— Кога е починала съпругата ти?
— Малко преди брат ми. Преди шест месеца и половина.
— Как?
Стомахът на Колин се сви на топка,
— Падна от една скала и си счупи врата.
— Ти ли я бутна?
Колин не отговори. Това беше тягостно мълчание — пълно с болка и гняв.
— Имахте ли някакви недоразумения? Нещастен случай ли беше?
— Не съм убивал жена си. Нито ще убия сестра ти. Предполагам, че авторът на писмото те предупреждава точно за това.
— Правилно предполагаш.
— Ще кажеш ли на Джоан?
Дъглас го погледна с недоумение. Още не беше свикнал, че Колин нарича сестра му Джоан.
— Трябва да й кажа. Естествено, за предпочитане е ти сам да й разкажеш всичко и да й обясниш някои неща, които не желаеш да споделиш с мен.
Колин умишлено замълча. Беше предпазлив. Дъглас стана и каза:
— Съжалявам. Тя е моя сестра и животът й ми е скъп. Длъжен съм да я закрилям. Не е честно да не знае такова нещо за теб. Смятам, че преди да се ожените този въпрос трябва да се изясни. Настоявам това да стане.
Колин продължи да мълчи. Не вдигна поглед, докато Дъглас не затвори тихо вратата след себе си. Разтри бедрото си. Зарастващата рана го сърбеше и кожата около нея беше порозовяла. Но заздравяваше добре. Щеше ли обаче това да бъде достатъчно бързо?
Кой, за Бога? Кой може да е написал това писмо? Макферсонови бяха единствените, които подозираше. Те единствени имаха мотив. Първата му жена се казваше Фиона Дахлинг Макферсон. Беше най-голямата дъщеря на стария земевладелец Лахтам. Но тъст му нито се усъмни в него, нито го обвини за смъртта на дъщеря си. Поне беше така, когато Фиона умря. Разбира се, брат й Робърт не мислеше така, но в семейството тежеше думата на бащата. Колин беше чул, че от няколко месеца насам бащата на Фиона не бил много наред с разсъдъка и здравето му рязко се влошило, в което нямаше нищо чудно, защото той беше на възрастта на келтските скали в Лимнер. Да, сигурно подлите страхливци Макферсонови са написали и изпратили писмото. Нямаше кой друг.
Тревогата от проклетото писмо обаче бледнееше пред необходимостта да се ожени за Джоан колкото е възможно по-скоро. Ако не направеше това, щеше да загуби всичко. Той затвори очи. Опита се да заспи. След няколко часа стана от креслото и успя с много воля да премине два пъти стаята по дължина. Измина разстоянието за трети път. Силите му се възстановяваха, слава Богу. Само се молеше да стане достатъчно скоро.
Същия ден, докато вечеряха заедно с Джоан, която се хранеше до леглото му той взе решението. Тя му говореше нещо, но той осъзна това, едва когато поднасяше към устата си парче шунка, набучено на вилицата.
— …моля те, опитай се да ме разбереш правилно. Сватбената рокля наистина е прекрасна, но за какво е целият този шум, Колин. Майка ми сигурно ще те развежда и показва като някакъв трофей. Толкова е щастлива, че най-после не съм в
Напрегнатото му лице се отпусна. Почувства облекчение. От нейните устни се сипеше манна небесна. Той се луташе тревожно от мисъл на мисъл, отхвърляше една след други различни възможности и ето че изведнъж се появява
— Още не съм достатъчно силен — каза той и насочи вниманието си към парчето шунка.
— До петък ще бъдеш. А може и по-скоро. Ах, ако можеше да оздравееш още в този миг.
Колин си пое дълбоко въздух.
— Джоан, трябва да ти кажа нещо. Моля те, изслушай ме. Много е важно. Брат ти ще забрани сватбата ни. Каза ми, че ще го направи, защото е длъжен да те закриля.
Синджан го погледна и застина с вдигната в ръка вилица над чинията, по която имаше няколко зрънца грах. Тя изчака известно време, после бавно сдъвка граха и отпи вино от чашата пред нея. Продължи да чака, без да каже нещо.
