Съдби в окови

— Обещавам, че няма — тя проследи с поглед Филип, който напусна спалнята. Чувството за вина я прободе като острие в сърцето. — Никак не ми се искаше да постъпвам по този начин, но той се опитва, също като баща си, да ме закриля и пази.

— Ти си първокласна актриса, Синджан — заяви Алекс, докато се измъкваха по задното слугинско стълбище. — Аз никога не съм достигала твоята класа.

— Не исках да го правя, но нямах друг избор — каза на един дъх Синджан. — Изпитвам ужасни угризения! Но трябва да спася Колин, Той непременно ще разбере колко важно е това за мен. Ще ме разбере, ако въобще някога научи какво сме направили.

— Построила си пясъчната кула на своя оптимизъм, скъпа — каза Софи. — Той е мъж. Разбирането не е качество, което мъжете развиват в себе си, особено когато става въпрос за разбирането към собствената съпруга.

— Софи е права — каза Алекс. — Ако Колин разбере, а ако съдя по собствения си опит, съпрузите обикновено научават всичко, което крият от тях съпругите им, той ще се вбеси и ужасно ще се разтревожи, защото напълно възможно е да пострадаш. И като мъж, той разбира се ще те обвини, че си станала причина за тревогата му. За всички мъже това има огромно значение. Странно е, но е така.

— Един мъж не може да се примири, че има неща, които той не може да прави — продължи Софи. — Ако жена му успее в нещо, в което той не е успял, направо побеснява от яд. Непременно в такъв случай я кара да изпитва вина затова, че е успяла.

— Знам — каза Синджан и дълбоко въздъхна. — Вече съм омъжена и си давам ясна сметка, че Колин не е по-различен от Дъглас или от Райдър. Докато не ми кипне, не спира да вика и да крещи. Но сигурно ще разбере, че не съм имала друг избор да направя това, което трябва.

— Ха! — това беше единствената реакция на Алекс.

— Ха-ха! — тази на Софи.

— Това ще стане, само трябва да му обясня.

— Ти фантазираш — каза Алекс.

— Думите ти приличат повече на пиянски брътвежи — беше по-ясна Софи.

Трите дами се отдадоха на мрачни мисли, докато стигнаха конюшнята. Синджан намери Остал и му поръча да оседлае Фени и още два коня за дамите.

— Не ми харесва това, миледи — каза Остал, а после повтори думите си.

— Ще държиш езика си зад зъбите, Остал — каза Синджан с такъв заповеднически тон, че изненада снахите си. — Веднага щом заминем, ти тръгваш за Единбург, за да проучиш останалото. Изключително важно е никой да не знае причината за заминаването ти. Важно е да се върнеш възможно най-бързо. След като се върнеш, трябва да се срещнем насаме. Разбра ли ме, Остал?

Той беше ужасно притеснен, но кимна утвърдително. Сладките гвинеи издуваха джоба му и накланяха везните към решението да не споделя с господаря си какви ги върши жена му.

За нещастие поради бедността, която беше споходила конюшните на Кинросови през последните години, там имаше само една кобила, подходяща за жена.

— Добре — отвърна само след миг Синджан. — Аз ще взема Аргил, Софи — Фани, а ти, Алекс, съжалявам, но ще трябва да яздиш Керът.

Керът, глупавата десетгодишна кобила с хлътнал гръб, погледна Алекс, силно изпръхтя и заклати длъгнестата си глава.

— Съгласна съм — каза Алекс, която се славеше като добра ездачка.

— Ъ-ъ, миледи, Аргил днес не е в спортна форма. Не е, миледи. Негова светлост се канеше да тръгне с него, но като видя колко е нервен, взе Гъливер. Негова светлост тръгна преди няма още десет минути.

Гъливер беше червено-кафяв жребец, който Колин държеше в Единбург. Беше се върнал с него, когато Филип отиде да го повика преди няколко дена. Тя преглътна и каза:

— Е, няма значение дали е нервен или спокоен. Приготви за мен Аргил. Казваш, че господарят е тръгнал преди десет минути? Побързай, Остал. И не се тревожи. Всичко ще бъде наред.

