години. Колкото до храната, тя се състоеше от две филии хляб, плесенясали по краищата, купичка втвърдена сметана — по-скоро жълта, отколкото бяла, и една кифла, която би могла да се използва по- скоро като оръжие отколкото за ядене. Вбесен, Норт изгледа красноречиво Кум, който обаче вдигна безпомощно рамене, без да го погледне. Младият мъж сдържа словоизлиянията си Последното, от което се нуждаеше гостенката му, беше да слуша виковете му по адрес на иконома.
Той напълни с чай чашите, но не можа да й предложи нито захар, нито лимон, нито мляко, тъй като такива нямаше на подноса.
— Благодаря — каза Каролайн и отпи от топлия си чай.
В следващият миг тя се закашля и припряно затисна със салфетка устата си.
— О, Боже, извинявам се, но чаят, ъ-ъ, е…
Норт отпи предпазливо и помисли, че езикът му ще окапе. Вкусът на този така наречен „чай“ напомняше застоялата питейна вода на корабите на Негово величество. Наистина отвратително.
— Съжалявам — каза Норт и взе чашата й. — Стойте тук и си почивайте. Ще ви донеса нещо друго.
Смяташе да отиде в кухнята и да срита порядъчно ония задници, но реши, че е по-добре да не я оставя сама, поне засега. Беше прекалено пребледняла и съкрушена. Извади бутилка бренди от шкафа.
— Ето, брендито ще ви стопли много по-добре от това, което моят готвач разбира под „чай“.
Каролайн отпи бавно. Очевидно беше понаучила нещичко от бирата на Маки. Цветът на лицето и започна бавно да се възвръща.
— Не беше зле. Не беше и такова сериозно изпитание като бирата на Маки. Всъщност не беше толкова сериозно затруднение и като чая. Никога досега не съм пила бренди.
— Приемете го просто като лекарство — каза той. — Ще хапнете ли от кифлата?
Тя хвърли поглед към тестеното изделие върху подноса, после погледна смутено домакина си и бавно поклати глава.
— Не, благодаря, но не съм гладна.
Прииска му се да изрита всеки един от прислугата си още по-силно, отколкото бе възнамерявал само пет минути по-рано.
Младият мъж се загледа известно време в огъня, след което рече:
— Исках да ви предупредя, но нямах представа кога ще пристигнете, нито пък къде ще отидете първо. Наминах в Скрилейди Хол, но заварих там адвоката, някои си мистър Броугън, и мисля, че не бях особено желан. Съжалявам за леля ви. Много харесвах Елинор Пенроуз. Дойде в нашия край, когато бях десетгодишно момче, и веднага се превърна във всеобща любимка.
— Очевидно не на всички.
Сълзите й потекоха отново, но Норт остана на мястото си, без да казва нищо.
— Мисис Фрийли от страноприемницата в Гунбел каза, че вие сте я открили.
— Така е. Слушайте, мис Дъруент-Джоунс, вие сте много уморена. Късно е да се връщате в Скрилейди Хол. Тази нощ ще останете тук, а утре ще ви придружа дотам.
За негово удоволствие тя се усмихна, макар и криво.
— Може ли да се пие бренди и на закуска?
Лорд Чилтън отвърна на усмивката и, чувствайки се странно.
— Чаят за закуска ще бъде чудесен, обещавам ви. Ще си поговоря сериозно с готвача във връзка със съдовете и всичко останало.
— Помислих, че икономът ви ще затръшне вратата в лицето ми. Съжалявам, че го заплаших с пистолета, но не знаех какво друго да направя.
— Той си го е заслужил, ще преживее шока. Колкото за държанието му, единственото, което мога да кажа, е, че в Маунт Хок не е имало жена от много отдавна. Предполагам, че двамата с готвача са били напълно объркани и не са знаели как да постъпят.
— Готвач ли?
— Да. Мистър Полгрейн е моят готвач.
Норт видя, че гостенката му потръпна, въпреки че стоеше до огъня, и се изправи.
