Съдби в окови

голямо съжаление на Синджан обаче групата се оттегли към игралната зала.

Някой отново я потупа по голото рамо.

— Синджан?

Дори когато се обърна и видя, че до нея стои снаха й Алекс, не можа да сдържи въздишката си.

— Да?

— Добре ли си? Доста дълго стоиш вкаменена като някоя от древните гръцки статуи в Нортклиф. Преди малко те повиках, но ти като че ли даже не ме забеляза.

— О, да, чувствам се прекрасно — отвърна Синджан и отново обърна погледа си натам, където го бе видяла за последен път. Чу мъжки смях. Знаеше, че гласът е неговият — чист и звучен. Заля я приятна възбуда. И вълнението отново се надигна в нея, този път почти неудържимо. Усети го чак в пръстите на краката си.

Единствено самото съвършенство би могло да й направи впечатление от пръв поглед. Това, което ставаше с нея беше направо невероятно. Не беше нито наивна, нито глупава, нито беше дебютантка в обществото. Не можеше да се мами в преценката си, особено след като толкова добре познаваше братята си, които скандализираха обществото със свободното си поведение. Този мъж сигурно беше трол, поне в същината си.

Дъглас Шербрук се намеси, без да сдържа смеха си.

— Синджан, какво, но дяволите, става с теб? Наистина ли си добре?

Тя пое дълбоко въздух и реши да държи езика си зад зъбите, което въобще не беше типично за нея. Но всичко беше твърде ново, твърде неясно и неизпитано досега. Засмя се звънко и рече:

— Алекс, много ми харесва нейно благородие, дукесата на Портмейн. Галено я наричат Бренди. И тя ме помоли да не я наричам с това ужасно име Брендела. Остроумно хрумване е така да съкрати Брендела, нали? — Синджан се наведе над ухото на снаха си. — Би ли погледнала за миг деколтето на нейно благородие. Възможно ли е тя да е по-внушителна от теб? Разбира се, по-старичка е от тебе и се надявам един ден да я догониш.

Дъглас Шербрук се намеси, без да сдържа смеха си.

— Мили Боже, Синджан, нима смяташ, че възрастта има някакво значение. И че природните дарове на една жена растат с годините? Боже мой, когато Алекс стане на шейсет, дукесата дори няма да може да ходи изправена. Но този проблем изисква задълбочено, изследване на дукесата. От друга страна, Синджан, като твой по-голям брат съм длъжен да ти обърна внимание, че е крайно неблаговъзпитано да коментираш надареността на нейно благородие и липсата на чак такава надареност у Алекс.

Синджан се усмихна на думите на брат си и на изражението на снаха си, когато той се обърна към Алекс и продължи с печален глас.

— Бях убеден, че ти си най-достойно надарената дама в цяла Англия, Алекс. Може би си носителка на това отличие само за Южна Англия. Може би държиш палмата на първенството само в околностите на Нортклиф Хол. Може би съм бил подведен… Може би съм бил заблуден…

Любящата му съпруга го потупа по рамото и каза:

— Предлагам да запазиш впечатленията и съображенията си за вкъщи, където им е мястото, уважаеми съпруже, и да оставиш дукесата и нейната надареност на дука.

— Права си — съгласи се графът и се обърна към сестра си. Очите му — любящи и критични — веднага забелязаха, че тя е някак променена. В началото на приема тя изглеждаше както обикновено, но сега беше различна. Синджан по начало си беше като безоблачно небе в ясен летен ден. Изразителното й лице беше отражение на чистите й мисли и чувства. Сега това лице не беше като отворена книга за Дъглас и той нямаше никаква представа за какво мисли сестра му. Това го смути. Имаше усещането сякаш конят, който току-що е възседнал, грубо го е хвърлил на земята. Стройната и доста привлекателна млада дама пред него му беше съвсем непозната. Опита се да прикрие недоумението си.

— И така, малчо, добре ли се забавляваш? Котильонът беше единственият, който пропусна тази вечер нали?

— Тя вече е на деветнадесет, Дъглас — намеси се Алекс. — Крайно време е да престанеш да я наричаш малчо.

— Дори когато си играе на Невестата-дева и ме стряска в съня ми?

