— Отивам да пояздя малко. Ще се върна, когато приключите с вашите глупави брътвежи за този проклет призрак.
— Горкият Дъглас — каза Райдър. — Той е от хората, които докрай поддържат една теза, щом веднъж са се застъпили за нея.
— Знам — каза Алекс, — Мога да го накарам да се съгласи почти с всичко, но не и със съществуването на Невестата-дева. Софи е права. Крайно време е да обсъдим подробно това.
Колин каза:
— Щеше да бъде лесно, ако можехме всяка вечер да заключваме замъка отвсякъде. Но не е възможно. Всеки, който дори бегло познава замъка, може да се вмъкне вътре и да отиде където пожелае.
— Това е много жалко — намеси се Синджан. — Представям си как Сирена изплаква очите си за пропуснатите възможности.
Те изказваха мнения, обсъждаха, спореха, докато накрая бяха прекъснати от децата. И двете бяха пребледнели, защото бяха научили от прислугата за смъртта на леля Арлет.
— Елате тук — каза Колин. Той притегли двете деца към себе си и ги прегърна. — Всичко ще се оправи. Ще разберем какво е станало. Знаете, че съм умен. Чичовците и лелите ви също са умни. Мащехата ви понякога, но ако й бъде посочена правилната посока също може да стигне до верни изводи. Всичко ще се оправи.
Той дълго ги държа в прегръдките си, докато накрая Дахлинг вдигна очи към него и каза:
— Пусни ме вече, татко. Синджан има нужда от мен.
Дахлинг заспа в скута на Синджан. Филип стоеше до нея като верен закрилник, помисли тя, и му се усмихна с цялата любов, която носеше в сърцето си.
Следващия следобед братът на леля Арлет — Ян Макгрегър — дойде и отнесе тялото й. Той не беше нито изненадан, нито смутен от новината, че е била убита в собствената си спалня. Дори и да не беше очаквал това, той успя да го прикрие. Беше ясно, че иска да напусне
Когато се приготви да тръгва, той се обърна към Синджан.
— Вярвам, че няма да се оставите да ви убият, както горката Фиона, въпреки че мисля, че това вече не е толкова важно, щом Колин се е оженил за вас и парите ви вече са в неговите ръце.
Те го видяха как яхва коня си редом до откритата каруца, в която бе натоварен ковчега с тялото на леля Арлет, покрит с черно одеяло.
— Той е мой вуйчо — каза Колин по-скоро на себе си, отколкото на някой друг. — Той е моят проклет вуйчо, когото не съм виждал от петгодишен. Женен е за четвъртата си жена. Има много повече от седем деца. Седем са децата му само от четвъртата му жена. Щом някоя от съпругите му умре от прекалено много раждания за кратко време, той веднага си намира нова и веднага започва да прави с нея същото. Той е едно нищожество.
Никой не възрази на това определение.
— Ти приличаш по нещо на него, Колин — каза Дъглас. — Странно е, че е толкова хубав, а е толкова пропаднал.
Синджан се обърна и зарови лице в гърдите на Колин.
— Какво ще правим сега?
— Това, което истински ме притеснява, е фактът, че някой се е вмъкнал в замъка и е убил леля Арлет. Не може да е била Сирена. Поне се моля да не е била тя.
— Но аз ви казвам, че Сирена не може да направи това — каза Дъглас. — Снощи видях раменете й. Ръцете й са толкова крехки, почти няма никакъв мускул по тях. Синджан би могла да направи това, но не и Сирена.
На Колин не му допадна тази забележка. Той погледна сурово Дъглас, но граф Нортклиф само вдигна рамене.
— Вярно е, Колин — каза Синджан, — Много съм силна.
— Знам — каза Колин, целуна Синджан по челото и въздъхна.
Синджан беше седнала върху купчина сено и си играеше с няколко новородени котенца, чиято майка — котката на конюшнята Том — ги беше родила в третата клетка, която слава Богу беше празна от четири седмици. Тя чу, че Остал и Крокър разговарят. Чу, че Фени изпръхтя две клетки по-нататък, без съмнение, за да извести, че иска още сено.
Беше капнала от умора, но не обръщаше внимание на това. Страхът се бе стаил дълбоко в нея и можеше всеки миг отново да излезе на повърхността. Беше оставила Колин да разговаря с мистър Ситън. Братята й бяха отишли да поработят заедно със селяните на полето.
— Това ми носи душевно спокойствие — бе отвърнал Райдър, когато Софи го попита защо прави това.
— Освен това Дъглас иска да се поизпоти малко — беше казала Алекс. — Чувства се объркан. Минаха два дни от смъртта на леля Арлет.
Синджан бе оставила двете съпруги да спорят оживено, дори след като вече бяха тръгнали ентусиазирано из замъка, за да проверят всяка врата дали не носи следи от взлом или тайно нахлуване. Синджан беше пожелала да остане малко сама. Котенцата я успокояваха. Сега двама малки Томчовци се катереха по полата й, за да се наместят удобно в скута й и мъркаха доволно, докато тъпчеха фустата й с лапички.
Тя ги погали, но си мислеше за нещо друго. Гласът на Остал вече звучеше далече и ставаше все по- неясен. На нея ли беше казал нещо? Не, разбира се, че не. Гласът на Крокър също едва се долавяше. Фени отново изпръхтя, но Синджан чу съвсем неясно и това. Беше съвсем отпусната и спокойна. Скоро заспа.
Не след дълго се събуди. Котенцата бяха заспали в скута й. Слънцето се бе качило високо и ярко светеше през огромния прозорец на конюшнята.
Макдъф се бе настанил удобно върху сламата срещу нея.
Тя поклати глава и му се усмихна.
— Здравей. Каква приятна изненада. Нека да стана и да те поздравя с добре дошъл, както е редно, Макдъф.
— О, не, Синджан, не е необходимо да ставаш точно сега. Погрижи се за котенцата. Те са хитри малки негодничета, нали? Не, стой там. Аз ще дойда при теб.
— Добре — съгласи се тя е си прозя. — Толкова много неща се случиха, откакто замина. Толкова много. Просто исках да избягам от всичко за малко. Срещна ли се с Колин? Знаеш ли за леля Арлет? Да не би да си дошъл да ни помогнеш?
— О, да — отвърна той. Наведе се над нея, нежно вдигна заспалите котенца от скута й и ги постави върху старото одеяло. — А сега — каза той и миг след това изтегли назад юмрука си и го заби в челюстта й.
Колин огледа внимателно салона. Беше късно следобед и всички се бяха събрали на чай.
— Къде е Джоан? — попита той.
— Не съм я виждала, откакто се разделихме след обяда — каза Софи. — Нито Алекс я е виждала, защото двете бяхме непрекъснато заедно.
— Ние търсихме някакви следи. По-точно искахме да разберем през коя врата точно се е вмъквал в замъка убиецът. Но не успяхме да открием нищо.
Софи я изгледа презрително и каза:
— Толкова си твърдоглава, Алекс! Ние открихме вратата. Минал е през малката странична вратичка на
