Съдби в окови

Колин, че ти снощи не крещя от удоволствие.

— Така е по-добре. Какво те кара да мислиш, че не съм изпитвал удоволствие? Наблюдавах как наситеносините ти очи стават още по-тъмносини, а след това се премрежиха и забулиха. Беше очарователно. Аз се наслаждавах на твоето удоволствие. Ти потръпваше под моите пръсти и стенеше в моите устни. Когато издаваше тези звуци, уверявам те, че ми достави невероятно мъжко удоволствие, от което ми идеше да се разкрещя заедно с теб.

— Но ти не го направи — каза тя й седна на своя стол.

Погледът му беше неразгадаем. Той каза прозаично, като петдесетгодишен съпруг.

— Искаш ли каша?

— Мисля, че искам само една препечена филийка.

Той и кимна и се надигна да й сервира с думите.

— Не, остани на мястото си. Искам отново да бъдеш силна.

После й наля кафе и сложи препечена филийка в чинията й. След това, без да я предупреди, я хвана за брадичката и повдигни главата й. Първо я целуна дълго и страстно, след това много нежно. Когато я пусна, очите й бяха потъмнели, а погледът — премрежен. Беше отпуснала главата си на рамото му, а ръцете й висяха отстрани на тялото й.

— Филип ми каза, че е готов да ти прости, че си го излъгала, ако ти го помолиш за това — каза той и се върна на мястото си. — Струва ми се, че той те разбира много добре. Казва, че лъжата ти нямала никакво значение, след като си я използвала за каузата си да служиш

Тя се взираше в него. Филип беше умно момче. Продължи да се взира в Колин, в устните му. Сигурно трябва да му каже нещо мило, помисли тя. Някакви нежни гальовни думи. Може би трябваше да му каже, че оценява това, че той се е трогнал от нейната обич. Усещаше в устата си вкуса на устните му. Погледна го безпомощно. Всичко, което си мислеше, се четеше като в отворена книга по лицето й. Това извика усмивка на огорчение на устните му, която изчезна толкова бързо, колкото се бе появила.

— Яж, Джоан — изражението му оставаше все така неразгадаемо. Това направо я измъчваше.

Тя отхапа от препечената филийка и се зачуди защо Бог със своя всевишен разум беше сътворил мъжа толкова различен от жената.

— Исках да ти кажа още, че тази сутрин възнамерявам да разпитам леля Арлет. Ще измъкна от нея истината и ще разбера дали тя е източникът, на който Робърт Макферсон се позовава, за да твърди, че съм убил Фиона.

— Нещо ме кара да мисля, че не е тя, въпреки невероятната й омраза към теб. Но от друга страна тя не е обичала и Фиона. Обичала е единствено баща ти и брат ти, както успявам да разбера от несвързаните й бръщолевения. На леля Арлет рядко й се случва да каже нещо смислено. Нали се сещаш като разправяше, че си син на келпи? Много е странна.

— Това е без значение. След като изясня каква е нейната роля в тази история, тя, заедно със своята странност, ще напусне Вер.

— Но тя няма никакви пари, Колин.

— Както ти казах, тя има семейство и аз вече съм изпратил писмо на брат й. Той и семейството му живея близо до Питлокри в централния високопланински район. Те са длъжни да й дадат подслон. Съжалявам, че се е държала така с теб.

В интерес на истината, едва не ме уби — канеше се да каже Синджан, но замълча. И това беше без значение. Тя скоро щеше да се махне от тук. Затова каза:

— Ако не тя е източникът на Робърт Макферсон, тогава кой е?

— Не знам, но ще науча. Междувременно, както знаеш. Роби обеща да внимава и по отношение на хората си, и по отношение на себе си. Обеща да разговаря е баща си и да се вслуша в думите му. Не ме разбирай погрешно, Джоан. Ако той нападне някого — било нас самите или някой от селяните ни — аз ще го убия и той знае това. Може би ще направи всичко възможно да се държи разумно.

— Сирена е негова сестра. Логично е тя да те е обвинила пред него.

Той изглеждаше изненадан и смутен като някой младеж, който току-що се е осмелил да отправи първия си комплимент към дама.

— О, не, Сирена ме обича. Поне ми го е казвала безброй пъти, откакто се ожених за теб. Ще се погрижа и тя да отиде при баща си.