Никога преди това не беше яздила жребеца на Колин! Мили Боже, когато се метна върху широкия му гръб имаше чувството, че с него може да изпревари и разбушувал се ураган. Молеше се Колин да не забележи, че Аргил не е в конюшнята. Но дори и да забележеше, не можеше нищо да направи. Нямаше да знае в каква посока са поели. Остал също нямаше да бъде тук, за да го разпитва и да изтръгне истината от него. Тя въздъхна дълбоко и заби пети в мускулестите хълбоци на Аргил.

След няколко минути трите дами вече се носеха в лек галон по дългата, оградена с дървета алея на замъка на Кинросови. Летният вятър галеше нежно лицата им, ярките слънчеви лъчи пробиваха гъстия свод от зеленина над тях.

— Толкова е хубаво тук — каза Софи и изви силно врата си, за да огледа извисилия се в края на алеята замък.

— Да — съгласи се Синджан и преглътна. — Колин каза, че един от прадедите му — този, който е нарисуван гол, е засадил дърветата. Много са красиви. Разбира се тук няма като вашите градини в Нортклиф Хол Алекс.

— Вярно, но за сметка на това дърветата наистина са великолепни. Непременно трябва да засадя такива в Нортклиф Хол. Как мислите, ще подхождат ли борови брези и дъбове? — попита Алекс.

Синджан знаеше, че и двете й снахи изпитват смътен страх от плана й и се тревожеха за нея. Затова Алекс бръщолевеше за дървета. А Софи приличаше на мрачен генерал след загубено сражение и гледаше право между ушите на Фени. Синджан не каза нищо. Беше задействала своя план. Насочи ги направо към тесния път. Не искаше да оставят следи, по които Колин да ги последва, ако случайно или нарочно попадне на тях.

Яздеха, без да разговарят. Двете снахи не се отделяха много от жребеца на Синджан, който изглеждаш много доволен от своята ездачка. За щастие не й създаде никакви проблеми. Никак не й се искаше да разпилява насъбралата се в нея енергия за укротяване на някакъв си проклет кон.

Изминаха миля и Синджан им викна да спрат. Намираха се близо до пустото голо поле Краигнюа.

— Замъкът на Макферсонови Свети Монанс се намира на седем мили от тук, оттатък този пуст участък и възвишенията Авимор след него. Остал ми показа един по-кратък път до него. Ще сме там след час. Вие двете готови ли сте за това? Сигурни ли сте?

— Никак не ми харесва цялата тази работа, Синджан — каза Софи — Нито на Алекс. Не може да няма някакъв друг начин. Беше по-лесно да разговаряте и да се споразумеете, отколкото това, с което сега сме се захванали. Опасно е. Могат да се случат доста неприятности.

Синджан поклати глава.

— Дълго размислях. Последното нещо, което искам, е аз или Колин да се срещнем с него случайно или нарочно и да разговаряме. Той вече се опита веднъж да убие Колин. Възможно е и още веднъж да е направил опит да го премахне. Втория път по случайност бях ранена аз — дъхът им секна, защото Синджан още не им бе разказала за стрелбата в Единбург. Тя продължи все така уверено. — Трябва да запазя самообладание и да действам според плана. Ще го изненадаме. Знам, че е възможно да възникнат неочаквани проблеми, но не можах да измисля нищо по-добро. И този план ще ни свърши работа. Трябва да ми имате доверие. Остал ще получи в Единбург необходимата за по-нататъшните ни действия информация. Всичко едва ли ще ни отнеме повече от два дни. Дори и съпрузите ви да пристигнат, тогава просто аз ще се измъкна от замъка и ще довърша сама нещата. После ще оставя Колин да крещи и да блъска юмруци в мебелите, ако въобще разбере какво съм направила. Това няма да има никакво значение. Глупавото му поведение ще ми достави истинско удоволствие, щом знам, че вече е в безопасност. А сега, скъпи мои, да вървим.

— Мъжът ти не само ще крещи и ще боксира мебелите, но ще убие и трите.

— Ще го излъжа. Той ще знае, че го лъжа, но въпреки това няма да може да разбере истината.

— Каква лъжа си сътворила, за да обясниш своето и нашето отсъствие от замъка? — попита я Алекс. Тя вдигна ръка и продължи. — Виж какво, Синджан. За да се справим с това, трябва да разполагаме изцяло c днешния и с утрешния ден. Възможно е да имаме работа и през останалите дни. Планът ти е трудно осъществим, дори и без намесата на съпрузите. Кажи сега какво ще излъжеш Колин.

— В интерес на истината още не съм измислила нищо, но когато той се разкрещи насреща ми, без