В този миг двете двойки братя и съпруги се спогледаха и избухнаха във весел смях. Колин запримига. След това, за приятна изненада на Синджан, той се изчерви.
Колин, който се бе въздържал седмици наред, не беше особено затруднен отново да достави удоволствие на жена си, преди да заспят. И Синджан, изморена от продължителното неведение, в което се бе озовала, и щастлива от новото си откритие, му отвърна с охота.
И двамата спяха дълбок сън, докато изведнъж, без причина, Синджан се събуди и широко отвори очи в тъмнината на стаята.
Сред нежно блещукаща светлина, облечена в брокатена рокля, натежала от безброй бляскави бледокремави перли, стоеше Перлената Джейн, Беше притеснена. Синджан усети това дълбоко в душата си.
— Бързо, стаята на леля Арлет!
Думите й отекнаха силно в съзнанието на Синджан, толкова силно, че се изненада защо Колин не се събужда с рев.
След това Перлената Джейн изчезна, стопи се за миг. Не както Невестата-дева бледнееше бавно пред погледа и очертанията й чезнеха, докато се слееха със сенките. Не, Перлената Джейн за миг се озова там и в следващия миг вече я нямаше.
Синджан започна да разтърсва Колин, за да се събуди, като едновременно отмяташе завивките от себе си.
— Колин — извика тя, докато навличаше нощницата си през глава.
Той се събуди. Беше сънен и объркан, но тревожните нотки в гласа й бързо го свестиха.
— Какво има, Джоан? Какво е станало?
— Бързо, на леля Арлет й се е случило нещо лошо?
Синджан изскочи от стаята, без дори да вземе свещ. Не искаше да губи време. Крещеше, докато премина без да се спре, покрай вратите на стаите на братята. Стигна спалнята на леля Арлет и със замах отвори вратата. Спря на място, смразена от ужас. Леля Арлет висеше на вързано за полилея на тавана въже, а краката й се люлееха на една стъпка разстояние от пода.
— Не-е-е!
— О, Боже! — това беше Колин, който я избута от вратата и нахлу в стаята. Бързо грабна леля Арлет и я повдигна нагоре, за да освободи примката на въжето около врата й.
Миг след това в стаята пристигнаха Дъглас, Райдър, Софи и Алекс.
Колин здраво държеше краката на леля Арлет и викаше през рамо.
— Бързо, Дъглас, Райдър, отрежете това проклето въже. Може би все още има възможност да я спасим.
Не можаха да намерят нож, така че Дъглас се качи на един стол, за да достигне възела на полилея. Отне му няколко мига, които им се сториха цяла вечност, докато го развърже. Колин свали бавно леля Арлет и я занесе на ръце до леглото. Внимателно развърза въжето от врата й и го хвърли на пода.
Сложи пръсти на врата й, за да напипа пулса. Удари й няколко шамара по лицето. Разтри ръцете и краката й, след това отново я плесна през лицето, после започна да я разтърсва. Нямаше никаква реакция.
— Мъртва е — каза накрая той и се изправи. — Мили Боже, тя е мъртва.
Сирена каза от вратата.
— Знаех, че ще умре. Любовникът-келпи на майка ти е дошъл да я прибере, защото каза на Джоан какъв е произходът ти. О, да, Колин, ти си син на келпи, и затова Арлет сега е мъртва, но тя си го заслужи.
Обърна се и напусна спалнята. Бялата й нощница се развяваше около нея, докато вървеше. Спря и каза през рамо.
— Не вярвам на тези глупости за келпите. Не знам наистина защо казах това. Но не съжалявам, че е умряла. Тя беше опасна за теб, Колин.
— О, Боже — каза Алекс и се свлече на земята, без самата тя да бе очаквала това.
ДВАДЕСЕТА ГЛАВА
— Тя не се е самоубила — каза Колин.
— Но защо тогава е този стол зад нея? — попита Синджан. — Обърнат е така, като че ли тя… — не можа да довърши. Преглътна й наведе глава. Колин я прегърна плътно до себе си.
— Знам — каза тихо той. — Знам, че ако бяхме дошли няколко мига по-рано, може би…
Дъглас стана и отиде до камината. Подпря се на нея, взел в ръка чаша с набързо приготвен чай.
— Не, тя не се е самоубила. Сигурен съм. Нали аз развързах възела в основата на полилея. Тя просто няма нито силите, нито умението да направи такъв възел.
— Не трябва ли да изпратим Остал да повика магистрата — попита съпруга си Синджан.
— Аз съм магистратът. Съгласен съм с Дъглас. Имам само един въпрос към теб, Джоан. Какво те накара да се събудиш и да отидеш в стаята и?
— Перлената Джейн ме събуди. Тя ми каза бързо да отида в стаята на леля Арлет. Ние отидохме веднага, Колин. Не сме се колебали нито за миг да го направим. Чудя се защо ли е чакала толкова дълго, преди да ми каже. Може би си е мислила, че леля Арлет ще издържи. Или е искала да умре. Искала е да си получи наказанието за това, което е сторила на Фиона… И на теб, Колин, а също и на мен. Как бихме могли въобще да разберем какви са били мотивите на един призрак!
Дъглас се дръпна от камината. Лицето му бе почервеняло.
— По дяволите, Синджан. Стига вече с тези проклети призраци! Няма да допусна това, не и тук. Вкъщи трябва да търпя, защото това проклета традиция там, но тук — не!
Разговорът продължи още дълго. Синджан беше ужасно изморена. Освен умората я бяха сполетели такива изненади, че тя просто седеше там, слушаше, но всъщност не чуваше нищо от мненията и аргументите, които те непрекъснато излагаха. Но това нямаше значение. След като се бяха събрали представители на рода Шербрук и съпруги на мъже от рода Шербрук, беше ясно, че всеки има свое собствено мнение, което е коренно противоположно на това на другия.
По едно време Софи потръпна, отстъпи бързо назад й се свлече в стола зад нея. Райдър свъси вежди и веднага отиде при нея. Прегърна я, наведе се и допря чело в това на жена си.
— Всичко е наред. Софи. Какво има, любима?
— Насилието Райдър, това ужасно насилие, болката. Това ми напомня за ужасите, които преживях в Ямайка. Мразя спомените. Мили Боже, колко ги мразя.
— Знам, любима. Съжалявам за това, но ти сега си с мен и ще останеш завинаги е мен. Никой никога вече няма да те нарани и да те накара да страдаш. Никога. Забрави проклетия си чичо, забрави и Ямайка — той разтри гърба й и леко я раздруса.
Дъглас се намеси.
— Райдър, защо не заведеш Софи да си легне. Достатъчно й се събра за днес. Изглежда много по- изморена от всички ни.
Райдър кимна на брат си.
Пет минути по-късно, към четири сутринта, Колин каза:
— Дъглас е прав. Всички сме изморени. Достатъчно обсъждахме случая тази вечер. Утре ще поговорим отново за него.
Той притискаше към себе си Синджан, обвил с ръце раменете й и опрял глава в слепоочието й.
— Кой е убил леля Арлет, Колин?
Той усети топлия й дъх по врата си.
— Не знам — отговори той. — Проклет да съм, но не знам кой го е направил. Може да е била съучастничка в убийството на Фиона, а може просто… Не знам. Господи, каква нощ. Нека да си починем малко.
На следващата сутрин беше изненадващо, но те наистина не водиха дълъг разговор по време на
