там и за всичко останало — спря да говори и погледна нагоре към залата на менестрелите, която сега беше потънала в мрак, и леко свъси вежди. — Бих искал и аз да бъда с вас. Изглежда е било много забавно. Наистина ли Енгъс направи дупка в тавана на гостната?
— Огромна дупка. Целият таван почерня и се опуши.
— Все не ми стигат приключенията. Не ти се вярва, като ме гледаш колко съм едър, нали? Бих могъл да спечеля колкото си пожелая хубави млади дами, само като се намръщя на противниците си. А ако размахам огромния си юмрук, направо ще изчезнат яко дим. Колин ми каза и за изстрела — той замълча, разгледа лицето й и докосна с дебелия си пръст раната. — Няма да остане белег, слава на всевишния. Не се тревожи, Колин непременно ще му даде да се разбере на престъпника. Как намираш новия си дом?
Синджан погледна потъналата в прах дъбова ламперия и мръсните, украсени с пищни орнаменти перила на стълбището.
— Намирам го вълшебен. Освен това мисля, че безброй мръсни ръце са пипали перилата, докато в същото време също толкова други ръце са мързелували.
— Почти нищо не е пипано след смъртта на Фиона и на брата на Колин.
— Дори и най-обикновено почистване?
— Явно е така — Макдъф обходи с очи просторното помещение на първия етаж. — Ти си права. Не бях забелязал. Но знаеш ли, всичко е горе-долу в такъв вид, откакто почина майката на Колин преди пет години. Добре е, че дойде тук, Синджан. Сигурно ще се погрижиш всичко отново да блесне от чистота.
— Името й е Джоан.
— Това любимият ти рефрен ли е, Колин? — гласът на Макдъф прозвуча дружелюбно. Здрависа се с братовчед си, при което Колин направо се разтресе от ръкостискането.
— Добре де, аз пък предпочитам Синджан. А сега можем да вървим в салона, нали? Твоята невеста сигурно ще изпие с удоволствие чаша шери.
— Да, наистина — каза Синджан, погледна съпруга си и преглътна. Той беше изящен в своя вечерен костюм и снежнобялата риза. Беше толкова безупречен и толкова красив, че направо й се прииска да се хвърли в обятията му. Искаше да целува устните и ушите му, да усети пулса на шията му.
— Добър вечер, Джоан.
— Здравей, Колин.
Той изви в дъга едната си черна вежда, заинтригуван от нотката, която долови в гласа й, но не каза нищо. Само се поклони.
Леля Арлет стоеше сама в тъмния неприветлив салон, седнала до едва мъждукащия огън. Беше облечена цялата в черно, роклята й беше закопчана с красива брошка на врата. Беше много слаба. Гъстата й черна коса бе вдигната в елегантен кок, а по слепоочията й се спускаха два бели кичура. Някога сигурно е била голяма красавица. Сега, с тънките си устни и вирнатата брадичка, изглеждаше ядосана. Тя стана и каза направо, без да поздрави.
— Децата вечерят с Дулчи в детската стая. Нервите ми са опънати до скъсване, племеннико, покрай пристигането на Младата Особа, която трябваше пред очите на всички да изнесеш на ръце горе. Не искам да бъда на една маса с децата тази вечер.
Колин се усмихна.
— На мен обаче децата ще ми липсват — той направи знак с ръка на някакъв лакей, облечен с дрипава тъмносиня ливрея, чиято бяла украса беше пожълтяла. — Моля те, доведи децата, Рори.
Старата дама изсъска и Синджан се обърна към нея.
— Извинете, госпожо, но аз съм тази, която настоява да бъдем на масата заедно с децата. Сега вече аз отговарям за тях и искам да ги опозная.
— Никога не съм мислила, че е редно да се позволява на децата да се хранят заедно с възрастните.
— Да, лельо, твоето мнение по въпроса ни е известно. Позволи ни това удоволствие тази вечер. Джоан, малко шери? Лельо, ти какво желаеш?
