другия край на помещението се промъкваше слаба лунна светлина, по-точно само тъничък сребърен лъч, но той бе достатъчен на Норт, за да забележи гостенката си, седнала вдървена на леглото. Беше вперила поглед право напред, очевидно към лакирания розов шкаф срещу леглото й.
— Какво става, по дяволите? Кошмар ли сънувахте?
Младият мъж я сграбчи, без да се замисля дали това бе необходимо, нито защо го нрави. Но тя беше тук сама, очевидно ужасена от нещо и дишаше така, като че бе пробягала целия път от селото до Маунт Хок. Той я притисна към гърлите си, движейки силните си длани нагоре-надолу по гърба й, чувствайки мекотата на тялото й под тънката тъкан.
Каролайн се сгуши в обятията му. После нейните ръце го обгърнаха на свой ред и тя пошушна в ухото му:
— Радвам се, че дотичахте веднага. Там, зад шкафа, се крие някой.
— Какво?
Устните му докоснаха врата и. Тя прошепна отново:
— Има някой зад шкафа. Мисля, че е мъж. Събудих се, а той стоеше до мен и ме гледаше. Изпищях и той като че се задави и изсъска като змия, разбрала, че това е краят й. После се промъкна ей там.
Норт внимателно се отдръпна от нея и рече тихо:
— Стоите тук и не мърдайте.
Изправи се бавно. Очите му вече бяха привикнали с мрака. Погледна към шкафа. Нищо. Никакво движение Никаква сянка. Забеляза обаче, че зад шкафа имаше достатъчно място, където би могъл да се скрие някой. Мъж? В нейната стая? Струваше му се невъзможно, но въпреки това се запъти към подозрителния шкаф и го дръпна силно. Той се наклони към него и после се люшна назад.
Вик. Мъжки вик.
— Излез, мръсник такъв! Веднага, дявол да те вземе!
Иззад скрина изпълзя някой. Но това не беше мъж.
Бе Тими, домашният прислужник, дванайсетинагодишно момче, с рижа коса и покрито с лунички лице. Той изглеждаше ужасен, отворил безпомощно уста, готов всеки момент да извика или да изкрещи.
Норт отстъпи крачка, кръстоса ръце пред гърдите си и впери поглед в прислужника.
— Мога ли ла попитам какво правиш посред нощ тук, в стаята на дамата?
— Чистих спалнята, милорд.
— През деня. А сега защо си тук?
Тими диво погледна наоколо, търсейки помощ отнякъде. Нищо подобно обаче не се виждаше. Той каза, забил поглед в обувките си:
— Момичето тук едва не ми спука тъпанчетата с писъците си, милорд.
Леко удари с длан дясното си ухо, за да подчертае думите си.
— Нивгъж не съм чувал някое момиче да пищи така силно, направо ме уби с виковете си.
— Мисля, че ти зададох въпрос, Тими. Ако е викала така, то е било, защото ти, проклетнико, си й изкарал акъла.
Момчето погледна господаря си, разбра, че е дошло времето за Страшния съд и отново заби поглед в краката си. Така си и остана, неподвижен и безмълвен, в очакване на наказанието. А то сигурно щеше да бъде сурово, като се има предвид какво бе сторил. Беше чувал достатъчно истории за бащата на господаря — оня старец, наложил с бастуна си Макбрайд по гърба, задето споменал нещо за времето и за черния облак, който като че винаги висял над главата на Негова светлост.
— Само исках дъ я видя, милорд, нищо друго. Чух, чи била горделива като паун и исках дъ я видя…
— Какво? Боже Господи, момче, та тя е просто едно момиче! Жена, като всички други жени, които живеят наоколо. Какво искаш да кажеш, като твърдиш, че си искал да я видиш? Какво имаш предвид, като казваш, че приличала на паун?
Каролайн се обади иззад гърба на Норт:
— Беше се надвесил над мен и държеше една свещ. Събудих се от нейната топлина, може би и от светлината й.
