Съдби в окови

Дахлинг залепи очи за лицето на Синджан.

— Наистина ли? Виждала ли си я?

— О, да. Тя се появява на жените в семейството, но знам със сигурност, че и брат ми, който е граф, също я е виждал, въпреки че той отказва да си го признае. Тя е наистина много красива. Има дълги светлоруси коси и е облечена във феерична рокля. Говори на този, пред когото се яви, но винаги много тихо. По-скоро бих казала, че човек чува гласа й вътре в себе си. Нейната мисия сякаш е да предпазва жените в семейството от опасности.

— Това са пълни глупости — заяви Колин.

— И Дъглас твърди същото. Но тя му се е явила, Алекс ми каза. Той просто не се решава да признае, защото се страхува да не го помислят за страхливец, пък и самият той е убеден, че ако си признае, ще трябва да гледа на себе си като на някой бъзльо. Всички графове на Нортклиф са писали за нея, но Дъглас отказва да направи това. Наистина жалко.

— Не ти вярвам — каза Филип. — Невестата-дева, какво смешно име!

— Ами и аз не ти вярвам. Перлената Джейн — името също е много смешно. Не, няма да ти повярвам, докато не видя с очите си Перлената Джейн.

Това си беше отлично предизвикателство, помисли Синджан, като погледна към Филип изпод клепките си. Въобще нямаше да се изненада, ако Перлената Джейн започнеше да витае из стаята й след заминаването на Колин.

— Деца, време е да тръгвате. Дулчи дойде.

На Синджан не й се щеше децата да си тръгнат. Поне беше предизвикала любопитството им. Филип погледна умолително баща си, но Колин поклати глава и каза:

— По-късно ще се кача да ви завия. А сега, бъдете добри и вървете с Дулчи. Джоан, когато приключиш с вечерята, можеш да отведеш леля Арлет и Сирена в салона. С Макдъф трябва да обсъдим още някои въпроси. Ще се присъединим към вас след малко.

— Колко жалко, че си му толкова безинтересна, че така те зарязва.

О, леличко, по-добре е да внимаваш с приказките си помисли Синджан. Усмихна се нежно на възрастната жена.

— Съгласна съм. Ако прекрасният му и велик баща не е бил такъв безотговорен разсипник, сигурно нямаше да му се наложи да ме зарязва.

Синджан чу как Колин се смее зад гърба й. Беше разиграла съвсем погрешно картите си, помисли тя по- късно. Той щеше да замине спокоен, че тя няма да има неприятности с роднините му. Може би ако беше съобразила навреме да избухне в безпомощни ридания, той нямаше да замине или поне щеше да я вземе със себе си в Единбург.

— Мисля, че Колин е най-красивият мъж в цяла Шотландия — каза Сирена.

— Ти си глупава и наивна — заяви леля Арлет. — Съвсем като сестра си.

Синджан пое дълбоко въздух и залепи на лицето си усмивка, която остана там до края на вечерта.

Вече минаваше полунощ, когато Колин влезе тихо в господарската спалня. Джоан спеше свряна в най- отдалечения ъгъл на леглото. Завивките бяха издърпани чак до носа й. Той се усмихна и се съблече. Запъти се гол към леглото, и стъпи на подиума. Внимателно отметна завивките. Тя се размърда и ги задърпа обратно, но не се събуди. Бъди бавен й много внимателен, каза си той. Беше успял да отвие бедрата й, когато му се прииска да спре за миг, за да се полюбува на дългите й бели нозе. Краката й бяха хубави, наистина много хубави. Усети, че се възбужда, но знаеше, че тя не е в състояние да го приеме тази нощ. Въпреки това искаше да провери дали е възможно да я подготви да го приеме. Внимателно привдигна хълбоците й и изтегли нощницата нагоре до кръста й. Приближи свещта. Ах, колко беше хубава. Той се загледа в кестенявото окосмяване на венериния й хълм и премести поглед върху плоския бял корем, в който беше възможно да живее вече неговото дете. Тази мисъл го опияни. Тя се опита в съня си да се изплъзне от него и простена няколко пъти. Той отмести предпазливо краката й, а тя покорно ги разпери още повече. Ето сега, каза си той. Застана на колене и я разтвори. Остана смаян при вида на нежната кожа, разранена от продължителната езда през деня. Разтвори я още повече с пръсти и отново се смая, като видя колко е зачервена.

