Тя поклати глава отрицателно.
— Съжалявам за бебето, но ще имате други, миледи. Причината за помятането е в падането, в травмата. Но вие сте млада и здрава, тялото ви не е увредено. Ще можете да си родите колкото си искате деца, когато се възстановите.
Тя отново поклати глава.
— Няма да има повече бебета. Това беше единственото и на него не му беше писано да оцелее.
Доктор Рейвън не разбра смисъла на думите й. Той внимателно повдигна ръката й, за да измери пулса.
— Моля ви, опитайте да се отпуснете.
Видя как сълзи се процеждат под спуснатите й клепачи, но никакъв звук не излезе от устата й. Приближаващите се тежки стъпки го накараха автоматично да се отмести. Маркъс се приближи и нежно избърса сълзите от бузите й.
— Шшт, любов моя. Всичко е наред.
— Нищо не е наред. За теб — може би. Всичко се нареди, както ти го искаше.
— Херцогиньо…
— Искам да убия човека, който стреля по нас.
— И аз искам да го убия. Но как да подхванем тази работа?
После тя отново заспа.
— Милорд.
— Да?
В рамката на вратата беше застанал Спиърс.
— Има известие от Баджър.
Маркъс слушаше майка си, седнала срещу него на масата в трапезарията.
— Не знаех, че е бременна, Маркъс. Невероятна история. Много съжалявам.
Той мълчеше.
— Много бързо е забременяла — додаде тя.
— Вероятно през първата ни брачна нощ.
— Прекалено много насилие, прекалено настойчиво. Кой се опитва да извършва убийства? Теб ли цели да убие или Херцогинята?
— При толкова много изстрели ми се струва, че е набелязал и двама ни. Може би Херцогинята е главната му цел, като се имат предвид двете предишни покушения. Бог знае какво става.
— Спиърс ми каза, че си получил съобщение от Баджър.
— Скоро се връща. Свършил е, каквото е могъл. Всички от американския клон на фамилията са в Лондон. Урсула и Тревор са на легло с тежки настинки, а майка им — дъртата лисица — не се доближавала до тях, за да не се зарази от децата си. Джеймс гостувал на някакъв младеж, с когото се запознал на първия ден след пристигането им. Наливали се с бренди и не преставали да играят карти в къщата на приятеля му в Ричмънд. Баджър отишъл дотам и говорил с един от слугите, за да е сигурен. Както виждаш, не може да се твърди, че някой от тях не е бил в Лондон. Но Баджър не е склонен да ги приема за невинни.
— Дъртата вещица е.
— Всеки от тях би могъл да наеме убиец, включително въпросната дърта вещица.
Леля Гуенет се появи, целуна предложената от снаха й буза, усмихна се на Маркъс и каза.
— Доктор Рейвън е приятен млад човек.
Маркъс изсумтя.
— Прекалено млад, ако питаш мен.
— Какво означават думите ти, синко?
— Че аз съм глупак. Джордж е добър, независимо каква е възрастта му.
— По-голям е от теб, Маркъс. На двадесет и осем, попитах го. Много ще ме учуди, ако ревнуваш. Винаги съм смятала, че си над дребните емоции. Приятно е да открия, че и на теб са присъщи обикновените човешки слабости. Разкажи на Гуенет за разследванията на Баджър в Лондон.
— Случилото се сигурно е свързано с Уиндъмовото наследство — беше коментарът на леля му.
— И аз мислех така, когато се случиха предишните две произшествия, но сега? Толкова изстрели и по двама ни! Съкровището? Нито аз, нито тя имаме и най-бледа идея за местонахождението на това съкровище, нито пък сме сигурни, че то въобще съществува.
— Мисля, че може и да ми е хрумнало нещо — каза Патриша Уиндъм, изправяйки се от стола си. — Доста се поизмъчих в мислене, Маркъс, и реших, че няма да е лошо да погледна скицираните от Херцогинята рисунки, ако бъдеш така любезен да ми ги донесеш. Ще ги прегледам внимателно, пък ще видим по-подир — с ослепителна усмивка към сина и зълва си тя се оттегли от стаята, оставайки ги да гадаят над думите й.
Маркъс се взираше в страниците, прибрани и подредени в малкото й бюро. Под извадените рисунки на кладенеца се бяха оказали други листа, до един изпълнени с ноти и думи, изписани под нотите. Очите му се спряха на един от листовете, където прочете.
Мелодията сама дойде в главата му — беше чувал безброй много пъти моряци да я пеят. Не можеше да повярва. Херцогинята и Р. Л. Куутс бяха едно и също лице? Тя беше съчинила всичките известни песнички? Бяха поне двадесет и почти всичките му бяха познати. Под музикалните листове се намираше кореспонденция и договори. Усмихна се. Господи, сумата, получена само за последните, беше впечатляваща!
Сама беше издържала себе си и Баджър. Куражлия жена се бе оказала съпругата му. Почувства пристъп на гордост и нещо друго, което го размекна. Дали любовта му се беше родила още към деветгодишното момиченце, наречено от него Херцогиня? Дали пък оттогава чувството само се беше задълбочавало?
Много внимателно върна обратно листата в същия ред, в който ги беше намерил, и затвори чекмеджето.
Тя спеше дълбоко, обърната на една страна. Спомни си обвиненията си, когато за първи път беше отишъл в Пипуел котидж. Мъж, който да я издържа! Сигурно й се е искало да му даде да се разбере, но тогава съществуваше другата Херцогиня, чиято реакция я караше да се отдръпне в себе си, в самотата на безмълвието и привидното високомерие. Онази Херцогиня никога не би го ударила с камшик за езда или нападнала с ботуша си. Жената, написала всички тези песни, беше сега негова — относително казано, защото се бе променила и би го застреляла при едно по-непоносимо предизвикателство.
Всичко беше постигнала сама. Нищо не беше му казала.
Слизайки надолу по стълбите, дочу Спиърс да си припява познатите му песнички една след друга. Негодникът знаеше. Баджър му е казал. Вероятно дори Маги и Сампсън знаеха. Всички освен той самият.
Защо не му беше казала?
Връчи на майка си двете рисунки и излезе от стаята, подсвирквайки си песничка, чиито думи бяха прекалено нецензурни, за да бъдат измислени от дама.
Молеше се и на двама им да е отреден дълъг живот. Възнамеряваше да прекара всяка минута от живота си с нея.
