Норвегия, във Вестфолд, в имението на Мерик.
Фърлан скочи на крака.
— Не! Лъжеш! Мерик ти е влязъл под кожата и ще…
— Таби е жив. Мерик ги е открил двамата с Ларен на пазара за роби в Киев. Бих се радвал да имам син като Мерик, той е възхитителен мъж. Но Уилям също е достоен наследник и той, Фърлан, ще управлява подир мен. А Таби ще бъде винаги до него, храбър и предан, силен и непоколебим телом и духом.
Фърлан не продума. Тя се втренчи първо в Роло, сетне в Ларен и Мерик. Не погледна към баща си. Накрая Роло каза:
— Уеланд, върни я в спалнята й. Сложи двама стражи отвън. После ще решим как да постъпим с нея.
Късно през нощта в спалнята им нахълта Хелга. Не изглеждаше толкова свежа в сумрачните сенки.
— Елате бързо. — Тя разтърси Мерик за рамото. — Бързо!
Роло и Халад ги бяха изпреварили и стояха смълчани, вперили очи пред себе си. Фърлан лежеше на кревата върху мека възглавница. Бе облечена в изящна бродирана роба, изпъната по тялото й. Смъртта бе изгладила бръчките по лицето й и го бе подмладила, очите бяха нежно склопени. Косата й бе вчесана до блясък и сплетена старателно, а дългите плитки — опънати върху гърдите й. Ръцете й бяха поставени до тялото с дланите нагоре.
— Кардъл е изчезнал — каза Роло на Мерик и Ларен. — Тя е мъртва от доста време.
— Как е умряла? — попита Ларен.
— Не знам — отвърна Роло. — Няма кръв. Лицето й е спокойно, без следи от насилие. Хелга е дошла да я види рано сутринта и я заварила така. Стражите твърдят, че не се е опитвала да излезе от спалнята. Кардъл се измъкнал късно снощи. Нямало причина да го спрат.
— Погребете я — обади се внезапно Халад. — Погребете я веднага, още тази сутрин.
Роло кимна бавно.
— Ами Кардъл? — попита Хелга. — Той я е убил. Какво ще правиш, чичо Роло?
— Скоро ще разберете — отговори Роло. — Да, съвсем скоро.
Глава двадесет и шеста
Таби седеше на пейката до Клив и заплиташе възел под негово напътствие. Ненадейно откъм входа на къщата долетя силна врява. Таби вдигна глава като младо зверче, обучено да различава всички звуци.
— Дали е Ларен?
— Дай да видим — каза Клив и улови момчето за ръка. Но не успя да го задържи. Таби хукна заедно с Кена и двете момчета изхвърчаха през широко отворените дървени порти към равните голи ниви, подминавайки робите, които поправяха оградата от колове с опъната кълчищна връв, мокрена и сушена три пъти за допълнителна здравина, и се втурнаха надолу по пътеката към фиорда.
Таби зърна Мерик, провикна се с все сила и се хвърли в прегръдките му. Мерик грейна в усмивка, хвана детето навреме и го подхвърли високо във въздуха, после го сграбчи и го притисна до гърдите си. Ларен ги наблюдаваше иззад гърба му и видя как той притвори очи, когато сгуши лице в косата на Таби. При тази сцена усети познатия сладко — горчив копнеж. После Таби вдигна глава, млясна шумно Мерик по бузата, което безкрайно го развесели, и тогава съзря сестра си.
— Ларен! — изкрещя той. Бе неин ред да увие ръце около врата й и да обсипе лицето й с влажни целувки.
— Като същинско кутренце си, Таби — каза тя, съзнавайки, че очите й са пълни със сълзи, и се помъчи да ги преглътне. — Престани да ме мачкаш. Скоро ще започнеш да ме ближеш по лицето като оная хала Херцог. И ти ли ще пораснеш колкото него?
Детето избухна в смях.
— Имам да ти казвам нещо — рече тя на Таби и го свали на земята. — Баща ни е жив. Върна се заедно с нас.
Детето замръзна на мястото си настръхнало.
