— Да пукнеш дано! Ами, ако Куутс изобщо не е мъж! Предполагам, че тази възможност не ти е минала през ума, а? Не всичко, създадено на тоя свят с въображение, е дело на мъже, малоумнико!
Той я поглади по ръцете, като внимаваше да не я изпусне.
— Разбира се, че е, любима. Ти си жена, красива жена и си над средното равнище на пола си, но ще трябва да го преглътнеш. Не може да не осъзнаваш, че този Куутс е мъж, притежаващ способностите на мъж, макар някои от тях, например музикалните, да не са чак толкова достойни за уважение. Само мъж е в състояние да създаде нещо стойностно.
Тя изръмжа, извън себе си от гняв. Отвърна й бурен смях, който я накара да застине.
— Ти знаеш!
— Какво? — смехът се усили.
— Знаеш всичко за Куутс.
— Разбира се, че знам, гъсчице — той спря да се смее и я притисна до себе си така, че ребрата й изпукаха. Господ ми е свидетел, че много, много се гордея с теб.
— Можех да те нараня с книгата.
— Можеше да ми откъснеш главата, но не успя.
— Бих искала да престанеш да ми се смееш, Маркъс.
— Това и направих. Но си го заслужаваше. Нищо не ми разказа за успеха си като Р. Л. Куутс. Можеше да го сториш, още когато те посетих за първи път в Пипуел котидж и те обвиних, че има мъж, който те издържа. Гордостта ви, мадам, ме изпълва с желание да ви удуша и бих го направил, ако същата гордост не ми беше присъща. Работиш ли върху нова песен сега?
— Да, но май имам проблем с мелодията. Текстът е наистина остроумен, но съм го загазила с музиката.
Маркъс взе брадичката й в дланта си и я целуна, после остана загледан в нея. Разсъждаваше в полза на кое от двете — перлите или гърдите й — е сравнението между тях.
— Е, добре, Маркъс. Или веднага се заемай да ми докажеш гениалността си, или ще се постарая никога да не забравиш днешната случка.
— Да вървим — сложи я да седне върху бюрото му, обу й пантофа и старателно завърза връзката. — Да завързвам ли и тази връзка на възел или смяташ, че си се овладяла?
— По-добре ще е да е на възел.
Късна лятна вечер. Дъждът биеше по стъклата па прозорците. Те седяха пред камината и не ги беше грижа, че от огъня са останали само проблясващи въглени, защото съчиняваха нова песничка — за Наполеон и всичките му любовници, и Херцогинята се закле, че творението им няма да стигне по-далеч от вратите на спалнята. Маркъс беше споделил с нея клюката за скромната по размери мъжественост на величеството, на което тя беше отговорила най-сериозно.
— Мислех, че всички мъже са еднакви там. Имам предвид… не би ли могло песничката да се отнесе към всички ви? Наистина ли има различия?
Въпросът разбира се беше тенденциозно вбесяващ и постигна целта си. В следващите минути тя не можеше да си поеме дъх от целувки и смях едновременно.
На вратата се почука. Маркъс изруга, после въздъхна и накрая извика.
— Влез!
Оказа се Антония със сребърен поднос в ръце.
— Какво ни носиш? — попита Херцогинята, скачайки от скута на мъжа си.
— Подарък от Баджър. Каза и двамата да пиете от него. Нарече го лекарство за потентност; случайно дочух това, когато го казваше на Спиърс. Като ме видя, че съм там, много се притесни. Когато го попитах какво е, каза, че е афродизиак. Поисках да узная значението и на тази дума, но той ми се закани с пръст и каза да си гледам работата и да ви го донеса. И ето ме тук.
— Лекарство за потентност? — Маркъс се опита да прикрие усмивката си.
— Точно така. Много любопитно. Фани искаше тя да го донесе, за да може да погледа как действа то, но не й разреших.
— Благодаря ти, Антония — каза Маркъс.
