закуска. Колин беше казал на Дулчи да задържи Филип и Дахлинг при себе си, защото не искаше ужасяващите версии, да се обсъждат пред техните млади главици.
Въпреки всичко нямаше много неща за обсъждане.
Сирена не каза абсолютно нищо. Тя изяде овесената си каша, като преглъщаше бавно и кимаше от време на време, като че ли провеждаше някакъв личен разговор със самата себе си, което Синджан си мислеше, че наистина прави. Никога нямаше да разбере Сирена. Съмняваше се, че и самата Сирена разбира себе си.
Най-после Сирена усети, че Синджан я наблюдава. Тя каза със спокоен, ведър глас.
— Жалко, че не беше ти на нейно място, Джоан. Тогава Колин щеше да има парите ти и мен. Да, жалко. Аз естествено те харесвам. Теб човек трудно може да не те харесва. Но все пак е жалко — като каза тези думи, от които кръвта на Синджан направо се смрази във вените й, Сирена се усмихна на всички и напусна Вътрешната господарска стая.
— Тя ме плаши — каза Софи и потръпна.
— Мисля, че всичките й думи са празни приказки — каза Алекс. — И мисля, че говори по този начин, само за да се прави на интересна. Обича да смайва хората около себе си. Синджан, вземи се в ръце. Това бяха само думи, нищо повече.
Колин каза:
— Ще се погрижа Сирена да замине за Единбург колкото може по-скоро. Всъщност може би е най-добре още сега да изпратя Остал да предаде съобщение на Робърт Макферсон. Той може сам да дойде да си я прибере. Нямам причини да чакам.
Робърт Макферсон дойде във
— Както виждаш, Алфи вече не е сред моите хора. Обесих го заради убийството на Дингъл.
Той слезе от коня й даде знак с ръка на бойците си да направят същото. Увериха се, че огромните порти след тях ще останат отворени и чак тогава влязоха в замъка.
— Тук има много подобрения — каза той и кимна на Синджан. Добра домакиня сте, нали?
— О, да — каза тя й се запита защо ли не го беше застреляла, когато имаше възможност да го направи. Не вярваше нито на една негова дума. Той беше красавец, но носеше злото в душата си.
— Сега ще заведа Сирена в Единбург. Обещах ти, че ще разговарям с баща си, въпреки че вече те предупредих, Колин, че той не е съвсем наред с ума си.
— Беше съвсем наред, когато го видях последния път — каза Колин. — Ако просто ми кажеш кой твърди пред теб, че съм убил сестра ти, и двамата можем да си спестим много време.
— О, не — каза Робърт Макферсон и спокойно изтръска някаква прашинка от ръкава на сакото си. — Няма да стигнем доникъде, ако ти кажа. Ти ще се опиташ да убиеш човека в яростта си и аз пак ще остана със съмненията. Не, първо ще говоря с баща си. Ще му кажа за този човек, който те обвинява. Ще видя какво ще ми каже той. Повече не ме разпитвай, Колин.
— Няма да убия проклетия ти доносник!
— Ако ти не направиш това, тогава кръвожадната ти съпруга ще го направи.
— Сигурно наистина бих го убила — каза Синджан. — Прав е за това, Колин.
Колин чак сега осъзна, че се намират във вестибюла. Той не искаше Макферсон да влиза в дома му, но той беше дошъл за Сирена. Трябваше да се държи любезно, но това не означаваше, че трябва да го третира като скъп гост — да го покани в салона и да му предложи чаша чай. Щяха да останат във вестибюла. За да наруши неловкото мълчание, Колин каза:
— Нали познаваш съпругите?
— О, да, познавам тези две проклети дивачки. Дами — поправи се Робърт Макферсон и направи дълбок поклон и пред двете. — А това предполагам са техните съпрузи. Чувствам се по-спокоен, като виждам, че и двамата са тук. Тези две очарователни женски създания трябва да бъдат държани под ключ — той се обърна отново към Колин. — От писмото ти разбрах, че искаш да взема от тук Сирена и да я отведа в Единбург. Мога ли да знам какво е наложило това да стане точно сега?