Леля Арлет взе своето шери, седна и тенденциозно млъкна. В този миг в салона влезе Сирена. Приличаше на принцеса в официалната рокля от бледорозова коприна, с която беше облечена. Прелестните и кестеняви коси бяха вързани с панделка от съшия розов плат. Тя се усмихваше, наситено сивите й очи сияеха, отправени към Колин. Мили Боже, помисли Синджан, и пое питието си от Макдъф. Как ли, запита се тя, ще се живее тук, когато Колин замине. Сирена кимна на Синджан и така й се усмихна, че красноречиво й даде да разбере, че тя самата добре съзнава колко е красива и Синджан също трябва да бъде наясно с този факт.
Синджан се усмихна с усилие и за нейна изненада Сирена върна усмивката. Изглеждаше искрена. Синджан се молеше в действителност да е така, но не беше наивна. В замъка
И двете деца бяха красиви. Филип, същинско копие на баща си, стоеше гордо изправен и май беше малко изплашен. Очите му се стрелкаха от баща му към Синджан и обратно. Той нито пристъпи към тях, нито каза нещо. Дахлинг обаче се отправи към баща си, облечена във възкъсата си рокличка и чифт пантофки, които навярно бяха виждали и по-добри дни. Тя каза:
— Дулчи каза, че ако не се държим възпитано на вечеря и те предизвикаме да ни се скараш, ще ни посети духът на Перлената Джейн.
— Ах, какво дете! — възкликна Дулчи, вдигна ръце към лицето си и избухна в смях. — Голяма хитруша е, сладката малка!
— Благодаря, Дулчи — каза леля Арлет и освободи с жест девойката. — Можеш да дойдеш да ги вземеш след час, но не по-късно, имай предвид.
— Да, госпожо — каза приглушено Дулчи и се поклони.
— Не искам да пълниш главите на децата с тези измислени истории за призраци.
— Добре, госпожо.
— Много хора са виждали Перлената Джейн — каза спокойно Макдъф. Обърна се да обясни на Синджан. — Тя е нашият най-славен дух — млада дама, за която се предполага, че е била изоставена и жестоко убита от нашия прадядо.
— Глупости! — каза леля Арлет. — Аз никога не съм я виждала. Вашият прадядо не би убил дори и муха.
— Фиона се бе срещала с нея много пъти — каза тихо Сирена на Синджан. — Каза ми, че първия път, когато й се явила в своята бяла, обшита с перли рокля, тя едва не припаднала от страх, но духът нито се опитал да й стори нещо лошо, нито да я изплаши. Просто призрачната дама седнала на зида при входа на замъка. Лицето й било восъчнобяло като на смъртник и тя просто наблюдавала сестра ми.
— Предполагам, че това е станало по времето, когато Фиона разбра, че Колин си има любовница.
Синджан ахна. Гледаше с невярващи очи леля Арлет, която бе оповестила ужасната новина. Постъпката й беше възмутителна, направо невероятна. Възрастната жена се обърна към Синджан и гласът й преливаше от злоба.
— Недей да бъдеш глупава, момиче! Мъжете са си мъже навсякъде по света и всички имат любовници. Да, Фиона беше научила за онази малка уличница, с която той спеше.
Синджан хвърли бърз поглед към Колин, който имаше язвителен вид. Сякаш беше свикнал с такъв род нападки и не им обръщаше внимание. Но Синджан нямаше намерение да отмине това безнаказано. Тя беше вбесена. Произнесе със звучен и отчетлив глас.
— Забранявам да се говори за Колин по този непочтен начин. Той никога не би нарушил обета, който е дал. Ако мислите, че би направил това, тогава вие сте или сляпа, или глупава, или просто сте злобна. Няма да допусна това, госпожо. Вие живеете в дома на моя съпруг. Ще се отнасяте към него с дължимото уважение.
Ето начин да си спечелиш враг само за няколко секунди, помисли Синджан. Леля Арлет пое дълбоко въздух, но нищо не отговори. Синджан сведе поглед към скръстените си ръце. Настъпи гробно мълчание.
Колин наруши тишината, избухвайки в дълбок, силен и звучен смях, който отекна в пропитите с влага тапети на огромния салон. И каза, без настроението му да помръкне.
— Лельо Арлет, трябва да внимаваш. Джоан изпитва необходимост да ме закриля. Няма да допусне
