— Нищичко вече не знам — Маркъс вдигна чашата и разлюля тъмночервената течност в нея. Проклятие, идеше му да удуши братовчедка си.
— Пипайте меко, сър — Баджър задържа вратата отворена, за да мине Херцогинята през нея.
— Извини ме за забавянето — каза тя и добави. — Би ли предпочел да останем тук или да се преместим в гостната?
— Тук е добре. С какво се занимаваш?
— С разни неща. Нищо, което да те засяга.
За да прикрие нарастващото си объркване, той заяви с нетърпящ възражение глас на абсолютен господар.
— Няма какво да обсъждаме, връщаш се в къщи.
— Няма да стане така, но благодаря ти все пак за проявата на отговорност, чувството за вина, или каквото и да те е накарало да постъпваш така. Моля те, Маркъс, чуй ме и ми повярвай — върху теб не лежи никакъв грях. От теб научих, че баща ми не ме е забравил и съм ти благодарна. Сега, съжалявам, но в къщата няма къде да спиш. В Бидъндън, много близо до знака на бидъндънските девици…
— Кои, по дяволите, са бидъндънските девици?
— Значи на идване не си минал през селото. Няма значение. Девиците са Елизабет и Мери Чокхърст и са живели през дванадесети век. Били са сиамски близначки. Както и да е, странноприемницата „Чекърс“ не е за пренебрегване. Въпреки че е малка, сигурно ще се намери място за новия граф Чейз — тя се изправи и му се усмихна. Подобие на усмивка, но все пак повече от нищо.
Маркъс застана пред нея, давайки си сметка, че видът му е по-скоро заплашителен, отколкото внушаващ загриженост.
— Ще се върна утре сутринта.
Баджър го чакаше в малкото предверие и без много шум му отвори вратата и го изведе навън.
— В странноприемницата ще се погрижат за коня ви, милорд.
— Не би било лошо — каза Маркъс, поклащайки глава. — Сиамски близначки. Забележително.
На следващата сутрин Маркъс завари Херцогинята, облечена в избеляла сива рокля и с ръкавици на ръцете да копае в една цветна леха. Той скочи от коня, върза го и се запъти към нея. Тя вдигна поглед към него. Слънцето беше зад гърба й и главата й беше обкръжена от сияен ореол. Челото й беше покрито с капчици пот, а лицето й беше изцапано на две места. Изглеждаше чудесно — човек не би могъл да сдържи възхищението си.
— Много обичам да се занимавам с градината, както и майка ми. Само дето на мен повече ми се удава. Време имам, така че защо да не се занимавам?
— Откъде изведнъж имаш толкова време? Значи ли това, че няма внезапно да скочиш и, тананикайки си, да изоставиш розите?
— Винаги е възможно да се случи.
— Искам честен отговор, Херцогиньо.
— При положение, че имам желание да го дам.
Дощя му се да я перне по лицето. Вместо това приклекна до нея.
— Откъде намираш средства да се издържаш?
— Вече не мислиш, че е замесен мъж?
— Никога не съм го мислил. Не точно. Ти не би го направила. Но, за Бога, сигурно ти е ясно, че погледнато отстрани, се пораждат съмнения. Ти си само едно младо момиче, а пък…
— Минаха цели пет години, Маркъс. Ти нямаш и най-приблизителна представа що за характер притежавам. Или пък не притежавам. Какви са моите способности и дали имам такива. Накратко — ти не знаеш абсолютно нищо за мен.
— Близначките тъгуват за теб, както и леля Гуенет. Те искат да се върнеш у дома заедно с мен.
Погледът й, вперен в изцапаните ръкавици, скри усмивката й.
— Маркъс, ти си станал много красив мъж, а тъй като си и граф Чейз, без съмнение, ще бъдеш много търсена партия за женитба. Ще те преследват едва ли не всички жени, които не са успели все още да се омъжат, и някоя от тях скоро ще те впримчи. Ще ти се наложи да мислиш и за наследник. Не мога да си представя, че жена ти ще ме търпи да се мотая наоколо. Аз съм незаконородена. Няма да е лошо да го запомниш.
— Но аз не съм още и на двадесет и пет! За Бога, дай ми още няколко години, преди да ме оковеш за някоя жена.
— Извини ме. Напълно разбирам нежеланието ти, защото и аз го изпитвам. Трябва да признаеш, че под влияние на необичайните условия, в които съм възпитана, у мен лесно би могло да се породи донякъде цинично отношение към връзките между мъже и жени, особено между женените мъже и неомъжените жени.
— Нищо подобно, да го вземат мътните. Слушай, Херцогиньо, ти не можеш да продължаваш да живееш тук, сама с мъж, дори и той да ти е прислужник. Репутацията ти ще бъде съсипана. Възпитанието ти не съответства на сегашното ти положение. От теб се очаква да станеш съпруга на джентълмен и да бъдеш майка на децата му. Такова бъдеще искам да ти осигуря, както това би сторил баща ти. Не можеш да останеш тук. Моля те!
Тя не помръдна и не продума, ръцете й почиваха, заровени в земята. Черна, силна, плодородна земя.
Маркъс бавно се изправи, дотолкова вбесен от мълчанието и ината й, че от устата му не можеше да излезе и дума. Сетне изрева, колкото му глас държи.
— С какво се занимаваш, та си позволяваш да живееш в тази хубава къщичка?
Много бавно, тя се изправи до него, отупа ръкавиците от пръстта и ги пусна на земята.
— Би ли желал да закусиш, Маркъс? Все още е достатъчно рано.
— Ще те удуша — каза той, вперил очи в гърлото й, напълно скрито от роклята. — Да, така ще направя, но след закуска. Какво ще ни предложи Баджър?
IV
Чейз Парк
август 1813 година
Два месеца, мътните ги взели, помисли си той и смачка листа, съдържащ само няколко реда, изпратени му от нейна светлост — проклетото момиче, което самият той беше нарекъл херцогиня преди много години. Как се осмеляваше?
Разгъна листа и отново зачете, чувствайки как кръвта се качва в главата му.
Милорд,
Много любезно от ваша страна да изпратите грозде от имението, което наследихте. Истинско удоволствие беше за Баджър да го използва за най-разнообразни ястия.
Предайте моите благопожелания на близначките и леля Гуенет.
Беше подписано
Вдигна поглед и съзря Критакър, застанал на прага, очевидно страхуващ се да произнесе и дума.
— Какво е малкото име на госпожица Кохран?
— Херцогинята, милорд.
— Не, не, истинското и име. Аз я нарекох Херцогиня, когато беше на девет години, но изобщо не мога да си спомня истинското й име.
Критакър изглеждаше объркан.
— Не зная. Да попитам ли лейди Гуенет?
— Остави. Не е толкова важно. Просто имам писмо от нея. Получила е гроздето. Баджър го използвал да приготвя това-онова. Предполагам, че е добре. Не пише нищо повече. Предполагам, че ще отговоря на
