Той въздъхна и отново възседна Реджи. Бяха му нужни само трийсет минути, за да стигне до Скрилейди Хол, точно край Тревелъс, на не повече от половин миля от морето.
В стабилната тухлена постройка насред имението, заобиколена от рози, жасмин и разцъфнали храсти, имаше трима слуги. Това беше красива къща, която сега, поне така предполагаше той, принадлежеше на Каролайн Дъруент-Джоунс.
Тя трябваше да дойде тук.
Посрещна го доктор Бенджамин Трийт, който развеждаше някакъв непознат господин из къщата.
— О, момчето ми, влизай. Какво правиш тук?
Норт само кимна. Все още не знаеше какво да отговори.
— Това е мистър Броугън, адвокат, дошъл да направи опне на всичко във връзка със завещанието.
— Разбирам — отвърна лорд Чилтън. — Кога очаквате да пристигне мис Дъруент-Джоунс, мистър Броугън?
Единственото, което показа изненадата на адвоката, беше примигването на големите му кафяви очи.
Погледът му се спря в някаква точка над лявото рамо на Норт, когато той рече:
— Не знаех, милорд, че сте близък със семейството. Точно така, съществуват някаква мис Дъруент- Джоунс и някой си мистър Пенроуз — очевидно от страна на съпруга, които са най-близките роднини на починалите и съответно — наследници. През последните пет години мистър Бенет Пенроуз живее в района. Разбира се, не бих могъл да кажа нищо повече в това отношение, преди да прочета завещанието пред въпросните две особи.
— Правилно — съгласи се Норт.
След това се обърна към доктор Трийт.
— Добре ли сте, сър?
— Да, но е трудно, Норт, много трудно. Нищо ново не сме научили, откакто замина за Лондон. Ти, впрочем, не отсъства много дълго.
— Върнах се по-рано, наистина. Предполагам, че вие сте писал на мис Дъруент-Джоунс в Хънимийд Манър, мистър Броугън?
И този път адвокатът не издаде учудването си.
— Да, преди няколко седмици. Не знам защо все още нямам отговор от нея, но може да се предположи, че ще пристигне скоро. Ако не дойде до края на седмицата ще й пиша отново. Човек не може да има пълно доверие на пощата.
— Може би сте прав.
— Познавате ли се с дамата, милорд?
— Да — отвърна Норт.
— Но как така? Нищо не разбирам, милорд.
— Историята е много заплетена, мистър Броугън. Защо да не почакаме пристигането на мис Дъруент- Джоунс?
Мисис Трибо, икономката, им поднесе чай и сладки във всекидневната. Разговорът беше приятен. Норт си тръгна след няколко минути, преди доктор Трийт и мистър Броугън да започнат да го разпитват как, по дяволите, се бе запознал с мис Дъруент-Джоунс, защо беше тук и какво искаше.
Очевидно когато пристигне, младата жена щеше да бъде посрещната от някакъв адвокат и от доктор Трийт. Не беше нужно Норт да остане, за да й съобщи, че някакъв ненормален бе убил леля й. Опитваше да убеди сам себе си, че е прав, но като че без особен успех.
Мис Дъруент-Джоунс обаче не дойде в Скрилейди Хол.
В десет часа следващата вечер Кум почука лекичко на вратата на библиотеката, където стоеше Норт. Влезе, изкашля се дискретно и се загледа над дясното рамо на господаря си, точно в мига, в който старият часовник над потъналата в полумрак камина удари за десети път.
— Какво има, Кум?
— Милорд, случи се нещо необикновено, нещо, на което не сме свикнали. Някаква млада дама иска да ви види. Страшно късно е и тя е в особено състояние. Мислех да й кажа да си обира крушите, когато тя извади пистолет, насочи го към мен и настоя да ви види.
Седма глава
Миг по-късно Норт изскочи от библиотеката и закрачи бързо по дългия тесен вестибюл.
Тя стоеше до входната врата, свела глава и отпуснала рамене. Единственият й куфар беше поставен на пода от лявата и страна. Беше наметната с пелерината си, която вече бе порядъчно измачкана и мръсна. Дебелите й плитки, навити около главата й, се бяха поразхлабили, така че по раменете й се виеха дълги кичурчета. В дясната й ръка висеше омразният пистолет.
В този момент тя вдигна очи. В тях имаше умора. Бяха пълни с дълбока болка и страх.
— Мис Дъруент-Джоунс! — той се спусна към нея.
— Съжалявам, толкова съжалявам!
Норт видя как младата жена преглътна с усилие. Тогава той протегна ръце, нещо, което не беше възнамерявал да прави, и тя се хвърли в обятията му. Няколко мига Каролайн остана неподвижна, опряла в гърдите му стиснатите си в юмруци длани. Пистолетът се плъзна от пръстите й и падна върху мраморния под на вестибюла. Тогава внезапно тя започна да хълца, силно и неконтролируемо, и цялото й тяло се разтресе. Беше рухнала. Вследствие на преживения шок от нейната борбеност и предизвикателство като че не бе останала и следа.
Ръцете му обгърнаха Каролайн и той я притисна към себе си. Опитваше се да я успокои, да я утеши, като галеше косите й, говореше безсмислени неща и я полюляваше леко в прегръдките си.
Най-после тя вдигна глава и се отдръпна малко.
— Вие сте знаел — рече тя. — Знаел сте, а не ми казахте нищо.
— Нямаше как да го сторя. Тръгнахте си толкова ненадейно…
— Тя е мъртва, лорд Чилтън. Не, не само мъртва — някои я е убил. Не мога…
Младият мъж допря връхчетата на пръстите си до устните й.
— Шшшшт, вие сте изтощена. Елате в библиотеката да се стоплите. Глътка бренди и малко храна ще ви бъдат от полза. Елате.
Кум се обади току зад гърба на господаря си. В гласа му звучеше неодобрение. Навярно така би реагирал и баща му, ако беше присъствал на току-що разигралата се сцена… Не, Норт нямаше намерение да мисли за това точно сега.
— Ще донеса нещо за хапване, милорд, макар да се съмнявам, че мистър Полгрейн има кой знае какво в кухнята.
— Благодаря, Кум. Донеси каквото има. А сега, мис Дъруент-Джоунс, елате с мен.
Видя как тя свали пелерината си и я сгъна бавно и внимателно, сякаш опитвайки се по този начин да се съвземе. След това я постави на облегалката на един стол. Въздъхна, все така без да го погледне. Наблюдаваше я как механично приглажда гънките на наметало то, очевидно без да си дава сметка какво върши. После младата жена се приближи до камината, сложи още една цепеница вътре, разбърка жарта с ръжена и протегна длани към пламъците. Застана пред тях абсолютно неподвижно, без да произнесе и дума. Тази тъжна сянка не приличаше ни най-малко на момичето, с което се беше запознал съвсем наскоро, което бе седяло в скута на Маки, изтъкано от усмивки и очарование, и което после бе изпило бирата и бе кашляло, докато лицето му бе станало мораво. Норт затвори тихо вратата на библиотеката, за да не излиза топлината, после се обърна, без да знае какво да каже. Каролайн беше избягала от настойника си, за да отиде при леля си Ели, само за да открие ужасната трагедия.
Той продължи да мълчи и да я наблюдава, докато Кум внесе поднос със стар сребърен чайник, който бе по-нащърбен от сипаничавото лице на майор Дени от Дванадесета Линкълнширска пехота. Чашките и чинийките бяха толкова стари и очукани, че би трябвало да бъдат раздадени на бедните още преди петдесет
