Съдби в окови

съмнение ще ми хрумне нещо гениално. Винаги става така. Всичко с времето си. Да тръгваме — Аргил се понесе напред, като пръсна дребни камъчета след себе си.

Да яздят беше доста мъчително. Видяха много малко хора по пътя. Колкото по-нагоре се изкачваха, толкова по-труден ставаше теренът. Лилавият пирен беше разцъфтял и се подаваше между острите камънаци, като засилваше хубостта на дивния пейзаж.

— Сигурна ли си, че този път е по-кратък? — попита я Алекс.

Синджан кимна и каза:

— Вече наближаваме.

Замъкът Свети Монанс, домът на клана Макферсон, беше разположен на края на Билки Лок — малко езеро, което още повече се бе стеснило през последното столетие. Около него имаше малки горички и плодородна обработваема земя. За разлика от замъка Вер на Свети Монанс възрастта му личеше. Тъй като беше лято, бяха нацъфтели изключително красиви цветя, които успяваха да смекчат донякъде опустошителното въздействие на времето, но въпреки всичко плевелите бяха повече от цветовете. Всичко изглеждаше запуснато и занемарено, обрулено и бедно. Същото беше казал и Крокър за замъка. Сивите камъни на зидовете се ронеха или бяха изкъртени и напукани. Някога около замъка е имало ров, но сега той се бе превърнал в тресавище, покрито с буйни плевели, което вонеше ужасно — като Кравешкото блато в онази гореща утрин.

— И това място има въпиюща нужда от богата наследница, Синджан.

— Според това, което научих, това се отнася почти за всеки шотландски клан, особено пък за тези във високопланинските райони. Ние имаме късмет, че сме на Файф. Тук обработваемата земя е в изобилие, освен това не се налага да се внасят отвън овце, нито пък селяните да напускат земята си, така както става във високите планински райони. Не знам защо Макферсонови са бедни. Божичко, аз се разбъбрих съвсем като теб, Алекс — Синджан пое дълбоко въздух. — Горещо се надявам Робърт Макферсон да си е у дома. Както знаете, в писмото си му писах, че ще бъда сама и ще пристигна тази сутрин. Ако не е тук, аз съм направо провалена. Стискайте палци. Стойте тук и не се показвайте. Сега имам нужда от уверенията ви, че всеки мъж само като ме погледне, ще загуби ума и дума от страстно желание да бъде с мен.

— Поне е сигурно, че ще загуби дар слово — каза Софи и имаше предвид точно това.

По тази част от плана и двете й снахи имаха сериозни възражения, но Синджан изглеждаше уверена в себе си.

— Остал се закле, че е предал писмото — каза тя. Трите размениха погледи, но не намериха повече какво да си кажат. Спряха в средата на малка горичка от брези и ели и снахите се приготвиха да чакат.

— Ако не се върнеш с него до половин час, идваме да си те вземем — каза й Алекс.

Синджан се насочи право към портите на замъка. Пред Аргил щъкаха пилета, кози и кучета. Навън имаше около дузина мъже и жени, които спряха работата си, за да видят жената, която се приближаваше върху коня си.

Тя забеляза двама мъже, които още щом я видяха, изчезнаха оттатък окованите с желязо порти. Тя спря Аргил при долното стъпало на входа и се усмихна на хората около себе си.

За нейна изненада и облекчение, Робърт Макферсон застана на прага на отворената врата. Стоеше там и се взираше в нея. Бавно, без да пророни и дума, той заслиза надолу по очуканите каменни стъпала и спря, когато очите им се изравниха.

— И така — каза той, кръстосал ръце пред гърдите си, — Вие дойдохте. Въпросът ми към вас, скъпа госпожо, е защо дойдохте съвсем сама в моите земи и защо не виждам никакъв страх в красивите ви очи?

Толкова е красив, помисли тя. Всяка негова черта беше самото съвършенство — от безупречната извивка на русите му вежди до тънкия аристократичен нос. Очите му бяха точно толкова красиви, колкото нейните шербруковосини очи Тя го поразгледа още няколко мига.

— Елате да пояздим — каза тя.

