Съдби в окови

възможност, ще прекъсне всички връзки с Шотландия. Поне така го бях чувал да говори. Но сега се колебая дали не е променил намеренията си, защото през последните пет години прекарва повечето време в Единбург.

— Изморен си, Колин. Ще се радвам да ми разкажеш всичко това, но по-късно, скъпи.

— Ти се заяждаш.

Той като че ли се бе обидил и това й хареса. Значи започва да му въздейства, помисли си тя.

— Не, не се заяждам. Сложи си ключа, за да провериш, че не заяждам. — каза тя, докато наместваше завивките около раменете му.

Той стъписан я погледна.

— Сексуалните ти намеци съвсем не подхождат на една непорочна девойка.

Той видя, че тя въобще не разбра какво има предвид и изсумтя.

— Просто искам да се махнеш от тук, Джоан.

— Веднага. Извинявай, Колин. Изморен си, имаш нужда от почивка.

На вратата се спря и го погледна.

— Искаш ли да се ожениш за мен вдругиден?

— Ако утре мога да ходя, вдругиден сигурно ще мога и да яздя.

Тя наклони глава в очакване на конкретен отговор, но когато видя, че той продължава да я гледа недоволно, усмихна се и излезе.

Колин се отпусна в леглото и затвори очи. Беше толкова притеснен и ядосан, че му идеше да крещи. Макдъф бе дошъл да му каже, че Макферсонови окупират земите на рода Кинрос. Бяха чули за финансовата му несъстоятелност, знаеха, че не е в Шотландия и се бяха възползвали от това. Те, според Макдъф, свободно нахлували, необезпокоявани от никого, в земите на Кинросови и заграбвали стадата им. Те бяха хищни и некадърни. Всичко, което правеха, беше да се вайкат за нещастията, които сами са си причинили. Бяха стигнали до там, че убили няколко селяни, които се опитали да спасят домовете си от плячкосване. Хората му правели всичко според силите си, но им липсвал водач. Никога досега Кинрос не се беше чувствал толкова безпомощен. Лежеше в това проклето прекрасно легло, в тази проклета красива къща, немощен като новородено пале и безполезен — както за себе си, така и за семейството и селяните си.

Най-важното нещо, което можеше да свърши, беше да се ожени за Джоан Шербрук. Нищо нямаше значение, дори зъбите й да бяха конски, щом жълтиците й блестяха и бяха многобройни. Нищо друго нямаше значение освен да смаже страхливото племе Макферсон и да спаси замъка Вер и останалите имоти на Кинросови. Трябваше бързо да действа. Опита се да стане. Прониза го остра болка в раненото бедро. Той скръцна със зъби и се сгромоляса пак в леглото. Главата му забуча. Следващия път, когато Джоан го попита дали ще се оженят, той ще й каже да повика свещеника още в следващите пет минути.

Дъглас Шербрук внимателно сгъна писмото и го върна в плика.

Започна да крачи напред-назад из библиотеката, после се закова на място, отново извади писмото от плика й го зачете. Големите печатни букви бяха изписани внимателно с черно мастило,

ЛОРД НОРТКЛИФ,

КОЛИН КИНРОС УБИ СЪПРУГАТА СИ. ТОЙ ЩЕ СЕ ОЖЕНИ ЗА СЕСТРА ВИ И ПОСЛЕ ЩЕ УБИЕ И НЕЯ. В ТОВА НЯМА НИКАКВО СЪМНЕНИЕ. ТОЙ Е БЕЗСКРУПУЛЕН И Е ГОТОВ НА ВСИЧКО, ЗА ДА ПОСТИГНЕ ТОВА, КОЕТО ИСКА. А ЕДИНСТВЕНОТО, КОЕТО ИСКА СЕГА, Е ПАРИ.

Дъглас не обичаше такива неща. Анонимни обвинения, от които човек може да побеснее, и на които не вярва, защото са анонимни, но въпреки това червейчето на съмнението започва да те гризе, независимо от чувствата, които човек изпитва към този, когото обвиняват. Писмото пристигна точно преди час. Едно малко момче го беше подало на Дринан й казало, че някой си го помолил да го предаде лично на господаря на тази прекрасна къща.

Дринан не бе разпитал момчето как изглежда този някой си. Жалко. Дъглас предполагаше, че това е дело на мъж. Отново закрачи нервно без посока из стаята, но този път смачка писмото.

Колин бързо се възстановяваше. Синджан танцуваше от радост и искаше да се оженят до края на седмицата. Господи, вече беше вторник. Какво да прави? Знаеше много добре, че за Синджан няма да има никакво значение дори в проклетото писмо да обвиняваха Колин, че е убил сума ти народ. Просто нямаше да повярва. И никога не би повярвала. Или може би, преди да приеме за истина подобно обвинение, щеше да обяви война на цялото си семейство.

По дяволите! Не можеше да остави нещата така. Когато Алекс и Синджан отидоха в ателието на мадам Джордан да вземат сватбената премяна той се зае да разясни случая. Отиде при Колин.

Колин беше облечен в една от своите собствени пижами благодарение на Финкъл и още няколко души от прислугата, които отидоха до квартирата, опаковаха всичките му дрехи и донесоха тук двата куфара с багаж. Той беше изправен до леглото, отправил поглед към вратата.

— Имаш ли нужда от помощ? — попита Дъглас и влезе в стаята.

— Не, благодаря. Опитвам се да докажа на себе си, че мога да пресека три пъти стаята, без да се пльосна на носа си.

Дъглас се засмя й опита.

— Колко пъти го направи?

— Два пъти с една почивка от пет минути. Но имам чувството, че на третия път направо ще умра.

— Седни, Колин. Трябва да поговорим.

Колин с ентусиазъм прие предложението и се отпусна в едно кресло до камината. Опъна крака си напред, потръпна от болката в него и започна леко да го разтрива.

— Нали не си казал за раната ми на Джоан?

— Не. Само на жена си, въпреки че не проумявам какво значение има за теб дали Синджан знае или не.

— Това ще я вбеси и разтревожи. Тя няма да остави нещата така. Сигурно ще наеме някой полицай от „Бау Стрийт“ й ще хукне с него подир мъжа, който го е направил. Сигурно ще публикува съобщение в „Лондон Газет“, че дава награда за полезна за залавянето му информация. Може да си навлече някоя неприятност. Човек трябва да я пази повече от нея самата, отколкото от другите.

Дъглас го гледаше с широко отворени очи, когато най-сетне каза:

— Познаваш я толкова отскоро, а… — той поклати глава. — Точно така би постъпила. Понякога си мисля, че дори и добрият Дядо Боже не може да се досети какво си е наумила да извърши, докато не го направи. Занимава се с най-различни неща, както вече си забелязал.

— Не съм още наясно, но мисля, че скоро ще науча.

— Още не си ми казал как стана така, че те раниха.

Колин отговори, като избягваше да погледне Дъглас в очите.

— Някакъв пройдоха се опита да ме обере. Съборих го на земята, а той извади от ботуша си нож. Добра се само до хълбока ми.

— Ти уби ли го?

— Не, но трябваше да го убия този мръсник. Ако беше успял да пребърка джобовете ми, нямаше да припечели кой знае колко. Нямах повече от две гвинеи8 със себе си.

— Преди малко получих едно писмо, в което е написано, че си убил жена си.

Колин не помръдна. Сякаш се намъкнах в душата му, помисли Дъглас, където се спотайват болката и вината му. Но не беше съвсем сигурен в това. Колин беше отправил поглед над лявото рамо на Дъглас към камината.

— Не беше подписано. Донесло го някакво момче. Мразя такива писма. Човек се чувства направо отвратен от злобата, която блика от тях.

Колин отново нищо не каза:

— Досега никой не знаеше, че си бил женен.

— Така е. Мислех, че това не е ваша работа.