— Не, не, Ларен. Не го помня, Ларен. Мерик е моят баща.
— О, не, скъпи. Мерик е твой брат. Забрави ли? Не, ето го твоят и моят баща.
Халад стоеше настрана и се взираше в момченцето, което го гледаше подозрително.
— Вече си почти на шест, Таби — промълви той. Не бе виждал сина си от бебе. Сега пред него се намираше якичко момче, което направо му бе одрало кожата. То отстъпи назад и се спря, когато се блъсна в краката на Мерик.
Ръката на Мерик се протегна към рамото на детето и леко го стисна. После Мерик се отпусна на колене, втренчи се в Таби с цялата си любов, отразена в яркосините му като есенното небе очи, и каза:
— Баща ти е жив и аз го доведох със себе си. Онова, което го е сполетяло, надминава и най- интересните истории на Ларен, пресъздадени със скалдското й сладкодумие. Да, и той ще ти разправи за всичките си премеждия, щом потеглите заедно за Нормандия. Ела сега, Таби, и поздрави баща си.
Халад забеляза мъката в очите на Мерик, когато внимателно пъхна мъничката ръчица на Таби в неговата.
— Това е баща ти. Кажи му добре дошъл.
— Добре дошли в Молвърн, господине.
Мерик поклати глава и се засмя:
— Опърничав дребосък е и е предан до мозъка на костите си. Хайде да влезем вътре и да опитаме от хубавата бира на Сарла.
Вдигна Таби на рамото си и пое нагоре по пътеката към опосканите от сърповете ниви.
Ларен знаеше, че на баща й не му е лесно. Видя как се опитва да изглежда равнодушен и усмивката не слиза от лицето му, но неговият малък син се бе сгушил на кълбо до гърдите на Мерик и дълбоко спеше, стиснал с юмруче ризата му.
— Те много се обичат — обясни тя на баща си. — Наистина е доста необичайно. Както ти споменах, оня дебел търговец Траско ме купи и ме откъсна насила от Таби. Мерик забелязал Таби и веднага го харесал. Привързаността им е проста наглед, но дълбока.
— И двамата сте извадили голям късмет — рече Халад. — Тази жена Сарла е много хубава. И толкова мила. Каза ми, че е била омъжена за брата на Мерик, бившия господар на имението, така ли?
Ларен кимна.
— Беше убит. Предишният му скалд, един завистник, наречен Деглин, го уби и се опита да хвърли вината върху мен, защото искаше да се махна. Мнозина вярваха, че аз съм го извършила, понеже Ерик се мъчеше да ме вкара в леглото си. Не харесвах Ерик, бе груб към жена си и високомерен в държанието си, но да умре, защото Деглин се е стремил да отстрани мен, е направо ужасно.
— Какво ще стане със Сарла?
Ларен се усмихна и отпи от сладката медовина.
— Може да съм малко по-възрастен от нея — рече внезапно Халад и стрелна с очи дъщеря си, — но нито едно късче от тялото ми не е мъртво, дъще. Още съм мъж в разцвета на силите си. Разбираш ли ме?
— Да, татко, много добре те разбирам — отвърна сериозно Ларен.
— Би следвало, щом носиш бебето на Мерик в утробата си.
Личеше, че е ядосан, и тя неволно се изкикоти. Мерик вдигна глава и широко й се усмихна. Отдавна не я бе виждал толкова весела. Беше омаян и не пропусна да й го каже по-късно вечерта, когато най-сетне се озоваха под мекото вълнено одеяло в леглото си.
— Щом те омайвам, значи съм магьосница.
— Да, може и така да е. Имахме дълъг ден — добави той и я целуна по ухото, после я близна вътре.
— Да, но вече сме си у дома, Мерик. Как се радвам, че най-накрая се прибрах. При това жива.
— Баща ти ме разпитваше за Сарла, какво е семейството й, какво смятам да правя с нея. Казах му, че е свободна сама да избира и че е добре дошла в Молвърн, дори да реши да остане завинаги.
Ларен се надигна на лакът и се надвеси над него.