Двамата съпрузи се впуснаха в спор относно съществуването на злочестия призрак от шестнадесети век, за който се говореше, че обитава Нортклиф Хол, и Синджан имаше достатъчно време да обмисли своя отговор. Когато спряха да спорят, тя се приближи плътно до брат си и кратко му отговори.

— Не съм се правила на никакъв призрак. Поне не в Лондон, Дъглас. О, Боже, ето го и лорд Касълбаум с неговата обична майчица. Съвсем забравих, че съм му обещала следващия танц. Той ужасно се поти, Дъглас, ръцете му винаги са влажни…

— Знам. Но освен това е симпатичен млад мъж. Виж какво, Синджан — той продължи бързо и вдигна ръка, за да й попречи да го прекъсне. — Дори и да е светец по отношение на потенето, това няма никакво значение. Не се налага да се омъжваш за него. Приеми факта, че този симпатичен лорд се поти, и се забавлявай. Запомни — ти си тук, в Лондон, единствено за да се забавляваш. И изобщо не се съобразявай с Майка.

Синджан не можа да преглътне въздишката си.

— Майка — повтори тя. — Доста е трудно, Дъглас. Според нея трябва да побързам към олтара, иначе скоро ще се озова в окаяната редица на тези, които си търсят мъж. Старите Моми. Винаги държи на главните букви. И след това продължава със списъка на всички останали ужасяващи категории, в които съм застрашена да попадна, включително и заплахата да се превърна в слугиня на Алекс, когато един ден Майка се прости със земната суета. Тя даже ми обърна внимание, че не съм първа младост. И когато си огледах зъбите в огледалото, забелязах, че е започнал да ми никне мъдрец.

— Не я слушай. Главата на семейство Шербрук съм аз, забавлявай се, весели се и флиртувай, колкото си искаш. Няма никакво значение, ако не срещнеш някой господин, който да ти хареса.

Думите му прозвучаха толкова строги и наставнически, че Синджан не успя да сдържи усмивката си.

— Но аз навърших деветнадесет години и очевидно наближавам възрастта, гибелна за една мома. Възраст, до която е абсолютно недопустимо едно момиче да не е имало поне един обожател. Тя дори ми даде за пример Алекс, която се омъжила за теб на осемнадесет. Софи пък имала голям късмет, като успяла да подлъже Райдър да се ожени за нея, защото тогава била почти на двадесет години и се очертавало да си остане стара мома за цял живот. Да пипне Райдър, както твърди тя, било единственото умно нещо, което Софи е направила в живот си. А също, че това е вторият ми сезон в обществото. Майка казва, че трябва да си държа езика зад зъбите, защото мъжете не харесват жени, който знаят повече от тях. Според нея това ги тласкало към пиянство и хазарт.

Дъглас промърмори нещо грубо и неприлично. Синджан се засмя, но смехът й не беше искрен.

— Е, човек никога не знае, нали?

— Аз пък знам със сигурност, че Майка много говори. Прекалено много.

Но докато Дъглас говореше, без да скрива своето недоволство от промяната в нея, пред Синджан стоеше образът на мъжа и тя се усмихна, този път от сърце. Очите й се изпълниха с топлота и копнеж. Знаеше, че снаха й Алекс я наблюдава внимателно. Върху лицето й беше изписано недоумение но не я попита нищо, само каза:

— Щом решиш да споделиш с мен, можеш да го направиш по всяко време, Синджан.

— Може би съвсем скоро ще го направя. О, ето го и лорд Касълбаум с неговите потящи се ръце и всичко останало. Но той танцува превъзходно. И обезателно ще обсъдя с него възрастовите граници. Ще ви видя двамата по-късно.

Докато отново се озърташе да мерне отнякъде, мъжа, тя на три пъти настъпи лорд Касълбаум. По-късно започна да си мисли, че очите й са я измамили. Не беше възможно един мъж да й направи такова впечатление от пръв поглед. Но през нощта го сънува. Бяха заедно. Той се смееше и стоеше близо до нея, докосвайки с връхчетата на пръстите си страната й. Тя знаеше, че го желае. Накланяше се към него, искаше да го докосне. Очите й искряха от изпепеляващ копнеж. И той разбираше причината за този блясък и плам. Образите постепенно губеха очертанията си и изчезваха, сливайки се в палитра от багри и преплетени тела.