Оуен се разсмя на глас.
— Обзалагам се, че той с камшик в ръка ще върне Бенет във форма, Норт. Или ще успее, или ще го убие. Какво мислиш, Каролайн?
— Хм, Бенет би могъл да работи за баща ти, нали така, Оуен? Ако ли не, Норт ще се погрижи да го изпратят в Колониите.
— Той няма избор. Или трябва да отиде в Хънимийд Манър, или ще пукне от глад — обясни Норт. — Нямаш нито петак, нали, Пенроуз?
Бенет, все така без да пуска носа си, поклати глава.
— Надявам се, че не си успял да отмъкнеш касата.
Бенет отново поклати глава, като леко повдигна рамене.
— И предполагам, че не би искал да бъдеш изпратен в Колониите? Нали, момче?
Бенет обхвана с длани лицето си. Стоеше безмълвен като часовника в ъгъла на кухнята, който бе спрял да работи в мига, в който бил донесен в Маунт Хок преди седемдесет и пет години. Е?
Бенет изпъшка иззад кърпичката си:
— Не съм чувал някой от наследниците да е отишъл в Колониите.
— Най-после открих нашия момък, дето говорел като катерица — обяви една седмица по-късно Норт, докато седяха с Каролайн край масата, отрупана с богата закуска.
Беше доста рано и затова бяха само двамата.
— Оня, дето не можел да каже две думи, без да се запъне като магаре на мост ли?
— Същият. Флаш открил следите му в Тревелъс. Това бил синът на някакъв мандраджия. Именно той бил дал бележката на Тими, за да ми я връчи. Горкият Тими не можеше да проумее как така не го познава.
— Добре, а сега ми кажи кой му е дал писмото.
— Кум.
Изпитала едновременно и облекчение, и униние, Каролайн въздъхна:
— Е, поне сега вече знаем.
— Би ли искала да бъдеш с мен, когато говоря с Кум по този въпрос?
— При всяко положение би било по-добре, Норт, но тримата бяха станали толкова мълчаливи напоследък… Надявах се, че са се примирили с развитието на нещата.
Час по-късно, в библиотеката, Кум застана пред Негово височество, който беше седнал зад масивното махагоново бюро, заемащо целия ъгъл. Кум го погледна с ъгълчето на окото си и усети, че се задушава от гняв. Всичко беше заради това момиче, това парвеню, което бе успяло да оплете в примките си Негово височество! За тази особа от женски пол господарят му бе готов да даде душата си. Какво ставаше?
— Срещнах едно момче, което се казва Джони Трилби и леко заеква. Та същото това момче прави разни услуги. За тях му плащат добре, защото е симпатяга и винаги го съжаляват. Неговият баща няма нищо против. Разрешава му да отсъства от работата в мандрата, защото припечелва добре, а после обира всичко от него.
Кум стоеше изпънат като струна, без да отговаря и гледаше някъде в пространството.
— Джони ми каза, че си му платил, за да ми предаде това писмо. Странното е, че не разпознах почерка ти, Кум, но е вярно, че не съм виждал кой знае колко написано от теб след завръщането си. А когато напуснах Маунт Хок, бях само на шестнайсет години.
— Има някаква грешка, милорд. — Гласът на Кум беше гладък като яркочервеното кадифе, което Норт бе донесъл от Португалия преди две години и което възнамеряваше да подари на Каролайн за Коледа.
— Нямам никаква вина — продължи Кум. — Смея кажа, че за всичко е виновна тя. Прекрасно си живеехме тук, преди тя да се появи първия път, като се преструваше, че е изпаднала в шок заради смъртта на леля си.
— Завиждам на паметта ти, Кум — обади се Каролайн. — Но — на въпроса. Трябвало е да накараш Джони Трилби да предаде бележката на Негово височество след като разбереш, че доктор Трийт е излязъл да се срещне с мен.