— Да върви всичко по дяволите! Брат ти мисли, че съм убил човек. Ако аз не ти кажа това, той ще ти го каже. Длъжен е да те закриля, както ти казах. Иска всичко да се изясни, преди да се оженим. За нещастие това никога не може да се изясни докрай. Не съм му го казал, но е така. Ние няма да се оженим, Джоан. Съжалявам. Брат ти няма да е съгласен, а аз трябва да се подчиня на волята му.
— И кого са те набедили, че си убил?
— Първата си жена.
Без никакво колебание Джоан каза:
— Пълен абсурд! Не говоря за това, че си толкова млад, а вече си бил женен, а за това, че не мога да си представя ти да причиниш болка някому, още повече пък на собствената си съпруга. Глупости. И как е стигнала до Дъглас тази смехотворна небивалица?
— Получил е анонимно писмо.
— Виж ти. Може би някой ти завижда. Или може би някой е недоволен от това, че си толкова привлекателен и заслепи всички в Лондон с блясъка си? Ще поговоря с Дъглас и ще изясним недоразумението.
— Не.
Тя усети неговата категоричност в тази единствена дума. Нищо не му каза. Отново го изчака. Костваше й доста усилия да бъде търпелива, но този път се налагаше.
След безкрайно дългото мълчание беше възнаградена. Той каза бавно, като я гледаше право в очите.
— Ако искаш да се омъжиш за мен, тази вечер трябва да заминем. За Шотландия. Там ще се оженим, но не в „Гретна Грийн“, защото това ще е първото място, където брат ти ще ни потърси. Ще трябва да го направим, без да позволим на Дъглас да ни попречи. Ще отседнем в къщата на Кинросови в Единбург и там ще си организираме подобаваща сватба.
Ето че го направи. Засрами се от собственото си безчестие. Но какво друго му оставаше? Нямаше избор, освен това тя сама му се бе предложила, направо върху сребърен поднос.
Синджан не отговори веднага. Когато заговори, той едва не се свлече в леглото от облекчение.
— Малко се забавих, не защото обмислях предложението ти, Колин. Съставях план. Можем да го направим. Единственото ми притеснение е, че още не си напълно възстановен, но в този случай това няма значение. Аз ще се погрижа за всичко. Ще тръгнем в полунощ — тя стана и оправи полата си. Изглеждаше решителна, съвсем като брат си. — Това безспорно ще огорчи много Дъглас, но в края на краищата става въпрос за моя собствен живот, и аз съм тази, която трябва да избера това, което считам за най-добро. О, Божичко, толкова много неща трябва да се свършат. Ти не се тревожи, Колин. Твоята задача е да почиваш и да възстановиш силите си — тя се наведе и го целуна. Той нямаше време да отговори на целувката й, защото Синджан вече се бе устремила към вратата с толкова широки крачки, че бедрата й се очертаваха под полата. Тя сложи ръка на бравата, обърна се и каза. — Дъглас не е глупав. Веднага ще се досети какво сме направили. Ще измисля откъде да минем, за да го заблудим. Добре, че съм пестелива — отделила съм прилична сума от двеста паунда9 собствени пари. След като се оженим, Дъглас ще бъде принуден да ти даде зестрата ми и ти няма повече да се тревожиш, че губиш всичко. Ще трябва да го направи бързо. Трябва да го убедим, че парите са ти необходими сега. Много съжалявам за това писмо, Колин. Някои хора са големи мръсници — след като каза това, тя излезе. Колин беше сигурен, че я чу да си подсвирква.
Всичко се нареди добре. Той спечели. Напук на всичко спечели — и то без да направи нещо против волята й. Тя беше тази, която настояваше, не той. Да, но чувството за вина продължаваше да го гризе отвътре и да го измъчва. Въпреки че познаваше Джоан отскоро, той не се съмняваше, че ще тръгнат навреме и с удобна карета, която брат й напразно щеше да се опитва да догони. Нямаше да се изненада,