Тими преглътна с усилие и проточи шия, за да я види.
— Точно така — рече почтително той. — Требаше дъ я видя, милорд. Тя е толкоз хубава, кат’ ангел, кат’ принцеса, кат’, ъ-ъ, е, не е кат’ паунска опашка.
— Достатъчно — сряза го Норт с раздразнен глас. — Това е просто една жена, с нищо не е по-различна от останалите. И сега ти изкара акъла на този „ангел и принцеса, и паунова опашка“. Какво да правя с теб?
— „Ангел“ ли каза? — попита Каролайн, изваждайки окончателно от равновесие господаря на имението.
— Да, мис. Кусата ви и като златна прежда, и е толкова гъста и мека, и като коприна, и…
Младата жена се обърна към домакина си.
— Това, което той казва, определено не звучи зле, милорд.
— Казвате това само защото той ви ласкае най-безсрамно. „Ангел“, а? Отидете да се видите в огледалото, Каролайн, може да уплашите някой, косата ви е толкова рошава и виси като клечки и слама и…
— Достатъчно, Норт. Замълчете.
Тя се наведе към Тими. За първи път, откакто бе заловен, в зелените му полегати очи проблеснаха искрица надежда.
— Тими, кажи ми истината. Защо всъщност дойде тук?
Нямаше как повече да увърта, а и се надяваше на снизходителност от тази жена. Нещо, на което не можеше да разчита от страна на Негова светлост.
— Това беше мистър Кум, мис. Чух го да казва на мистър Триджийгъл, чи имате пистолет и чи сте гу на сочили срещу него и сти му изкарали ангелите. Пушката на татко ми се счупи, а пък му требва, когато в примките не са улови нищо. Братята и сестрите ми съ гладни, разбирати ли? Трябва им храна.
— И ти искаше да откраднеш пистолета ми?
Той кимна.
— Ясно — рече тя.
После вдигна рамене и се усмихна.
— Добре. Изглежда, че твоят татко има много по-голяма нужда от оръжието ми, отколкото аз. Има обаче един много лош човек, който ме преследва. Иска да се ожени за мен, за да вземе парите ми. Може да се наложи да го застрелям, за да се спася. Нека да се оправя с него, а после ще ти дам револвера си. Съгласен ли си, Тими?
— Негова светлост няма ли да съ погрижи за вас, мис? Няма ли той да гръмне тоз зъл чувек?
— Не, гърменето в този случай е мое задължение След като приключа с него, ще ти дам пистолета си. Какво ще кажеш за това, Тими?
— О, мис, тува й чудесно и татко шъ бъди доволен от вашта хубост и дуброта, и…
— Престани, Тими — намеси се Норт. — Мога ли да те попитам защо не се обърна към мен?
— Мистър Кум казва, чи ни трябва да ви досаждаме с нищо, милорд. Ваша светлост убича самотата, това ни повтаря мистър Кум. Мистър Триджийгъл казва, чи никой никога ни е досаждал на благородник от рода Найтингейл, чи тува просто нивгъж ни съ й случвалу. Тува е вярно. Никой ни ви и досаждъл, милорд. Мистър Кум казва, чи всички ние трябва да ва пазим и чи това значи да не пускаме натрапниците до вас, като например нахалните жени.
— Сега обаче успя добре да ми досадиш. Заради теб бях изтръгнат от приятния си сън и принуден да…
— Милорд, Тими се извини. Всичко е наред.
— Отивай да си лягаш, момче, — предаде се Норт, — утре двамата с теб ще си поговорим по-подробно по този въпрос. Лека нощ.
Тими кимна тържествено на господаря си и се усмихна дръзко на Каролайн. Норт не каза нищо, докато момчето не излезе от стаята. После се обърна бавно и погледна младата жена.
— Писъците ви ме изплашиха дяволски много.
— Съжалявам. Едва не побелях от ужас. Косата ви е разчорлена, но изглежда много добре.