— Съжалявам — произнесе тихо той и се подвоуми дали да не се опита да й достави удоволствие. Защо не. Тя трябваше да усети, че може да изпитва наслада, когато е с него. Той се наведе и нежно докосна с устни белия й корем. Тя потръпна. Мускулите й се свиха от допира на устните му до кожата й. Продължи да я целува, като се спускаше надолу към краката. Намери я и издиша горещия си дъх. Тя се сгърчи. Той се усмихна доволен.

Докосна леко с език нежната й плът. В същия миг тя изпищя, отскочи, размаха ръце, за да се освободи от него и смъкна надолу нощницата си.

— Здравей — каза й той, като се хилеше насреща й. — Харесва ми вкуса ти, но за да се уверя, че е така трябва да опитам още. Какво мислиш по този въпрос, Джоан?

ДЕСЕТА ГЛАВА

Синджан беше готова да изкрещи отново, но се отказа. Той се беше наместил между краката й, държеше ги в ръцете си и бе опрял леко брадичка в корема й. Хилеше се срещу нея.

— Е? Искаш ли да продължа?

Тя едва се овладя, Беше й трудно, защото никога не си беше представяла такова… Високо каза:

— Това, което направи, беше нещо изумително. Доста ме смути. Сигурен ли си, че такива неща се правят?

Той се наведе и отново я целуна нежно, след това вдигна глава, разтвори още по-широко краката й и чаровно й се усмихна.

— Много си вкусна, Джоан. Да, скъпа, за мъжа е огромно удоволствие да целува жената между бедрата.

— Чувствам се много странно, Колин. Ще ме пуснеш ли? Не съм свикнала да лежа с вдигната до кръста нощница и някой да се намира точно там, където ти си се разположил сега. Това е неудобно. Все пак си мъж.

— Ако продължа да целувам и галя това местенце, ти ще изпиташ невероятно удоволствие.

— О, не, сигурна съм, че няма. Наистина, Колин, пусни ме. Божичко, ти си гол!

— Да. Не се страхувай. Нямам намерение отново да те обладая. Всъщност исках да видя колко си се наранила от ездата.

— Аз съм се наранила! Каква наглост! Ти беше този, който ме нарани.

Той се надигна между краката й и тя видя как впи очи надолу и нежно я погали с пръсти. Беше толкова объркана, че не знаеше какво да каже.

— Страхувам се, че си много разранена, но ще се оправиш. Просто стой настрана от конете известно време — като каза това, той целуна корема й, наведе се и се настани удобно. Тя почувства твърдия му член да се притиска в нея и се опита да събере краката си, което разбира се беше глупаво, защото той се намираше между тях.

— Нали ти е приятно, когато гърдите ти се притискат в мен? Как смяташ?

— Не ми харесва. Мисля, че ти не можеш да се владееш. Не искам отново да ми причиниш болка.

— Аз съм мъж, Джоан, не съм някакъв простак. Няма да вляза в теб, обещавам ти. А сега ме целуни и ще те оставя.

Тя сви устни. Той се разсмя и прокара език по долната й устна.

— Подай ми устните си. Нали си спомняш как ме молеше да те науча да се целуваш? Как успя толкова бързо да си забравиш претенциите!

— Не съм забравила. Просто не искам да го правим както тогава, за да не се превърнеш отново в необуздан варварин.

— Добро основание — той нежно я целуна още веднъж и се претърколи на леглото до нея. Видя как тя бързо смъкна нощницата до ходилата си, след това изтегли нагоре завивките върху двамата и се изпружи по