Младата жена чете, докато очите й започнаха да се премрежват. Беше сигурна, че голяма част от историята, ако не и всичко, бе рожба на богатата фантазия на Готфрид. Но очевидно в Средновековието, колкото и глупаво да й се струваше това сега, бяха приемали тази легенда за истина. Книгата падна от ръцете в скута й, а оттам се хлъзна върху килима.
Каролайн се събуди от ужасяваш крясък.
Тридесета глава
В следващия миг скокна, вдигна полата си до коленете и хукна към вестибюла. Спря рязко на прага, втренчила поглед в разкрилата се пред нея картина. Оуен беше възседнал Бенет Пенроуз и го разтърсваше с всичка сила, а носле започна да блъска главата му в бледозлатистия мрамор. Бенет се опитваше да се освободи и крещеше като човек, съзнаващ, че от това зависи животът му. В този миг Каролайн се почувства изключително горда от братовчед си.
— Оуен! Великолепен си, но трябва да спреш, иначе ще го убиеш.
— Той си го заслужава, мръсникът му с мръсник!
И отново блъсна главата на съперника си в мрамора.
— Прав си, но не искам да увиснеш на въжето заради това.
Каролайн докосна леко свитата в юмрук ръка на Оуен, който бе извън себе си от гняв. Никога досега не бе го виждала в подобно състояние.
— Предполагам, че Бенет беше този, който изкрещя?
— О, да, и то преди изобщо да го бях ударил, проклетата невестулка!
От носа на Бенет обилно струеше кръв и той изглеждаше зашеметен и пребледнял на слабата светлина на свещите. Лежеше върху плочите, без да издаде повече звук. Според Каролайн беше разбрал, че ако бе продължил да крещи, само щеше да се представи в още по-лоша светлина.
Младата жена откъсна ивица плат от фустата си.
— Ето, Бенет, избърши си носа. Не искам да изцапаш мрамора. На Норт това няма да му се понрави.
Оуен с презрение наблюдаваше хубостника, който се опитваше да стане, затиснал с парчето плат носа си. Добре го беше обработил.
— Е, Пенроуз, а сега ни кажи защо се беше промъкнал тук.
Запитаният безуспешно се опитваше да спре бликналата кръв от носа си.
— Ще трябва да отидем в кухнята. Нужна му е вода — предложи Каролайн и поведе двамата натам.
Оуен захвърли Бенет в един от столовете край огромната кухненска маса, където тримата женомразци се хранеха в компанията на трите нови прислужници. На Каролайн й се искаше да присъства на някое от тези хранения. Сигурно двете групички си разваляха храносмилането едни на други. Като че чуваше подсмиването на Хлое и Моли и виждаше измъчената физиономия на Триджийгъл.
Каролайн намокри парчето плат и го подаде на Бенет. Искаше й се обаче вместо това да го размаже по лицето му.
— Почисти се и ни разкажи какво си правил тук.
— Нищо, не правех нищо. — Битият се държеше като нацупено хлапе. — Оня глупак изведнъж скочи отгоре ми и ме изненада. Успя да ми надделее само защото ударът ме зашемети и паднах на пода. Иначе сега той щеше да бъде с пукнат череп и разкървавен нос.
Оуен изсумтя и разтри кокалчетата на пръстите си.
— Не, Оуен, не го удряй отново — обади се Каролайн. — Но, Бенет, ако не ни кажеш какво си правил тук, ще те подхванем и двамата. С теб се бяхме споразумели нещо. Ти получи парите, а аз и всичките ми приятели се отървахме от теб завинаги. След което ти се появяваш отново и започваш да душиш посред нощ около Маунт Хок. Бих казала, че си роден с късмет, защото ако Норт беше тук, направо щеше да те убие.
— Знаех, че го няма — отвърна Бенет изпод кърпата, която все повече се напояваше с кръв. — Не съм чак толкова глупав.
— Значи си мислел, че щом тук ще бъде само Каролайн, проклет мръсник такъв, ще можеш да си правиш каквото поискаш!
В този момент младата жена се запита какво е правел пък Оуен насам. Е, неговите цели поне не са били нечестиви.
— Защо, Бенет? — настоя стопанката.
— Ти, проклето куче, да не си преследвал отново Алис.
Каролайн едва успя да удържи юмрука на Оуен.
— Божи мили, не — отвърна заподозреният. — Изобщо не съм се сещал за малката мръсница. Вероятно толкова е надебеляла и погрозняла, че не бих я и погледнал. Загубих парите си заради онова копеле! Измами ме!
— Загубил си парите при залагане?
Бенет кимна.
— И си дошъл тук да крадеш?
— Е, това не е точната дума. Бих взел само нещо дребно и лесно преносимо, може би касата с парите и документите на лорд Чилтън. Но не успях да открия кабинета му, защото този глупак ме изненада.
— Всичко това ми се струва крайно интересно.
Тримата се обърнаха и видяха Норт, застанал на вратата на кухнята, облегнат нехайно на рамката й и кръстосал ръце пред гърдите си.
— Ти си най-нещастният червей, когото съм виждал през живота си — продължи да говори с абсолютно безизразен глас той, обърнат към Бенет, а после попита Каролайн: — Скъпа, надявам се, че червеят не те е изнервил.
— Напротив, направи го с виковете си. Бях задрямала в библиотеката, докато те чаках, Норт. Изскочих като обезумял дервиш и заварих Оуен, седнал върху гърдите му във вестибюла. Блъскаше главата му доста усърдно в пода. Накарах Бенет да дойде тук, когато видях, че носът му е разкървавен. Не исках да опропасти красивия мрамор.
— Постъпила си много разумно — каза Норт, все така без да се помръдне.
В този момент изглеждаше наистина опасен, Особено плашещо беше спокойствието му, това привидно спокойствие, което би попречило на врага му да разбере, че е готов да го убие.
— Не трябваше да спирам — обади се Оуен и погледна към Норт. — Той винаги ще бъде проблем за нас. Добре че поне положението с баща ми е вече установено.
— Ако в писмото си баща ти е писал истината — намеси се Каролайн. — Известно ми е коварството на този човек. Съжалявам, Оуен, но това е факт.
— Знам това от собствения си опит — отвърна братовчед й. — Но този път му вярвам. Ще се ожени за мисис Тейлстроп. Мисля обаче, че първо ще се отърве от нейното куче — ще го хвърли в някоя канавка. Още на времето не можеше да го понася.
— Писах на мисис Тейлстроп — каза Норт. — Ще видим какво ще отговори тя.
— Не знаех, че си сторил това — учуди се младата му жена. — Много умно от твоя страна, Норт.
После въздъхна и погледна отново към Бенет, който мълчеше подозрително и попипваше носа си.
— Какво ще правим с него?
— Оставете ме да го пребия, докато го превърна в безформена маса — предложи Оуен и започна силно да търка кокалчетата на пръстите си.
— Може и да го обесим заедно с нашите женомразци — обади се с надежда в гласа Каролайн. — Ще изгние и ще окапе на земята заедно с тях и с необраните ябълки.
Норт само поклати глава.
— Приятна идея, но й липсва финес, Каролайн. Толкова жалко, че не е убил нито леля ти, нито другите две жени. Това, признавам си, направо ме депресира.
Той направи дълга пауза, по време на която го огледа доста подробно. Най-после рече:
— Защо да не го изпратим при баща ти, Оуен?