— Леля Арлет умря снощи. Някой я е обесил в стаята й.
— О, разбирам. Примамил си ме тук, за да ме обвиниш, че съм убил дъртата вещица. Имам късмет, че съм довел със себе си своите хора.
— Не ставай глупак, Роби. Всичко беше нагласено, така че да прилича на самоубийство, но Дъглас правилно забеляза, че Арлет няма нито необходимата сила да върже такъв здрав възел, с който въжето беше стегнато около полилея, нито пък необходимото умение. Не е самоубийство. Някой я е убил. Може би това е твоят вестоносец, който е бил неин съучастник. Може би се е страхувал, че тя ще проговори и е решил да я премахне.
Робърт Макферсон го наблюдаваше. Той отстъпи назад — да бъде по-близо до отворените врати и до своите хора, които бяха разположени на стълбите отвън готови да нападнат и да се отбраняват при първия сигнал.
— По дяволите, Роби, това, което ти казвам, означава, че някой се е вмъкнал в замъка и я е убил!
— Може да е била все пак достатъчно силна, за да направи проклетия възел — каза той. — Арлет беше по-здрава, отколкото изглеждаше.
Колин се отказа от този разговор. Тръгна да доведе Сирена. Докато вървеше до нея надолу по широките стълби, тя го гледаше така, сякаш той е неин възлюбен. Гледаше го така, сякаш той беше нейният Ромео, а тя Жулиета.
— Изпитвам голямо облекчение, че се маха от тук — прошепна Софи на Синджан. — Тя ме плаши, независимо дали думите й са или не празни приказки.
— Мен също — каза Синджан.
— Сестро — каза Робърт Макферсон, кимна и мимоходом направя знак на своите хора да поемат двата куфара от ръцете на Колин.
— Здравей, Роби — поздрави го Сирена. Тя се бе повдигнала на пръсти да целуне брат си по устните. — Днес си по-красив, отколкото беше преди шест месеца. Искрено съжалявам жена ти. Ще трябва да се състезава с теб по хубост. Трябва да ми обещаеш, че когато отидем в Единбург, никъде няма да ме придружаваш.
Дъхът му секна и за един ужасен миг Синджан изтръпна от страх, че той ще я удари. Но Робърт бързо се усмихна и отговори спокойно.
— Ще си пусна брада.
— Радвам се, че можеш да направиш това — каза Сирена. Тя се обърна към Колин, прокара пръсти по страните му, след това се повдигна на пръсти и го целуна по устните, точно както преди малко бе целунала брат си. — Довиждане, любими. Жалко, че предпочете тази. Жалко, че е толкова мила, но съм доволна, че се ожени за нея, защото е заможна.
Без да каже нищо повече. Сирена мина покрай брат си и излезе през главния вход.
Колин само кимна на Робърт Макферсон. Мина покрай него и излезе навън. Денят беше мрачен и студен. Видя как Сирена се мята на гърба на кобилата, която брат й беше довел за нея. Видя как един мъж от хората на Роби привързва куфарите й отзад за седлото си. Видя ги как всички възседнаха конете си и препуснаха по дългата, оградена с дървета алея на замъка Вер.
— Обади ми се, след като разговаряш с баща си — извика Колин след него.
— Със сигурност ще предприема нещо — извика през рамо отговора си Робърт Макферсон.
— Всъщност — обърна се към жена си Колин, когато се върна във вестибюла, — радвам се, че се ожених за заможна жена и то точно за определена заможна жена.
Въпреки че не й беше лесно да го направи, Синджан отвърна на думите му с весел смях. Той се опитваше да разведри настроението на всички, но това трудно му се отдаваше.
Софи потри ръце и каза:
— Сега пред нас стои за разрешаване страхотна загадка. Синджан, искам да науча нещо повече за Перлената Джейн. Защо мислиш, че е дошла при теб и ти е казала за леля Арлет?
Дъглас, се завъртя на пета и напусна замъка. Преди това каза на Алекс, която беше впила очи в него.
