Съдби в окови

ако установи, че тя и конете е подбрала специално. Затвори очи да се наслади на победата и пак ги отвори. Сега трябваше да изяде всичко в чинията си. Трябваше отново да бъде силен.

Братята ми ще ме убият, помисли тя, докато закритата карета се носеше бързо в тъмнината към Ридинг Роуд. Колин седеше изтощен до нея. Тя се наведе и го целуна нежно но бузата. Той не помръдна. Зави го още по-плътно с одеялата. Спеше спокойно, дишаше дълбоко и ритмично. Отлично, значи нямаше кошмари. Още недоумяваше как е възможно една болест да стопи до такава степен силите му. Но сега това нямаше значение. Съвсем скоро той отново щеше да бъде добре, особено след като за него ще се грижи вече тя.

Обичаше го толкова много, че само при мисълта за него изпитваше болка. И нямаше да позволи никой и никога да застане между тях. Това е моят живот, мислеше, тя. Не е нито на Дъглас нито на Райдър, нито на някой друг. Да, този живот си е мой. Аз обичам Колин и му вярвам. За мен той вече е мой съпруг и другар.

После мислите й се насочиха към майка й, която същия следобед беше успяла да измами нещастния Финкъл и да нахълта като победител в спалнята на Колин. По-късно той й беше разказал през смях как майка й влетяла в стаята и го заразглеждала дълго невнимателно, преди да му каже.

— Е, младежо, научих, че искате да се ожените за дъщеря ми заради зестрата й.

Колин се бе усмихнал на родителката на бъдещата си съпруга и беше отвърнал.

— Госпожо, дъщеря ви много прилича на вас. Тя има късмет, както и аз. Трябва да се оженя по сметка, госпожо, нямам друг избор. Оказа се обаче, че дъщеря ви надмина и най-оптимистичните ми очаквания. Ще се грижа добре за нея.

— Гласът ви се лее като мед, господине, и ще ми бъде много приятно, ако и в бъдеще това е така. Сега чуйте внимателно какво ще ви кажа. Джоан е мъжкарана. Трябва да намерите начин да ограничите лудориите й, защото тя е истинска майсторка в тази област. Всички го знаят. Братята й винаги са приветствали нейните щуротии, защото са пълни идиоти по отношение на женското благоприличие. А отсега нататък нейното държане ще бъде ваша отговорност. Освен това тя чете. Да, говоря ви самата истина, защото чувствам, че трябва да го направя. Тя чете — богатата вдовица си пое дълбоко въздух — дори трактати и дебели томове, които са събирали прах от години. Нямам вина за този неин недостатък. За него отново са виновни братята й, които не са й показали как е редно да се държи.

— Наистина ли чете, уважаема госпожо? Казвате дебели томове и други такива книги?

— Точно така. Не си прави труда дори да прикрива книгите под стола, ако в стаята влезе някой господин. Това си е направо предизвикателство и когато се опитам да я смъмря, тя се смее. Какво мога да направя? Ето, казак ви истината. Джоан може да страда много, ако решите, че характерът й е твърде необичаен, за да се ожените за нея.

— Както казахте, това ще бъде мой проблем, мила госпожо. Ще се постарая да чете само книги, които считам подходящи за една млада съпруга.

Графинята вдовица му се усмихна.

— Това е превъзходно! Освен това ми е особено приятно, че не говорите с произношението на някой невеж шотландски варварин.

— Аз съм учил в Англия, госпожо. Баща ми смяташе, че шотландските благородници трябва да говорят безупречно езика на краля на Англия.

— О, баща ви е бил мъдър човек. Вие сте граф, както разбрах. Седми граф, което ще рече, че титлата ви е прилично стара. Не одобрявам новоизлюпените аристократи. В действителност те са парвенюта, а си мислят, че са равни с нас, потомствените благородници, което разбира се, абсолютно не е вярно.

Той кимна. Нито за миг не бе престанал да я гледа сериозно. Разпитът продължи, докато Синджан не се втурна задъхана в стаята и каза:

— Нали е красив и ужасно умен, майко?

