никой да ме обиди. Липсват й само кон и доспехи, за да отиде на някой турнир и да защити честта ми. Препоръчвам ви, госпожо, да мерите приказките си, когато сте край нея. Установих, че дори когато ми е ядосана, тя е готова с цената на всичко да ме защити. Единствено тя си запазва правото да ми опъва ушите, никой друг. Доста е странно, но е така. А сега, искате ли да преминем в столовата? Филип, хвани Дахлинг за ръка. Джоан, позволи ми да те придружа.
— Има нужда да бъде научена на обноски — измърмори под носа си леля Арлет, но достатъчно високо, за да я чуят всички.
— Залагам на теб — каза Макдъф в ухото на Синджан, когато Колин я настани на отреденото за графинята място на дългата махагонова маса. Синджан знаеше, че леля Арлет беше заемала това място преди това. Затаи дъх в очакване, но леля Арлет само спря за миг и вдигна рамене, преди да се настани на стола, който Колин й поднесе и който се намираше вляво от неговия. Не настъпи объркване, нямаше шум и Синджан беше благодарна за това. Настаниха децата в средата на масата, като от едната им страна седна Макдъф, а от другата — Сирена.
— Искам да вдигна тост — каза Колин, стана на крака и вдигна машата с вино в ръка. — За новата графиня Ешбърнхам.
— Точно така! Браво! — извика Макдъф.
— Да, наистина — каза топло Сирена.
Децата отместиха погледи от баща си към своята мащеха. Филип каза ясно:
— Ти не си ни майка, въпреки че татко трябваше да те направи графиня, за да ни спасиш от разрухата.
Леля Арлет хвърли злобна усмивка на Синджан.
— Не, аз не съм ви майка. Навярно си забелязал, Филип, аз съм твърде млада, за да бъда твоя майка. Аз съм само на деветнадесет години. Много е странно това, което каза:
— Дори когато остарееш, ти няма да бъдеш наша майка.
Синджан се усмихна на момчето.
— Със сигурност няма. Очаквам скоро да пристигне моята кобила Фени. Тя е страхотно издръжлива, Филип. Ти яздиш ли?
— Разбира се — отвърна той изпълнен с презрение. — Аз съм от рода Кинрос и един ден ще бъда господар. Дори Дахлинг, която е една малка глупачка, язди.
— Отлично. Може би утре вие двамата ще ме разведете из околността.
— Те имат уроци — намеси се леля Арлет. — Трябва аз да ги занимавам, защото тук не се задържа нито една гувернантка. Това е задължение на Сирена, но тя все гледа да се измъкне.
Колин каза с топъл глас.
— С Джоан ще им бъде много забавно, лельо. Нека децата я придружат. Въпреки недоволството им, тя е тяхна мащеха и ще остане тук. Трябва да се опознаят — той погледна строго сина си. — Няма да я тормозиш! Нали ме разбираш, Филип?
— Да — рече Синджан с приповдигнато настроение. — Няма да ми слагате змии в леглото, няма да вадите тиня от тресавищата, за да я слагате на стола ми или пък да я навирате в ръцете ми посред нощ.
— Знаем по-добри неща от тези — каза Дахлинг.
— Това с тинята звучи интересно — каза Филип и Синджан веднага разпозна напрегнатия преценяващ поглед, който бе забелязвала безброй пъти в очите на всяко дете, което познаваше.
— Яж си картофите — каза Колин, — и не мисли за тинята.
За вечеря имаше хегис. Синджан си помисли дали няма опасност да стане кожа и кости и поради липса на храна да се превърне в поредния призрак, обитаващ замъка. Поне смениха на няколко пъти блюдата, така че все пак успя да залъже гласа си. Тя се беше заслушала в разговора между Колин и Макдъф, които обсъждаха някакви делови операции и проблеми с местните хора, но не им обръщаше особено внимание, защото болката между краката й, макар да бе станала тъпа и не толкова пулсираща, все още я измъчваше. Тя вдигна рязко глава, когато чу Колин да казва.
