Вярвам, че съм умна и че съм проявила достатъчно съобразителност как да му се изплъзнем, но той е хитър като лисица. Моята девственост е нещо повече от стъпка към брака. Просто се налага веднага да ме освободиш от нея. Становището ми по този въпрос не търпи никаква промяна. И така, кое решение ще следваме?
Искаше й се той да се разкрещи, както биха направили Дъглас и Райдър в същата ситуация, но Колин каза спокойно с леденостуден глас.
— Моето. Аз съм мъжът. Ще ти бъда съпруг, което означава, че си задължена да ми се подчиняваш. Може да започнеш с подчинението още от сега. Без съмнение това ще се отрази благоприятно на характера ти.
— Никой не е разговарял с мен по този начин, само майка ми, а съвсем спокойно на нея можех и да не обръщам внимание.
— Но на мен не можеш. Не се дръж като дете. Имай ми доверие.
— Въпреки че не крещиш, ти си същият тиранин като Дъглас.
— Тогава трябва да проумееш, че единствената ти възможност е да си затваряш устата.
— Тогава си извади сам конците — каза тя разгневена и се обърна с лице към прозореца.
— Ти си една досадна английска глезла. Трябваше да се досетя по-рано за това. Разочарован съм, без да съм особено изненадан. Можеш да се отметнеш от брака, скъпа, наистина можеш да го направиш с проклетото си английско достойнство. Ти не само говориш без заобикалки, ти си кавгаджийка, когато събитията не се развиват по твоя угода. Освен това си грубиянка и злобарка. Започвам да се съмнявам дали парите ти си заслужават тормоза, на който ще бъда подложен в един съвместен живот с теб.
— За какъв тормоз, ми говориш, безмозъчен дръвнико! Само защото не съм съгласна с теб, и ти решаваш, че съм досадна глезла, злобарка и всички останали определения, с които току-що ме нарече?
— Значи се отмяташ! Чудесно, можеш да кажеш на кочияша да обърне каретата.
— Не, по дяволите. Това е най-лесното. Аз ще се оженя за теб и ще ти покажа какво означава вярност, доверие и отстъпчивост.
— Нямам, навик да се доверявам на жени. Вече ти казах, че ми харесваш, но за нищо повече от това не може да става дума. Трябва да си наясно. А сега, толкова съм изморен, че очите ми сами се затварят. Щом ще бъдеш моя жена, дръж се както се полага, ако обичаш.
— Като скръстя ръце в скута си и си въртя палците ли?
— Да, това е добре за начало. И си дръж устата затворена.
Тя го гледаше в пълно недоумение. Изглежда се опитваше да я принуди да се откаже. Но тя добре знаеше, че този брак е жизненоважен за него. Сигурно беше проява на мъжко своенравие. Освен това и за нея женитбата беше единственият избор. Искаше й се да изкрещи с цяло гърло колко е късно вече за нея да се отказва, защото вече му бе подарила сърцето си. Тя обаче нямаше намерение да му позволи да се превърне в тиранин за нея. Ако сега му признаеше любовта си, все едно да падне в краката му и да му се моли, от което, без съмнение, той щеше да се превърне в същински Чингиз хан. О, да, нямаше нещо за тираните, което да не й беше известно, въпреки че напоследък Дъглас все по-рядко се държеше като такъв. Но още си спомняше първите дни на брака му с Александра. Твърдо решена какво поведение трябва да следва, Синджан хвърляше коси погледи към Колин, но не проговаряше. Беше няма като риба. Колин прекара в сън, докато пристигнаха в страноприемница
Синджан предположи, че Колин сам ще извади конците от раната си, защото той отново нае две отделни стаи, пожела й като предан съпруг, лека нощ и я остави пред вратата на нейната спалня. На следващата сутрин взе под наем кон, като просто и кратко й съобщи на закуска, че се отегчил от друсането в проклетата карета. Ха! Той се бил отегчил да пътува с нея. През целия ден яздеше до каретата. С нищо не показа, че кракът го боли. В Йорк Синджан също нае кон, готова да отстоява решението си в случай, че той възрази, но Колин само сви рамене, сякаш искаше да й каже:
Сутринта отново яздиха пред каретата тъкмо пресякоха границата и навлязоха в територията на Шотландия, когато Колин дръпна юздите на своя кон и извика.
— Спри за малко, Джоан. Трябва да говоря с теб.
Бяха в подножието на планината Шевиот — ниски и голи хълмисти възвишения, които се простираха докъдето поглед стига. Беше красиво и пустинно. Наоколо не се виждаше жива душа. Нямаше и помен от селище. Въздухът беше топъл и влажен, ухаеше на пирен. Тя му каза:
— Радвам се, че не си отвикнал да говориш, като се има предвид колко отдавна не си го правил.
— Я да си затваряш устата. Имам впечатлението, че си ми ядосана, че не си лягам с теб, след като се имаш за млада дама от сой.
— Не е това причината.
— Тогава сигурно се цупиш, че не минахме през Лейк Дистрикт — смехотворна идея, която не може да заблуди даже идиот?
— Не, не се сърдя и за това. Кажи какво искаш да говориш с мен, Колин?
— Най-напред ми отговори дали още искаш да се омъжиш за мен.
— Ако откажа, ще ме насилиш ли да го направя? Само заради парите ми?
— Сигурно бих размислил върху този вариант, ако се наложи.
— Отлично. Тогава няма да се оженя за теб. Най-напред ще се срещнем в пъкала. А сега ме насили!
Той се усмихна за първи път от четири дни насам. Действително се усмихна.
— Признавам ти, че не си досадна. Твоето скандално поведение дори понякога ми е приятно. Добре, утре следобед, след като пристигнем в Единбург, ще се оженим. Имам къща на площад Аботсфорд, която е доста стара и порутена и която ще глътне бая пари, но не чак толкова, колкото замъкът
— Добре — съгласи се тя. — Колин, искам да ти напомня отново и те моля да ми повярваш — Дъглас е умен и прозорлив, не е за подценяване. Той може да ни причака навсякъде. Изпълнявал е най-различни опасни мисии срещу французите. Предупреждавам те, че трябва да се оженим веднага и…
— Приключихме с този въпрос. Ще яздим до
— Не разбирам какво ми говориш.
— Говоря за отнемането на… за нашата първа брачна нощ, за това, че ще кървиш.
— Ти умишлено си жесток, Колин. Нарочно си отвратителен и груб.
— Може би, но ти си вече в Шотландия, скоро ще станеш моя жена и ще разбереш, че ми дължиш вярност и подчинение.
— По друг начин се държеше, когато се видяхме за първи път. Като се разболя, беше дори приятен, въпреки че болестта те правеше, раздразнителен. А сега се държиш направо като глупак. Ще се омъжа за теб и всеки път, когато се държиш глупашки, ще правя по нещо, с което ще те накарам да съжаляваш за това.
Така, смяташе тя, всичко си отива на мястото. Обичаше го до лудост — факт, който добре знаеше, че му е известен и може би това беше причината да си позволява грубо държане с нея. Но тя нямаше да допусне недостатъците в характера му или мухлясалите му разбирания за отношенията в семейството да разрушат представата, която си бе изградила за него.
Той се засмя. Смехът му беше силен и звучен, смях на човек, който си знае цената и се величае пред човека до себе си. Отново беше здрав, чувстваше се силен и готов да покори света — с нейните пари.
— С нетърпение очаквам твоите опити. Но имай предвид, Джоан, че шотландците са господари в своите