— Мисля, че е подходящ, Джоан — каза графинята, като се обърна с лице към дъщеря си. — И най вече, че се появи навреме, за да те спаси от злочестата съдба на стара мома, слава Богу. Ако беше грозен, недъгав или с противен характер, колкото и да исках да му откажа — макар че такъв рядък шанс не бива да се изпуска, защото с всеки изминал ден остаряваш и все по-малко мъже ще те искат за съпруга — нямаше да мога, защото обстоятелствата налагат да се ожениш. Да, така стана добре. Той наистина е красив, въпреки че е доста мургав. Прилича на Дъглас. Странно, нито ти, нито Александра имате нещо против това. А сега, Джоан, не трябва да позволиш нито на него, нито на себе си да се превърнете в мърлячи като всички шотландци, когато отидете на онова място. Радвам се, че си го довела вкъщи. Ще го посещавам всеки ден и ще му разкажа всичко за Шербрукови. Ще му разясня какви са задълженията му към теб и към нашето семейство.

— Ще бъда очарован, госпожо — каза Колин.

Всичко мина великолепно, беше помислила Синджан, докато се опитваше да се успокои. Когато Финкъл й докладва, че майка й е нахлула внезапно при Колин, едва не припадна от страх. Видя, че той се смее доволно на собствената си съобразителност и се наведе да го целуне.

— Добре се справи с нея. Благодаря ти.

— Просто я изтърпях, това е всичко. Освен това я засипах с комплименти, което явно й хареса.

— Няма съмнение, че е така. Нито Дъглас, нито Райдър имат навика да я ласкаят. Това й липсва. Ти добре се справи. Колин,

Вече бяха в каретата. Искаше да го целуне, но се страхуваше да наруши съня му. Но нищо, пред тях имаше много време. Докато пресекат Лейк Дистрикт, преди още да са стигнали Шотландия, тя най-после щеше да бъде негова. Имаше и план как точно да стане това. Едно момиче не може да избяга с любимия си и да остане недокоснато. А тя щеше да се постарае много добре да бъде докосната. Бракът, който по-късно щяха да сключат в Шотландия, щеше да бъде само една формалност.

Синджан плъзна ръка под одеялото и погали неговата здрава, жилеста, властна ръка. Помисли си за жена му, която беше вече мъртва. Нищо повече не го бе питала за нея и нямаше да го попита, ако той сам не пожелае да й каже нещо за своята първа съпруга и за това как е умряла. Синджан се зачуди как ли се е казвала.

Чудеше се още дали някога да му каже, че е научила от Дъглас за писмото много преди да отиде при него в стаята. Дори го беше прочела два пъти. Поспори съвсем кратко с брат си, защото от една страна знаеше, че той се тревожи за нея, а от друга — ако съвсем не се възпротивеше, той щеше да се усъмни. Накрая двамата постигнаха съгласие. Тя отстъпи пред настояването бракът да се отложи до изясняване обвинението в убийство. През пялото време обаче тя беше твърдо решена да избяга с Колин още същата нощ. Може би някой ден, в неясното бъдеще, Колин щеше да разбере, че всъщност тя внимателно бе довела нещата дотам, че той да направи предложението да избягат вместо нея.

Съжаляваше, че й се налага да мълчи, въпреки че й се искаше да каже истината. Тя обаче знаеше, че мъжете ненавиждат да бъдат водени за носа и мисълта, че една жена може да ги командва, ги хвърля в истинска ярост. Щеше да пощади мъжката му гордост, поне докато се възстанови напълно. Или може би докато я обикне… Като си помисли какво би станало, ако му кажеше истината, тя видя неясното бъдеще откъм мрачната му и нерадостна страна.

ПЕТА ГЛАВА

— Отиваме в Чипинг Нортън. Ще отседнем в Белия елен — каза Синджан на Колин, когато видя, че се размърдва. — Ще бъдем там след около час. Как се чувстваш?

— Ужасно съм изморен, по дяволите.

Тя го потупа по рамото и рече:

— Прозвуча така, сякаш не ти достигат сили дори да излееш яда си от умората. Съвсем нормално е да си изтощен, след като трябваше да се приготвим толкова набързо и да положим огромни усилия да се измъкнем незабелязано. Не се тревожи. В Шотландия ще сме след шест дни, в най-добрия случай. Имаш достатъчно време да се възстановиш.

В каретата беше тъмно и Синджан не забеляза раздразнението в очите му, предизвикано от усещането