— Заложник ли? Една дама да вземе джентълмен като заложник?
Мистър Фолкс се завъртя на пети по посока на непознатия глас. Пред него стоеше благородник, нямаше никакво съмнение по този въпрос. Можеше да различи благородника от разстояние две мили по проклетата за съсловието им арогантност, високомерно поведение и провлечен глас. Тези неща караха винаги кръвта му да кипва от гняв, тъй като той самият несъмнено трябваше да бъде роден в по-богато семейство, като братовчед си, проклетия благороднически син, който поне бе мъртъв отдавна.
— Да — обади се Каролайн. — Изненадана съм, че Оуен не ви е казал, но предполагам, че е искал да ме предпази. Взех го като заложник и той очевидно е сметнал за свой дълг да запази това в тайна. Това е баща му, мистър Роланд Фолкс. Сър, това е лорд Чилтън.
— Значи вие сте нейният баща.
— Какво?
— Ами, след като Оуен й е брат, изводът се налага от само себе си.
Мистър Фолкс се изпъна като стрела. В тъмното изглеждаше почти величествено с наметалото и ботушите.
— Аз съм нейният годеник — рече той, — но това не ви влиза в работата, лорд Чилтън.
— Разбира се, изобщо не ми влиза в работата, въпреки че ми се струвате доста старичък за такава млада дама. Мога ли да попитам защо синът ви е взет за заложник?
— Той не е заложник, това е пълна нелепост. Той е мъж. Нямате право да питате за каквото и да било! Натрапвате се, сър. А сега можете да напуснете.
— Вие не сте ми никакъв годеник! — ядно изкоментира Каролайн и скочи от леглото. — Престанете с тези глупости, мистър Фолкс. Лорд Чилтън, този човек беше мой настойник, докато навърших деветнайсет години миналата седмица. Опита се да ме принуди да се омъжа за Оуен, но това беше смешно, и тогава реши да ме изнасили, за да се омъжа за него. Аз избягах и взех сина му за заложник. А после — добави тя, като погледна към братовчед си, който се бе събудил, издърпал одеялата почти до очите си и гледаше баща си като момче, току-що хванато, че е откраднало пари, — Оуен се разболя.
— Ясно — каза Норт.
— А сега напуснете, сър — заяви с достойнство Фолкс.
— Как ни открихте?
Фолкс погледна сина си, преди да отговори.
— Валя много. Във всяка страноприемница, в която сте се спирали, си спомниха за вас. Освен това наех пет човека, които да разузнаят в каква посока сте тръгнали.
— Обзалагам се, че сте им платил с моите пари, нали така, гаден крадец такъв!
— Струва ми се, сър — намеси се Норт, забелязал, че младата жена бе почервеняла заплашително и бе хванала ръжена, — че след като мис Смит тук…
— Смит ли? Каква е тази идиотщина? Името й е Дъруент-Джоунс и аз съм нейният годеник. Мисля да се оженим, преди да тръгнем оттук.
— …че мис Дъруент-Джоунс вече е на възраст, когато сама може да избира дали и за кого ще се омъжи и че щом не ви иска, няма как да я задължите да го направи.
— Разбира се, че ще го направи! Репутацията й е напълно разбита. Единственият начин да я спаси е като се омъжи за мен.
— Предпочитам да се омъжа за Оуен!
От леглото се дочу сумтене.
— Тихо, момчето ми, няма да те обвържа с нея. Аз се оженя за братовчедката ти, въпреки че, не се съмнявам, ще съжалявам. Така или иначе, това трябва да се направи.
Норт Найтингейл, лорд Чилтън, местеше поглед от мистър Фолкс, който като че не беше лош човек, но изглеждаше упорит като муле и решен на всяка цена да постигне това, която бе намислил, към Дъруент- Джоунс, готова да вдигне ръжена и да удари настойника си по главата, към сумтящия Оуен, отново затворил очи.
