XXVIII
Баджър ги убеждаваше почти с пяна на уста.
— Всеки от негодниците може да го е сторил, всеки един от тях. А ако не им е стискало, са платили на някого, жалките мръсници. Да знаете, само дъртата кучка стои зад всичко това.
— Успокойте се, господин Баджър. Гневът няма да помогне да установим истината. Твърдите, че всички те са имали алибита. Много объркващо е, че не сте успял да се доберете до нещо определено.
— Може да търсим в грешна посока — намеси се Маги, заета с изучаването на маникюра си. — Може негодникът да е под носа ни. Как беше името на човека от селото? Оня, с магазина за книги, другото уиндъмово копеле?
— Не помня — отвърна Баджър, гледайки я замислено. — Но идеята е добра, Маги. Още тази сутрин ще се разходя дотам и хубавичко ще си поговоря с човека.
— Пазете се, господин Баджър. Много негодници се навъдиха напоследък.
— Ще внимавам, скъпа моя.
Маги пооправи разкошната си прическа и прилепналата по тялото й рокля и се запъти към вратата, подхвърляйки през рамо.
— Отивам при Херцогинята. Горката жена е страшно отегчена. Графът се мотае около нея непрекъснато и я третира като с малко дете. Тя ми се оплака от него, но господинът е притеснен, а не е лошо да видиш, че наказанието му го е стигнало. Беше време, според мен. Надявам се да ми разреши да й измия косата тази сутрин.
— Графът — уточни Спиърс, — най-сетне разбра какъв късметлия е. Аз също се радвам на очовечаването му. Но дори и на мен поведението му за последните три дни е необяснимо.
— Просто е силно загрижен за Херцогинята — предложи обяснението си Баджър. — Защо, по дяволите, трябваше тя да помята?
— Ще го прибавим към сметката на оня, който стреля по тях — каза Спиърс. — Помятането задълбочава депресията й. Въпреки че е нелепо, обвинява себе си.
— Не може да се разбере какво става с тях. Затворили са се като при обсада.
— Вярно е, но сигурно помятането не е единствената причина, въпреки че и тя е повече от достатъчна.
— Бих казал — намеси се Сампсън, — че цялата прислуга е ужасно разтревожена. Херцогинята е тяхната любимка. Що се отнася до господин графа, загрижеността, която показва към съпругата си, го издига в очите им — като господар и съпруг. Може да се каже, че е на път да спечели пълното им уважение.
— Все същият твърдоглавец си е — каза Маги. — Ако питате мен, плаче да бъде наложен с камшик от Херцогинята. Аз одобрявам промяната у нея. На всички жени е известно, че мъжът трябва постоянно да е под напрежение. Камшикът чудесно върши тая работа.
И тримата джентълмени мъдро оставиха последните реплики без коментар. Само Спиърс додаде.
— Мисля да си поговоря с госпожа Уиндъм. Жена със забележителен ум е тя.
Спиърс завари Патриша Уиндъм легнала по гръб върху килима в средата на Зелената кубовидна стая, заковала поглед в тавана, абсолютно неподвижна, създаваща погрешното стряскащо впечатление, че е труп.
— Госпожо!
Тя бавно обърна глава към него и се усмихна.
— Здравей, Спиърс. Ела да ми помогнеш. Уверена съм, че килимът е чист. Госпожа Емъри е същински тиранин по отношение на чистотата. Ето тук, Спиърс. Благодаря ти.
— Ще разрешите ли да се поинтересувам от целта на заниманието ви, просната върху пода, госпожо?
— Ще разреша, но не сега, Спиърс. Къде е синът ми?
— Вероятно негова светлост дава наставления на Херцогинята или на Маги, отнасящи се до Херцогинята.
— Такова сладко момче е.
Думите й една не задавиха Спиърс.
— Сладък не е точно определението, което бих прикачил на негова светлост. Аз… ъ-ъ… имах намерение да ви запитам, госпожо, дали имате някаква представа по отношение на личността, отговорна за сполетелите ни нещастия.
— Не е във възможностите ми да знам всичко, Спиърс.
— Поне нещичко известно ли ви е, госпожо?
— О, да, доста повече от нещичко. Възможно е скоро да разбуля най-малко част от загадката.
— Разбирам, госпожо. Може би имате нужда от нечие благоразумно ухо, в което да излеете част от вижданията си?
— Твоето, за да бъдем точни?
— Точно така, госпожо.
— Не още, Спиърс. Извини ме, не се преструвам на срамежлива, просто не съм готова със заключенията си. Има елементи, които не се вписват в цялостната картина, разбираш ли? Сега, мисля, е време да видя как скъпото ми момче се отнася с Херцогинята. Бедното момиче, загубата на бебето й наистина я съсипа.
Скъпото момче крещеше колкото му глас държи, както любящата му майка има възможност да се убеди, далеч преди да стигне до спалнята на Херцогинята. Тя отвори врата и видя, че Херцогинята е застанала неподвижно до леглото, опряна на една от украсените с херувимчета табли.
— Маркъс, престани да викаш — каза Херцогинята и невъзмутимостта в гласа й силно се понрави на свекърва й. — За Бога, повярвай, нищо ми няма!
— Ти ми обеща да не мърдаш от леглото, дяволите да те вземат! Погледни се само — бяла като платно, не можеш дъх да си поемеш, а вече си станала!
— Скъпи мои — нахлу Патриша в спалнята, — всичко това със сигурност не е добро за нервите на Херцогинята. Но все пак, мила, той има право. Какво те накара да напуснеш толкова удобно легло?
— Знаех си, че ще заемеш неговата страна.
— Какво друго ми остава като майка?
— Няма да допусна това да се повтори, чуваш ли, Херцогиньо? Веднага в леглото!
— Натам се бях упътила, когато ти се втурна в стаята и започна да крякаш.
— Хайде, Херцогиньо, ще ти помогна — обади се госпожа Уиндъм.
— Ти не се меси, майко — Маркъс много внимателно повдигна жена си, така че да не засегне раната й и я пренесе през оставащия един метър до леглото, където я положи по гръб. През изминалите четири дни болките й бяха значително намалели.
— Няма да мърдаш, иначе лошо ти се пише!
— Звучи интригуващо, но не мисля, че заплаха ще ме убеди да ти се подчиня.
— Скъпи мои, нали нямате намерение точно сега да обсъждате съпружеските си отношения? Такива теми не са особено подходящи за нежния слух на една майка. Баджър ме помоли да ви информирам, че обядът е готов и ще ви го изпрати тук горе. Имате ли нещо против да обядваме заедно, наслаждавайки се на сладки приказки.
— На сладки какво?
— Приказки, милото ми момче. Жените на моята напреднала възраст имат свой начин на изразяване. Успокояващо е.
— Дрън-дрън — каза Маркъс, издърпвайки кресло за майка си. — Езикът ти е деликатен колкото на нахалната прислужница на Херцогинята.
— А, Маги. Не е ли тя интересен екземпляр?
От вратата долетя гласът на Спиърс.
— Може би мадам ще бъде така любезна да обясни на сина си какво правеше по гръб върху килима в
