няма да го предаде. Той я желаеше и тя щеше да му се отдаде по какъвто и начин, да искаше той това.
Колин не искаше да пропилее и миг от малкото време, с което разполагаше. Целуна я, като разтвори устните й и вмъкна език между тях. Продължи да я целува, докато най-после, слава на небесата, тя простена и потръпна под него… Той се усмихна, все още с болка, след това се плъзна надолу по тялото й да погали гърдите й. Имаше чудесен вкус, от който той се разтърси от желание.
— Вече достатъчно ли ме желаеш, Колин?
Той се наведе над нея, когато чу плахия й, напрегнат гласец.
— Не, още не. Имам нужда от още малко, Джоан. Трябва ми още малко време, за да събера достатъчно страст.
— Добре.
— Приятно ли ти е това, което правя? Тоест, любима, не е задължително, но, можеш да изпитващ удоволствие едновременно с мен.
— О, да усещането е доста приятно.
Само почакай малко, любима, каза си той наум и се придвижи надолу, а езикът му започна да гали белия й корем. Усети как мускулите й се стегнаха, след това тя потръпна и той разбра, че тя е наясно какво ще направи той в следващия миг. Въпреки това, ласките му й доставяха удоволствие, възбуждаха я, тя почти беше готова да му позволи да прави с нея всичко, което иска.
Още в следващия миг той впи страстно устни в нейните и тя извика, стиснала косата му в шепи.
Той продължи да я целува и гали. Проникна с пръсти в нея и направо щеше да се пръсне от радост, когато откри, че тя е готова, да го приеме. Беше напълно готова за него. Беше откликнала на страстта му. Бързо се надигна и леко я повдигна към себе си.
— Погледни ме, Джоан.
Тя го гледаше в очите, докато той проникваше в нея. Видя как шербруково-сините й очи се разширяват и знаеше, че тя очаква с напрежение болката, която смяташе за неизбежна, но щеше да чака напразно. Да, наистина! Нямаше да има никаква болка.
Той продължи бавно и внимателно да навлиза в нея като я повдигаше, за да го приеме по-лесно. Усети как плътта и се разтваря и се нагласява към него, но болка нямаше, той беше сигурен. Беше толкова топла и нежна, че той стисна зъби, за да се овладее.
— Колин?
— Какво има, не ти ли е приятно?
— О, страшно е приятно. Само че нищо не разбирам! Защо не изпитвам отново онази ужасна болка? Чувствам как се разтварям да те приема, чувствам те как ме изпълваш, но не усещам болка. Всичко е много приятно.
Той се тласна напред и целия навлезе в нея. После бавно се изтегли обратно и започна да я целува.
— Движи се и ти Джоан. Това ще засили насладата ми. Нали това искаш?
— О, да — съгласи се тя и рязко се надигна към него, но веднага след това тялото й само започна да следва неговия ритъм. Той я целуваше, галеше и се движеше в обезумяла вихрушка от тласъци. Накрая, когато знаеше, че повече няма да успее да се владее, прокара ръка между телата им и бързо я откри.
Наблюдаваше очите й, докато пръстите му я галеха.
Всичко беше много просто, тя беше направо смаяна.
— Колин — извика с тънък писклив глас тя.
— Да, любима. Нека едновременно почувстваме удоволствието. Искаш ли?
— Не разбирам какво става… — без да довърши, тя отметна назад глава, изви се в дъга и извика. Тялото и потръпваше конвулсивно около него и той най-после даде воля на своите чувства.
Тя стоеше неподвижна под него.
Колин успя да успокои дишането си и сложи ръка върху гърдата й. Сърцето й все още лудо биеше. Той се засмя. Идваше му да танцува от радост.
— Хайде, успокой се — каза той и пое устните й в своите.
Тя започна да диша по-спокойно. Вдигна ръка, но бързо я отпусна до тялото си. Той имаше желание да я прегърне, но реши, че вече е доста изтощена. Беше много приятно, когато един мъж направи това със съпругата си, особено ако тя бе очаквала да изпита непоносима болка.