Херцогинята пое таблата от Антония, постави я върху масата и след като подуши съдържанието й, съобщи.
— Мирише ми на горещ шоколад, примесен с нещо, което не мога да разпозная. Може би ситно стрити черупки от охлюви.
— Баджър каза да го изпиете и после да се заемете с нормалните си занимания. Каза, че сте знаели какво иска да каже.
— Проклетникът! Да, Антония, знаем. Благодаря ти, дребосъче. А сега, марш в леглото!
След като Антония излезе, Маркъс надигна една от чашите и подаде на Херцогинята другата.
— За нас, за стритите черупки от охлюви и за приноса на Баджър при създаването на наследник.
— Наследник. Как хубаво звучи само — каза тя и отпи голяма глътка.
Скоро и двамата спяха с преплетени тела.
XXXI
През клепачите си усети ярката утринна светлина. Не й се искаше да отваря очи, но нямаше избор.
— Привет, Херцогиньо, време беше да се присъединиш към нас. Както виждаш, скъпият ти съпруг е вече буден. Присъствието ми и главоболието го правят нещастен и той, естествено, би ме убил, ако не му пречеха здраво стегнатите въжета около китките и краката му. Твоите въжета са вързани по-хлабаво. Нямам намерение да те карам да страдаш, не и теб.
Тя премигна при вида на Тревор, поразена до немай къде.
— Не разбирам. Къде сме? Какво правиш тук?
— Да започнем оттам, че ни е упоил с горещия шоколад, който Антония ни донесе — спокойствието в гласа на Маркъс я уплаши повече от смисъла на думите му.
— Не вярвам. Не е възможно, не и Баджър. Тя каза, че Баджър го е приготвил.
— Разбира се, че Баджър го приготви и сложи в него лауданум, в съответствие с плана ни — каза Тревор. — Вие си мислете каквото щете, пълнете си главите с романтични версии. Не се усъмнихте, когато Баджър ви съобщи, че всичките ви роднини от колониите са в Лондон. Жалко, минус за вас. Чудно как оцеляхте след толкова куршуми — три за двама ви.
— Не струваш като стрелец — каза Маркъс.
Тревор много бавно се обърна, отиде до него, вдигна пистолета си и стовари дръжката върху рамото му.
— Престани, проклет да си! — извика Херцогинята, борейки се въпреки болката, разкъсваща китките й да се освободи, но Маркъс се обади.
— Недей, Херцогиньо, добре съм. Стой мирно, любов моя.
Тревор се върна на първоначалното си място и седна на пънчето, което използваше за стол.
— Какъв герой, а, Херцогиньо? Налага се на братовчеда Маркъс да бъде обяснено кой командва парада, иначе никаква болка няма да го принуди да приеме, че е загубил. Е, хайде, Херцогиньо, не ме гледай кръвнишки, една кръв сме с теб. Подчини се на съпруга си и мирувай. Съжалявам, мила моя, но нямам избор. Какво прави нашият герой? Ни вопъл, ни стон. Е, негова си работа, нека се съобразява с абсурдния си кодекс на честта. Не държа да признава поражението си или да ми се моли. Ако ти, Херцогиньо, не беше принудила Маркъс да се ожени за теб преди магическата дата шестнадесети юни, можех да ви подаря живота, или поне да си помисля. Но после научих, че получаваш в най-лошия случай петдесет хиляди лири от парите на баща ти, а аз исках всичко. Включително и съкровището — което никога не повярвах, че съществува, както и титлата граф Чейз. Това и ще получа сега. Не трябва да забравя да поздравя уважаемата ти майка, Маркъс, за решаването на загадката. Ще го направя по време на траура за трагичната ви смърт.
— Но ти си богат — каза тя, опитвайки се отчаяно да прогони нетърпимата болка от главата си, да проумее, да говори с него. — Каза, че си много богат.
— Да не си очаквала да твърдя, че съм последен бедняк? Шегувах се, за да не възбудя подозрения у
