
— Не, няма. Трябваше да я зърнеш, когато бягахме. Беше само кожа и кости. Детето също бе толкова измършавяло, та да се разплачеш, Ерик.
— Детето? — Той обърна взор към Таби, който си играеше с една кожена топка. — Та то е по-скоро едно бреме. Момичето ли те накара да го купиш? Обеща ти, че ще стане твоя курва, ако го сториш ли? Но това едва ли има значение — един мъж може да прави каквото си ще с една жена, а камо ли с робиня. Защо, в името на всички богове, си купил дете, Мерик?
Мерик отвърна бавно:
— Не знам. Видях го и реших, че трябва да го взема. Ларен няма пръст в тая работа. Тя вече бе купена от търговеца. А аз купих Таби. — Мерик сви рамене. — Да, сега е мой. Спасих я, защото е сестра на Таби.
— О! — рече Ерик и млъкна. — Защо има синина на бузата? Почти не личи, но все пак се забелязва. Дръзка ли беше? И се наложи да я удариш?