— Мили Боже, замъкът ще опустее! Моля те, Колин, това не е необходимо. Сирена е странна птица, може би дори е откачена, но тя е безопасна. Ако се опита обаче да те целуне отново, сигурно ще се наложи да разговарям с нея.

Колин се засмя.

— Тя не си дава сметка колко си свирепа и какво собственическо отношение имаш към мен. Трябва да й кажа, че никак няма да бъде безопасно за нея да се навърта около теб, ако си позволи даже да ме докосне. Сама трябва да ме помоли да я изпратя при баща й. Сега, след като ти си тук и се грижиш за децата, изобщо няма нужда от никоя от тези две жени. Съгласна ли си?

— Напълно — отговори Синджан.

— Вече всичко идва на мястото си — продължи след миг той. Тези дни очаквам да пристигнат овцете. Не съм купил чак толкова много, че да принудя хората си да напуснат своите земи, а само толкова, колкото ни трябват за вълна и мляко. Освен това свиквам всички селяни и арендатори. Имам предложение да разработят цялата земя. Аз ще осигуря всичко необходимо. Ще ремонтираме покривите, оградите и навесите. И кланът Кинрос повече няма да страда от недоимък и несигурност. Благодаря ти, Джоан.

— Няма нищо — каза тя и преглътна. Той беше разговарял с нея като с равноправен партньор. — Защо ми казваш всичко това?

За миг той замълча. Взе си една лъжица от кашата и замислен преглътна.

— Мога да си го позволя благодарение на твоите пари. Редно е да знаеш за какво ги харча.

Изпита разочарование, защото гласът му прозвуча студен и презрителен. Въпреки това тя успя да отговори достатъчно спокойно.

— Кажи ми какво трябва да направя аз. Домакинството вече влиза в релси, но има още много неща, които трябва да бъдат ремонтирани. Трябват и градинари.

— Знам. Алекс вече ми проглуши ушите с настоявания какво трябва да се направи в двора. Няма да се изненадам, ако я видя навън да почиства розовите храсти от плевели. Говореше с такова вълнение за това. Разговаряй по този въпрос с мистър Ситън. Той ще ти представи евентуалните кандидати, за да се спреш на най-подходящите. Всичко това ще ни отнеме време, но времето е нещо, с което сега разполагаме. Кредиторите вече не висят като дамоклиев меч над главата ми. Вече сме платежоспособни и вървим с пълна пара напред. Съвсем скоро ще изготвим с теб онзи прословут списък. А сега Дъглас и Райдър пожелаха да ги разведа из имението и да им кажа какво правим. Искат да се срещнат с някои от нашите хора. Желаеш ли да ни придружиш?

Тя погледна мъжа си. Той беше включил и нея. Дали това не беше доказателство, че най-после е повярвал, че тя няма да му открадне кутийката? Не, сигурно не беше това. Просто ставаше въпрос за нейните пари, както той беше казал. Явно не искаше тя да се чувства пренебрегната. Държеше се любезно. Проклета да е преизподнята, тя не искаше от него да проявява към нея любезност! Любезността върви ръка за ръка със студенината и безразличието.

— Не, не този път — каза тя и хвърли салфетката си върху чинията. Стана и каза: — Искам да се срещна с децата, по-специално с Филип. Дължа му извинение и тъй като той е във всяко отношение твой син, сигурно ще ме накара да се унижа пред него, преди да ми прости.

Колин избухна в буен смях. Синджан продължи:

— Освен това и съпругите ще искат да узнаят какво е станало с Макферсон.

— Вече им разказах всичко по време на закуската. Алекс тъкмо спореше безпощадно с мен, когато изведнъж позеленя, хвана се за корема и изхвърча от стаята. Дъглас изохка, грабна легена, който мисис Ситън предвидливо му бе подала, и хукна след нея. Райдър и Софи се редуваха ту да се присмиват, ту да си крещят един на друг. Направиха жалък опит да проявят интерес към моите проекти, но се провалиха. Братята ти са очарователни, Джоан, когато не се опитват да ме убият.

Тя се засмя, представяйки си без затруднение картината, която Колин и описваше.

— Как се държаха леля Арлет и Сирена? Като виновни или като ядосани?