Съдби в окови

— Това е факт — каза Колин, ухилен срещу новите си роднини. Целуна жена си по носа и я настани на мястото на графинята. — Всъщност фактите са два — той тръгна към централното място на масата, вдигна чашата си с вино и каза. — Вдигам тост за моята съпруга — една красива и доста привлекателна дама, която до такава степен беше затънала в женско неведение и погрешни представи, че…

— Колин! Да не си посмял да го кажеш! — Синджан запрати супената си лъжица по него. Не можа да го улучи, защото масата беше дълга дванадесет стъпки и лъжицата се стовари върху една ваза с нарциси.

Филпот шумно се изкашля, но никой не му обърна внимание.

Сирена въздъхна, отмести поглед от Колин върху Синджан и каза:

— Колин никога не е гледал нито Фиона, нито мен по този начин. Тя не само възбужда мъжката похотливост у него, а нещо много повече от това. Той ми прилича на котарак, който се е натъпкал с повече сметана, отколкото му се полага. Мисля, че е много себичен. Надявам се да не повърне цялото количество сметана. Струва ми се, че направо си го съсипала, Джоан. Филпот, би ли ми дал малко курабийки?

Филпот, който се бе изчервил като рак, внимателно постави подноса с курабийките пред нея.

— Радвам се, че е способен на нещо повече от обикновена похотливост — каза закачливо Райдър на сестра си. — Да не си му дала някакво любовно биле, сестричке? Може би сте обменили рецептите си за това със Софи? Тя е толкова ненаситна, не изпитва никакво съжаление към мен, че понякога трябва да мобилизирам цялото си достойнство, за да задоволя всичките й искания. Това е прекалено много дори за човек като мен, който се бори с всички сили да й направи бебе. Тя никога няма да ме остави на мира. Непрекъснато е по петите ми. Оставя ме на спокойствие единствено на масата.

— Сигурно ще те набоде отново, ако не си затвориш устата — каза Алекс. — Надявам се, Софи, когато отново забременееш, поне веднъж да ти прилошее и да пропуснеш закуската си.

— О, никога — отвърна Софи. — Това няма да стане, никога не може да стане. Аз съм прекалено симпатична, за да ми се случи подобно нещо. Мисля, че това става с теб заради мъжа ти, Алекс. От него ти прилошава.

Трите съпруги се заляха в буен смях. Дъглас се намръщи на снаха си, а Райдър изпъчи гърди и заяви.

— Не, Софи няма да се чувства зле нито ден. Аз просто ще й забраня това.

Алекс поклати глава и се обърна към Софи.

— Понякога ми се случва да забравя какви са всъщност те. Когато ми припомнят това, разбирам, че животът е повече от сладък, направо е апетитно вкусен. Много по-вкусен от тези курабийки с боровинки, с които Дъглас не престава да се тъпче.

— Сега, когато каза чистата истина — отговори й Дъглас, — те умолявам да не хукваш към легена, който Филпот тактично остави в преддверието.

— Не искате ли да сменим темата? — предложи Синджан.

— Да — съгласи се Райдър. — Сега, след като Дъглас и аз виждаме, че ти си доволна от този мъж, Синджан, можем да преминем на друга тема. Двамата с Дъглас обмислихме внимателно ситуацията, Колин. Смятаме, че човекът, който е казал на Робърт Макферсон, че ти си убил сестра му, най-вероятно е нейният убиец.

— Или убийца — допълни Алекс.

— Правилно. Но защо някой би искал Фиона да умре? — попита Синджан. — И Колин да се озове на ръба на скалата в безсъзнание, така че всички да се усъмнят в неговата невинност, след като той нищо не си спомня. Някой е действал по предварително добре обмислен план. Сирена, познаваш ли някой, който да е мразил толкова много сестра ти, че да е могъл да извърши това? Някой, който разбира от упойващи питиета и би могъл да изтрие паметта на Колин за известно време?

Сирена вдигна поглед от курабийките, усмихна се отнесено на Синджан и каза с безкрайно нежен глас.

— Фиона беше една нечестна кучка. Аз я мразех до смърт. Освен това познавам въздействието на опиума, буника и други упойващи билки. За мен би било лесно да направя всичко това.

— О!

— Нека направим още една крачка напред — каза Дъглас. — Сирена, а кой мразеше Колин?