В един момент той каза:
— Знаете ли, мистър Фолкс, че мис Дъруент-Джоунс спа в леглото ми през последните три нощи? Знаете ли, че освен това всяка сутрин я будех, като галех с пръст веждите й? Знаете ли, че ми доставя истинско удоволствия да я наблюдавам как реше косите си и се мие?
Роланд Фолкс го гледаше втрещено.
Както и Каролайн. Но този човек говореше абсолютната истина! Всичко обаче звучеше така, като че бе действала като проститутка. Тя разбра, че лорд Чилтън се опитваше да я спаси от настойника й.
— Искам наследството си, мистър Фолкс! Искам да подпишете нужните документи в съшия този миг. Държа на това, което си е мое по право.
— Нищо не е действително ваше, моето момиче. Вие сте само една жена и следователно сте неспособна да се ориентирите сама в делата си. Баща ви постъпи глупаво, като остави нещата в такова състояние. Не, вие ще имате съпруг — мен! — и аз ще се оправя с всичко, в това число и с вас, и със сина си. Дори приема, въпреки че сте била с този мъж, докато бедният ви братовчед Оуен е страдал сам.
— Това определено ми прилича на мелодрама — обади се Норт, като се приближи до камината. — Много слаба мелодрама. Като онази, която гледах в Лондон през март. В нея един младеж реши, че любимата му го е предала, изпадна в ярост и уби по погрешка една коза…
— Достатъчно, сър!
— Всъщност — обясни любезно Норт, — не сър, а милорд. Постарайте се да не забравяте добрите си маниери, в противен случай ще трябва да ви извикам на дуел и да ви раня, а после и двамата с Оуен ще лежите един до друг и ще хленчите.
— Арогантен хлапак.
— Прекрасно е, че най-после разбрахте що за човек съм, поне ако се съди по описателните ви думи.
Каролайн изгледа двамата мъже, изправи се и каза:
— Мистър Фолкс, щом вече сте тук, ще се погрижите за Оуен. Аз тръгвам. Лорд Чилтън, благодаря ви за помощта. Наистина съм ви много признателна.
— Никъде няма да ходите, момичето ми!
Настойникът й я сграбчи за ръкава, когато тя мина край него, и я дръпна. Норт не повярва на очите си, когато младата жена вдигна ръжена и удари силно грубияна по рамото.
Той извика и я пусна.
— Проклета кучка! Ще…
Тя го удари отново — по другото рамо, и хвърли оръжието си на пода. Изтупа дланите си една в друга, извади куфара си и започна да трупа дрехите си в него.
— Ти ме уби.
— Не съм — отвърна Каролайн, без да го погледне, — но ми се иска да го бях сторила. Адвокатът ми ще се свърже с вас.
Наметна пелерината си и излезе от стаята. Фолкс направи опит да я последва, но Оуен, като подаде глава из под крепостта си от одеяла, жално помоли:
— Татко, остави я да си върви. Тя няма да се омъжи нито за теб, нито за мен. Пет пари не дава за репутацията си. Моля ти се, върни й парите. Сложи край на всичко това и да се връщаме вкъщи. Моля те.
— Няма да й дам и пукнат грош, Оуен. Знам къде отива. При леля си Ели в Корнуол, в едно забравено от Бога място, наречено Тревелъс. Ако не ви бях открил, щях да отида направо там. Все пак по-добре стана, че ви намерих тук, защото онази неприятна жена щеше да се опита да я защити.
Норт се почувства така, като че някой го бе ритнал в корема. Тревелъс? Леля Ели? В мига, в който разбра всичко, усети раздираща болка. Тази болка скоро щеше да почувства и тя.
— Беше наистина незабравимо преживяване — каза лорд Чилтън на мистър Фолкс.
После кимна на Оуен, който за негова изненада отвърна с очевидна симпатия:
— Благодаря ви, милорд, че се погрижихте за мен. Надявам се да се видим пак. Може би тогава ще ме научите още трикове при игра на пикет.
— Хм — измърмори баща му.