— Ти беше много смела, Джоан — гласът му прозвуча сериозно, като на изповед. — Мисля, че беше прекрасно от твоя страна така да скриеш болката си от мен и да ме накараш да си мисля, че ти е било приятно. Аз съм най-щастливият мъж, който има най-всеотдайната и благородна съпруга.
В същия миг той вече виеше от болка и разтриваше ръката си.
— …и зла — завърши той. — Защо ме удари?
— Ти ме излъга, проклетнико. Не, по дяволите, не ми повдигай презрително вежда. Ти ме излъга. Ти се съгласи с мен, че болката е ужасна. Смеел си се насреща ми и си ме лъгал. Мразя те!
Той избухна в такъв смях, че усети как излиза от нея. Бързо затвори устата си. Не искаше да излезе. Искаше да бъде вътре в нея, да чувства колко е нежна, колко е топла. Той отново нарасна и навлезе навътре.
— Не съм се съгласявал с теб. Това си беше единствено твоя глупава идея. Не преиначавай нещата, Джоан. Не съм забравил как първия път…
— Първия път! Ти направо ме разкъса три пъти един след друг!
— Съгласен съм. Не беше хубаво от моя страна и аз ти се извиних, ако си спомняш. Освен това, ако паметта ти не се е изпепелила от пожара на наслаждението, не забравяй, че ти бях казал, че вече никога повече няма да те боли, но ти направо отказа да ми повярваш. Вече разбра, че съм ти казвал истината. Тази сутрин ти казах, че мъжете са полезни същества. Ние сме добри закрилници, когато ни позволите да ви закриляме, и умеем да доставяме удоволствие. Сега, след като го изпита, искаш ли да направим същото отново?
Тя вдигна очи към него. Беше готова да се изплюе в лицето му. Сините и очи се бяха присвили толкова, че приличаха на две цепки. Въпреки това се съгласи.
Люби я бавно и този път по-продължително, което му хареса. Когато тя се сгърчи и простена, той затвори очи, отдаден на неудържимото удоволствие и даде воля на собственото си облекчение.
— Не отричай, Колин, че ми се присмиваш — каза му тя по-късно, когато се извъртя към него.
— Може би малко да. Но повечето време се смеех тайно. Ти беше толкова наивно смешна с убедеността си, че моето тяло не е подходящо за твоето. Да, наистина беше забавно, когато не ме болеше. Разбираш ли желанието ми да бъда в теб беше неистово. Струва ми се, че и сега пак те желая. Ти какво мислиш? Не, почакай, ако го направим, ще бъде за трети път — също като онези безславни три пъти. Обмисли внимателно преди да ми отговориш, Джоан.
— Искам! — веднага отвърна тя и се изви, за да го целуне.
Закъсняха за вечеря. Бяха повече от закъснели. Когато влязоха в стаята, Филпот и Рори вече сервираха курабийките с боровинки. Филип и Дахлинг се бяха нахранили и Дулчи ги бе отвела обратно в детската стая.
На масата бяха Сирена, братята и съпругите. Леля Арлет беше в своята стая и щеше да остане там, докато пристегнеше каретата, която брат й беше изпратил, за да я отведе в бащиния й дом.
Дъглас повдигна въпросително вежди, но нищо не каза. Синджан се чудеше на необикновената му тактичност, докато най-после видя, че устата му е пълна с курабийки.
Устата на Райдър обаче беше пълна само с дяволии. Той се отпусна назад в стола си и кръстоса ръце върху стегнатия си корем. В сините му очи проблеснаха дяволити пламъчета.
— Синджан, от изражението на лицето ти ми идва да стана и да набия Колин. Ти си моята малка сестричка. Нямаш право да изглеждаш по този начин, нямаш право да правиш това, което по всичко личи, си правила с истинско вдъхновение.
— Я да мълчиш! — Софи заби вилицата си в ръката му.
— Вярно — намеси се Дъглас щом преглътна курабийката и се приготви да даде изблик на своите чувства.
— Не се меси в това — прекъсна го Алекс. — Тя е омъжена жена. Вече не е на десет години.