— Извинете ме за момент, мис Дъруент-Джоунс Трябва да предупредя Триджийгъл да приготви спалня за вас.
— Триджийгъл носи ли пола?
— Не, той е мъж и се казва мистър Огъстъс Триджийгъл. Както вече ви обясних, тук от много отдавна не е имало жена. Това е къща изключително на мъже.
— О, съжалявам. Това сигурно ви създава много трудности.
— Всъщност не — отвърна лаконично той, но се усмихна веднага, за да смекчи думите си.
Отново усмивката се появи прекалено лесно върху устните му и Норт си помисли:
Искаше му се да й обясни задоволството си, че Бог му бе спестил това, което беше напълно в реда на нещата за другите мъже — като например за приятеля му Маркъс Уиндъм. Но не и за него. Естествено не й каза нищо. Откри, че отново й се усмихваше, а тя беше почти заспала и дори не забелязваше, че е свидетел на подобно рядко явление — лорд Чилтън не е мрачен.
Остави я така, отпусната в стола си край камината, и отиде да потърси Триджийгъл. Той беше възрастен мъж, висок и строен, с непривично гъста за годините си бяла вълниста коса и с толкова красиво лице, че човек би могъл да извърши убийство, ако това би могло да му помогне да се сдобие е подобна хубост. Норт се надяваше, че Триджийгъл все още не беше паднал под масата от огромното количество гунбелска бира, която поглъщаше всяка вечер, и че би могъл да различи чистите чаршафи от нощното гърне.
Триджийгъл обаче като че изобщо не беше пил и капка бира. Той беседваше с Кум и Полгрейн. Всички бяха застанали около огромната дървена маса и Полгрейн бършеше случайно останали трошички по вече чистата й повърхност. Норт застана на вратата, загледан в тези хора, които познаваше от дете, по-точно откакто бе дошъл да живее тук на петгодишна възраст. След това се изкашля, а в устата му напираха не съвсем благи думи.
— Милорд — обади се Кум с мазен глас, като някой калайджия, продал току-що с добра печалба стоката си.
Спусна се към господаря си, като пътьом обърса ръце в престилката на Полгрейн.
— Всичко задоволително ли беше?
— Не, не беше. И всички вие го знаете много добре. За колективната ви грешка обаче ще говорим утре. Триджийгъл, трябва ми спалня за нашата гостенка.
— Но, милорд, тук няма спалня!
— Не бъди глупак. Кум. Тази къща е по-голяма от селото. Има поне двайсет спални, по дяволите отвратителния ти инат!
— Всичко това е много добре, милорд — отвърна Триджийгъл, като се изправи с всичките си сто и осемдесет сантиметра, — но мистър Кум е прав. Нахранихме младата дама. Помогнахме й достатъчно. Но да остава тук? Това би било нещо нечувано, милорд! Невъзможно. Това е дом на джентълмени. Нашата репутация ще…
— Нашата репутация ли? Какви са тези невероятни глупости? Млъкнете и ме чуйте! Това е племенницата на мисис Елинор Пенроуз. Току-що е разбрала, че леля й е била убита.
— О, Боже! — обади се Кум, — тя не ми каза това… Само насочи пистолета си срещу мен и изглеждаше напълно сериозна. Помислих я за луда, милорд.
— Това е наистина жалко — намеси се Триджийгъл. — Подобни новини биха могли да доведат една жена до истерия, което, убеждавам се, се среша доста по-често сред техния пол.
— Със сигурност тя ще се чувства по-щастлива в Скрилейди Хол — разсъждаваше Полгрейн. — Там има жени, които биха могли да се погрижат за нея и да я утешат. Освен това, чувал съм, че там храната е превъзходна.
— Няма как да не е по-добра от това, което й предложи — изръмжа Норт. — Господи, Полгрейн, ако бях те замерил с тази кифла, — непременно щях да те убия — беше твърда като камък. Така, достатъчно по
