жените си. Та, както виждаш, говорих с тях. Утре трябва да ми кажат как желаят да постъпят — дали ще останат тук и ще се отнасят с теб така, както би трябвало, или ще се оттеглят в някоя спретната къщичка край Ланд Енд и ще се научат да ловят риба.
Норт спря да говори, очаквайки, че Каролайн ще каже нещо. Но тя стоеше безмълвна в стола си и абсолютно неподвижна. Нещо, което не беше характерно за нея. Не помръдваха дори ръцете й.
— Боже мой! — възкликна най-после Норт, без да отделя очи от нея. — Моята Каролайн действително е потънала в мрачни размисли. Трябва да изведа хрътките и да пообиколиш с тях ловните участъци. Или да ти купя от книжарницата едно томче с поеми, написани с цел да потискат духа, да гнетят душата и да поставят под съмнение самото съществуване на човека върху тази жалка земя. Мисля, че бих могъл и да ти подаря широка черна пелерина, с която да сядаш върху древните скали край морето и да се взираш в безкрая, докато наоколо ти духа северният вятър.
Каролайн вдигна поглед към него и му се усмихна криво.
— Никога досега не съм била обсебена от толкова мрачни мисли, Норт. Остави ме на мира. Това е експеримент. Не съм сигурна, че го харесвам, но все пак нека му дам шанс. Черна пелерина ли каза? Развяна от силен вятър? Готическият момент много ми допада.
Той се разсмя и спря за момент, изненадан от реакцията си. После я издърпа, за да се изправи и я притисна силно към себе си.
— Смехът ти е чудесен, Норт — каза тя, завряна във врата му. — Май предпочитам да слушам как се смееш, вместо да стоя мрачно умислена.
— Виж, така е по-добре. А ти не се тревожи заради всички онези неприятни субекти. Имам чувството, че Триджийгъл и Полгрейн ще ни изненадат приятно.
— Не бих се обзаложила за това, Норт.
Триджийгъл и Полгрейн решиха да останат. Когато го заявиха, и двамата имаха целомъдрен вид и изглеждаха примирени с промените, настъпили в Маунт Хок. Полгрейн дори засвидетелства нещо като учтивост към мисис Мейхю, питайки я за мнението й по повод на кайсиевия сос, който приготвяше за вечеря. А Триджийгъл похвали Моли, че е свършила добра работа, като е излъскала сребърните прибори. И двамата започнаха да се обръщат към Каролайн с „милейди“.
Стопанката на имението обаче им нямаше доверие.
Ноември беше влязъл в правата си. Ставаше все по-студено. Температурите паднаха достатъчно ниско, за да се запалят огньове във всички стаи.
Родилните болки на Евелин започнаха около обяд на дванайсети ноември и още преди вечеря тя роди момченце, което нарече Фредерик Норт. Елинор изрева от щастие, когато я запознаха с новороденото. Това предизвика усмивка дори върху замръзналото лице на Триджийгъл, по-скоро гримаса, която трябваше да мине за усмивка.
— Предполагам, че вече ще трябва да те наричам Големия Норт, за да се различаваш от Малкия Норт — пошегува се Каролайн.
— