дойдат тук. Щяха да се притесняват през цялото време. Освен това близнаците са луди от радост, че са заедно с братовчедите си и другите деца.
— Липсват ми малките дивачета — каза Дъглас с любов.
— Всичките дванадесет плюс нашите две и детето на Райдър и Софи?
— Предпочитам двете от време на време. Хубаво ми е, когато наоколо има деца. При нас са винаги толкова за кратко, че не мога да не ги глезя.
— За това си прав. Но, скъпи, след като Колин е толкова болен и сме ангажирани с подготовката за сватбата, мисля че е по-добре момчетата да останат при леля си и чичо си.
— Синджан сигурно иска сватбата да стане възможно най-скоро. В такъв случай Райдър и Софи няма да могат да дойдат.
Дъглас усети една нежна ръка да го погалва по гърдите, усмихна се в тъмнината и каза:
— О, мислех, че си изморена. Имаш ли сили? Нима ще си получа наградата?
— Само ако обещаеш да не викаш прекалено високо и пак да събудиш майка си — тръпки побиха Алекс при спомена за една нощ, когато тя и Дъглас се забавляваха до самозабрава, а майка му нахлу ужасена в спалнята с обвинение, че Алекс е убила обичния й син. Този спомен не й беше приятен.
— Ще си запуша устата с кърпа.
Най-после дойде в съзнание, но беше толкова отпаднал, че нямаше сили да отиде до нощното гърне. Беше ужасно. Добре че треската беше преминала и болката в крака му почти се понасяше. Беше пълна глупост от негова страна да не повика лекар, когато това се случи, но той не беше от тези, които търсят лекарска помощ за щяло и не щяло. Семейният доктор Чайлдрис от тридесет години насам посещаваше Кинросови само тогава, когато някое дете се разболее. Колин беше млад, силен и здрав, а ето че едно дребно намушкване с нож го беше повалило на легло, изгарящ в треска и губещ съзнание. Видя през полуспуснатите си клепачи, че Джоан влезе в стаята. Усети раздразнение, умираше от глад. Не искаше тя да бъде при него. Нуждаеше се от мъжка помощ.
— О, това е добре. Ти си буден — каза Синджан с усмивка, която огря цялата спалня. — Как се чувстваш?
Той изсумтя.
— Искаш ли да те избръсна? Веднъж обръснах главата на Тайсън, докато Райдър го държеше да не шава. Беше преди около десет години. Мога пак да опитам. Ще внимавам, обещавам ти.
— Не.
— Колин, да не забравя нещо много странно. Долу чака един мъж, който твърди, че е твой братовчед.
Като чу това, Колин подскочи като ужилен и седна в леглото. Завивките се свлякоха до кръста му и той я зяпна с широко отворени очи. Кой братовчед? Никой от братовчедите му не знаеше, че е тук. О, Макдъф знаеше.
— Това не е възможно — каза той и отново се отпусна на възглавницата.
Синджан погледна към очертанията на стройното му тяло под одеялото от кръста надолу. Тя преглътна. Беше толкова красив, силен и висок. Черните косъмчета покриваха гърдите му и се събираха в тясна черна ивица, която се губеше под завивките. Но той все още беше прекалено слаб. Ребрата му се брояха, но това скоро щеше да се промени.
— Трябва да стоиш на топло — каза тя и го зави до раменете, въпреки че й се искаше да отметне одеялото чак до ходилата и да го съзерцава така поне шест часа.
— Джоан, нали не се шегуваш? Макдъф ли е тук?
Тя се опули,
— Макдъф? Не се представи. Просто каза, че е любимият ти братовчед. Името му като на шекспировия Макдъф6 ли е?
— Да, като деца му викахме Маккъд.
— Къд на шотландски нали е крава?
Той се засмя.
— Точно така. Истинското му име е Франсиз Литъл7, което е направо абсурдно за човек с неговия ръст. Започнахме да му викаме Маккъд, но той ни заплаши, че ще натрие носовете ни в калта, ако не престанем да го наричаме така. Затова го прекръстихме на Макдъф.
— Отива му повече отколкото Франсиз Литъл, което е най-неподходящото за човек с гърди като вековен дънер. Макдъф! Не съм виждала по-червена коса от неговата, а няма пукната луничка. Очите му синеят като небето през май…
— Очите му имат същия цвят като твоите. Престани да се превъзнасяш по моя братовчед-великан. Доведи го тук.
— Не — възрази Синджан. — Първо ще закусиш. А, ето го и Финкъл. Той ще ти помогне за останалите неща. След малко ще се върна и ще ти помогна да се нахраниш.
— Нямам нужда от твоята помощ.
— Разбира се, че нямаш, но компанията ми ще ти бъде приятна, нали?
Той я погледна, а тя му се усмихна, нежно целуна стиснатите му устни и тръгна към вратата с почти танцова стъпка. На прага се обърна и го попита:
— Искаш ли да се ожениш за мен утре?
Той я погледна по-скоро с раздразнение отколкото с изненада и каза:
— Първата ти брачна нощ ще бъде страхотна. През цялото време ще лежа до теб като мъртвец.
— Това няма значение. Предстои ни цял живот да бъдем заедно.
— Отказвам да се оженя, докато не съм в състояние да легна с теб както си му е редът.
И веднага осъзна, че беше много глупаво от негова страна да изрече тези думи. Ако беше възможно, трябваше да се ожени на часа. Времето летеше. Той отчайващо се нуждаеше от парите й.
Синджан се облегна назад и загледа двамата мъже. Говореха тихо и тя не чуваше нищо от разговора им, но и без това не й се подслушваше, въпреки че владееше това изкуство до съвършенство. След като имаше трима по-големи братя, тя от малка се бе научила, че тайната информация за извършена пакост или нещо подобно се научава най-добре през ключалката на вратата. Застана до прозореца и погледна надолу към градината. Денят беше студен, но небето бе безоблачно и синьо, а храстите и дърветата — обсипани с цветове. Чу, че Колин се смее и обърна глава към мъжете като се усмихна. Макдъф — прякорът му беше по- странен и от нейния — изглеждаше симпатичен и — което беше по-важно — привързан към Колин. Дори седнал на леглото, той изглеждаше огромен. Не беше дебел, а просто грамаден като великан. И смехът му беше съответен на размерите — гръмогласен и волен. Тя го хареса. Не се притесняваше от присъствието на Макдъф в спалнята, защото предварително му бе заявила, че ако посещението му измори Колин, тя лично, ще го изрита навън.
Тогава той я беше погледнал с целия си огромен ръст и бе отговорил със смях.
— Виждам, че не сте страхливка, но сигурно сте глупавичка, щом сте приютила този бедняк в дома си. Веднага щом се наложи, ще си тръгна. Не се опасявайте, че ще му взема силиците на горкото момче.
И така, постигнала пълно съгласие с него, тя го заведе да види Колин.
Сега той се надигна и каза на братовчед си.
— Време е да почиваш, приятелю. Не, не ме убеждавай колко си добре. Дал съм обещание на Синджан, а и тя ми взе страха.
— Името й е Джоан. Не е мъж.
Макдъф повдигна огненочервената си вежда и рече:
— Ей че си кибритлия! Да не си ядосан на девойчето, Еш? Ще дойда да те видя утре сутринта. Прави това, което ти казва Синджан. Не знам дали ти е известно, но тя ме покани на сватбата.
След като си каза приказката, Макдъф Дънера си тръгна.
— И той като теб говори, без шотландски акцент.
— Симпатиите на Макдъф, въпреки прякора му, са на страната на английската линия в рода. Баща ми и майка му са брат и сестра. Майка му се омъжила за англичанин от Йорк — много богат търговец на желязо. И двамата учихме в Англия, но той беше по-амбициозен от мен. Мислех си, че когато му се отдаде