Робърт Макферсон отметна назад глава и избухна в смях.

— Нима ме смятате за толкова глупав? Без съмнение мъжът ви се е скрил с още дузина други мъже сред брезите й ме причакват да ме убият.

— Това са чисто, ваши измислици. Вие пък наистина ли смятате, че Колин Кинрос е толкова непочтен, че да изпрати собствената си жена за примамка на врага му?

— Не — отвърна бавно Макферсон. — Колин е твърде горд, за да направи това. Но тук не става въпрос за почтеност. Вие сте се омъжила за един безочлив мъж, мила моя. Той е прекалено горд и прекалено зъл. Не би се поколебал и секунда, ако реши да дойде сам, да спре пред портите на замъка и да ме предизвика.

— Значи излиза, че според вас е безстрашен!

— Не. Държи се глупаво, защото е неописуемо суетен. Сигурно един ден ще умре без да разбере как се е случило това. Да не би вие да сте дошла да ме предизвикате?

— Може би не сте разбрал правилно писмото ми? Нима съм била път до тук напразно?

— О, не, много добре разбрах всяка ваша дума, скъпа госпожо. Бих казал, че прислужникът ви едва не подмокри гащите, когато ми предаде писмото. Толкова беше уплашен. Но не и вие. Това е любопитно. Но в интерес на истината желанието ви да се срещнете с мен не ми изглежда правдоподобно. Последната ни среща не остави в мен впечатлението, че желаете да се видим отново. Наистина страшно ви се ядосах тогава. Заради вас трябваше да измина пешком дълъг път.

— Вината си беше ваша. Вие ме подценихте само защото съм жена. Честно казано, държахте се просташки. Не трябваше нито да ме насилвате, нито да ме сплашвате. В такива случаи аз не се държа никак мило с мъжете. Сега ви давам възможност да покажете по-добри обноски и може би да спечелите приятел.

— Точно това ме интересува. Защо го правите?

Синджан се наклони към него, както беше на седлото. Гласът и прозвуча нежно, топлият й дъх погали лицето му, очите й синееха като безоблачно небе.

— Вие сте прекалено красив за мъж. Заинтригува ме вашата хубост. Искам да разбера дали в панталоните ви има истински мъж или просто едно хубаво момче, което се перчи с мъжко тяло.

Очите му се присвиха от ярост. Той я сграбчи, а тя ловко измъкна ръката си и насочи пистолета си право в лицето му.

— Казах ви, че не понасям простаци, сър. Сега ще ми докажете ли какво представлявате всъщност — хубаво момче или истински мъж, на когото не са чужди плътските желания?

Тя видя, че в очите му се надигат буйни страстни пламъци. Беше репетирала това безброй много пъти предния ден и сега беше спечелила. Но от победата й я побиха тръпки.

— Откъде да знам, че няма да ме застреляте с този хубав малък пистолет, когато отидем в горичката?

Тя му се усмихна.

— Знаете, че няма да направя такова нещо.

Той я стрелна с изпитателен поглед.

— Пребледняла сте. Да не би да се страхувате?

— Малко. Все пак възможно е и ваши хора да са скрити в горичката и да ме застрелят. Но репутацията ви ще бъде жестоко опетнена, ако убиете жена. От друга страна, кой знае? Винаги съм смятала, че човек трябва да черпи с пълни шепи от всичко, което му предлага животът, и че не, е интересно, ако от време на време не рискуваш. Има ли скрити от вашите хора наоколо?

— Не. Както казахте, вие сте само една жена. Освен това сте англичанка, дъщеря на граф. Не съм срещал друга жена като вас. Очарован съм. Защо сте се омъжила за Колин щом не го желаете? Женени сте само от два месеца, ако не се лъжа?

— Може би също така сте чул, че за това време сме прекарали много малко дни, а и нощи, заедно. Той замина за Единбург, а мен остави тук, вързана за проклетия му порутен замък. Умирам от скука вече, сър. Вие изглеждате толкова различен от останалите. Още в мига, когато ви видях, разбрах, че вие сте различен от Колин. Доста сте красив и — без съмнение — това ви е добре известно.