— Баща му. Брат му. Леля Арлет. Накрая и Фиона, защото тя го ревнуваше ужасно, а той не я обичаше. Тя дори го ревнуваше и от мен, а аз тогава не съм те докосвала, Колин, бях много предпазлива.

Колин слушаше, без да помръдне от мястото си. Бавно сложи вилицата върху чинията си и отговори спокойно, без да издава болката, която Синджан знаеше, че е изпитал при думите на Сирена.

— Баща ми не ме е мразел. Сирена. Той просто нямаше полза от мен. Брат ми беше бъдещият господар, а аз нямах никакво значение. Разбирах това и знаех, че нито е справедливо, нито е честно. Разбирах, че не ме обича и, разбира се, ме болеше. Това е все едно Джоан и аз да имаме син и да го пренебрегваме, защото Филип е първородният. А що се отнася до брат ми, Мелкъм също не е имал причина да ме мрази. Имаше всичко, което пожелаеше. Ако го е разяждала някаква омраза, не разбирам защо тя е трябвало да се насочи към мен. А по отношение на леля Арлет, тя обичаше баща ми и мразеше своята сестра — моята майка. Искаше след нейната смърт баща ми да се ожени за нея, но той не го направи. Истина е, че тя ме ненавиждаше и смяташе брат ми за богоизбран сред простосмъртните, но се съмнявам, че е имала каквото и да било основание да изпитва такива чувства към мен. По-скоро се опасяваше от мен, може би защото аз също бях потомък на графа и като такъв — негов възможен наследник.

— Аз не те мразя, Колин.

— Благодаря ти, Сирена. Наистина не знам какви чувства е хранела към мен Фиона преди да умре. Моля се на Бога да не ме е мразела. Никога не съм й желал злото.

— Аз никога няма да те намразя, Колин, никога. Но много ми се искаше аз да съм тази заможна наследница, която ти беше необходима. Тогава нямаше да се налага да ходиш до Лондон и да се жениш за нея.

— Е, но отидох и всичко приключи. А ти, мила моя, ще заминеш за Единбург и ще заживееш при баща си. Там ще ходиш по балове и партита. Ще срещнеш много симпатични мъже. Всичко е за твое добро, Сирена.

— Всички възрастни казват това, когато искат да оправдаят постъпките си.

— Ти също не си първа младост — каза Синджан. — Сигурно не искаш да останеш завинаги тук, във Вер.

— Права си, че не искам. След като Колин няма вече да се люби с мен, мога да замина — като каза това, тя стана от мястото си, без да дочака помощта на Рори и без да се смути от внезапната тишина в стаята, и напусна вечерята.

— Имаш странни роднини, Колин — каза Дъглас.

— А ти какво ще кажеш за майка си, Дъглас, и за нейното отношение към мен?

— Добре, Алекс. В почти всяко семейство има но някой и друг странен представител — съгласи се Дъглас и се усмихна на жена си. — Сирена… Не знам, Колин. Като че ли й хлопа дъската, ако разбираш какво имам предвид. Не е луда, нямам предвид това, просто й хлопа дъската.

— Да, като че ли не стъпва на земята. Фантазира си, че е чародейка и от много години се занимава е билки.

— Но нали не допускаш, че би могла да убие собствената си сестра? И да те упои, така че да обвинят теб в убийството?

— Не, не вярвам в това, Джоан. Но, както казва Дъглас, Сирена е доста странна. Винаги е била такава. Фиона я боготвореше и настояваше да живее заедно с нас, въпреки че аз не бях съгласен.

— Опитвала ли се е да те целува пред сестра си?

— Не, Алекс. Не го е правила никога преди смъртта на Фиона. Когато се върнах тук заедно с Джоан, тя започна с тези опити да ме издебва зад всяка врата.

— Ще бъде добре да получим малко повече яснота по този въпрос — намеси се Дъглас.

— Може би трябва да извикаме Дахлинг — предложи Синджан. — Тя има мнение за всички и по всички въпроси.

— Джоан — рече изведнъж Колин, като погледна масата пред нея и сбърчи недоволно вежди, — никак не съм доволен, че нищо не си яла. Настоявам да възстановиш силите си. Филпот, моля те да сервираш на нейна светлост една достойна порция.