— Не, Каролайн — намеси се Норт. — Не е било чак толкова трудно. Предполагам, че ако питаме доктор Трийт, ще се окаже, че той също е получил писмо, изпратено уж от теб, в което го молиш да се видите, за да споделиш притесненията си с него. Несъмнено в записката си си „писала“ също така, че ще му бъдеш много благодарна, ако не споменава пред никого за срещата ви. Прав ли съм, Кум?
След като мълчанието се проточи прекалено дълго, Каролайн се обади:
— Много съм любопитна да разбера нещо, Кум. Наистина ли вярваш, че всички съпруги на мъжете Найтингейл са им изневерявали?
— С абсолютна сигурност — отвърна Кум, все така изпънат като струна и продължаващ да съзерцава въздуха. — Неверни мръсници. Всички до една.
— Но все пак ти излъга Норт, като му каза, че ще се срещам с любовника си. Всичко това е изфабрикувано от теб. Права ли съм?
— Вие също ще му изневерите, това е само въпрос на време. Просто исках той да се отърве от вас още сега, преди да успеете да му сложите рога и да съсипете живота му.
— Искаш да го отървеш от мен дори преди да съм го дарила с наследник, така ли?
— Не, в никакъв случай! Аз?
— Изглежда, че не си обмислил достатъчно добре нещата. Кум — намеси се Норт. — Изглежда антипатията ти към Нейно височество и към промените, които тя донесе в Маунт Хок, са размътили разсъдъка ти. Оплеска цялата работа, нали?
Този път Кум кимна в знак на съгласие.
— Да, струва ми се, че не съм дообмислил нещата до край, милорд. Исках тя да се махне оттук, за да можете да бъдете отново щастлив.
Лорд Чилтън беше толкова смаян от думите му, че известно време не можа да каже нищо.
— Да бъда щастлив отново ли? Кога, по дяволите, съм бил щастлив преди! Преди да избягам от баща си и от лудостта му? Или когато дядо ми беше още жив и ме уморяваше до смърт с проповедите си и с крясъците си на побъркан? Та той не позволяваше дори съпругата на свещеника да посети Маунт Хок, камо ли друго същество от женски пол. А може би искаш да бъда толкова щастлив, колкото бях в армията ли? Мислиш ли, че съм бил щастлив в самотата си? През целия си живот съм бил самотен, Кум. Човече, не мисля, че някога съм бил по-щастлив през целия си скапан живот, отколкото съм сега. С нея. С моята съпруга. Разбираш ли ме, Кум? Тя е моята съпруга!
— Не! Щастието ви не е това, което трябва да бъде, милорд, и като представител на рода Найтингейл го знаете добре. Вече ви виждахме многократно да се смеете невъздържано, да се шегувате безкрайно. Стигнахте дори дотам, че карате хората да се усмихват на шегите ви. Не е редно един мъж, носещ името Найтингейл, да се държи така непринудено с другите и със себе си. Мъжете от вашия род имат неизмеримо дълбока душевност. Те размишляват задълбочено върху клопките на живота и как биха могли да ги избегнат. Мъжете от рода Найтингейл живеят повече години, отколкото е позволено на другите не така разсъдливи, не така проницателни люде.
Каролайн го гледаше изумена. Норт само клатеше глава. Най-после каза:
— Кум, повече не мога да ти имам доверие. Ти ме излъга, предаде ме. От днес нататък вече не си на служба при мен. За прослужените тук години ще ти дам солидно възнаграждение. С парите ще можеш да си купиш къща и да останеш да живееш в района, или, ако желаеш, можеш да заминеш. Предполагам, че си служил вярно на баща ми и че той също би постъпил така. Съжалявам, Кум, че трябваше да се стигне до това. Надявах се да разбереш, че поведението ти е не само старомодно, но и направо нередно.
— Баща ви и насън не би постъпил така с мен, нито пък дядо ви. И двамата щяха да ми повярват, ако им бях казал, че тази жена ще стане причина за вашето падение. Никои от тях не би повярвал повече на една