— Утре сутринта заминавам за Единбург. Много неща трябва да свърша там.
— След като вече получи парите й? — заядливо отбеляза леля Арлет.
— Да — потвърди Колин. — След като вече получих парите й, мога да се заема с всичките злощастни неприятности, които баща ми и брат ми струпаха на главата ми.
— Баща ти беше голям мъж — каза Арлет. — Той няма никаква вина.
Колин понечи да каже нещо, но само се усмихна и поклати глава. Продължи да разговаря с Макдъф. На Синджан й се искаше да запрати чинията си по главата му. Той наистина утре щеше да я зареже и да я остави в това чуждо място. Прекрасно, направо чудесно! С две деца, които бяха готови на всичко, за да й отровят живота, и с две жени, които сигурно биха я оставили да скочи от някоя от назъбените кули, без да й кажат нито една дума.
Сирена рече:
— Трябва да организираме празненство в чест на съпругата ти, Колин. Всички са в очакване. Съседите ще останат смаяни като разберат колко набързо си се оженил — все пак минали са едва седем месеца — но след като си го направил само заради парите й, по-добре е да научат за това колкото може по-скоро. Не си ли съгласен с мен, Макдъф?
Братовчедът Макдъф не отговори, а само обърна глава към Колин, когато той каза:
— Ще обсъдим това, когато се върна.
Синджан набоде на вилицата си няколко картофа и посвети вниманието си на своя нов дом, който беше значително по-приятен от сътрапезниците й. За нейна изненада готическата столова се оказа нещо изключително. Представляваше дълго и тясно помещение, по стените на което бяха подредени гъсто един до друг семейни портрети. Масивната маса и изящно гравираните столове от тъмно тежко дърво бяха неочаквано удобни. Завесите, които покриваха открай докрай високите прозорци в предната част на стаята, бяха вехти и протрити, но си личеше доброто им качество, а цветът все още беше напълно запазен. Тя си помисли, че когато ги подмени с нови, трябва да потърси същия нежен златист брокат.
— Замъкът
Тя се усмихна на Сирена и се съгласи с нея.
— Вълшебен е.
— И се руши под носовете ни — допълни леля Арлет. — Не мога да допусна мисълта вече да сте забременяла.
Разговор без никакви недоизказани неща, помисли Синджан. Чу подрънкване на вилица по чиния, вдигна очи и видя, че Колин е отправил поглед към своята леля. Наистина беше доста нахално, но след като Колин вече бе повдигнал пред нея този въпрос, тя не се стъписа така, както първия път и отговори спокойно.
— Не.
— Не забравяй, че децата са тук, лельо.
— Ние не искаме нейните деца да се мотаят тук — заяви Филип. — Ти нали няма да допуснеш това, татко? Ти си имаш мен и Дахлинг. Нямаш нужда от други деца.
— Въобще няма да ги обичаме — каза Дахлинг. — Те ще бъдат грозни като нея.
— О, не — рече Синджан със смях. — Те могат да бъдат много красиви, като баща ви. Освен това, Дахлинг, ти нали вече се съгласи, че шербруковосини ми очи, както и шербруково-кестенявите ми коси, са красиви.
— Ти ме принуди да се съглася — опълчи се Дахлинг и долната й уста сърдито увисна.
— Вярно. Извих ти ръката и набодох носа ти с топлийки. Ето каква ужасна мащеха съм.
— Перлената Джейн ще ти се яви — отправи Дахлинг последния си аргумент.
— Очаквам я с нетърпение — каза Синджан. — Ще видя дали е толкова поразителна като
— Невестата-дева? — Макдъф наклони глава на една страна и рунтавите му червени вежди се повдигнаха цял инч нагоре.
— Това е призракът, който обитава Нортклиф Хол. Той принадлежи на млада дама от шестнадесети век, чийто младоженец бил убит много скоро след венчавката.
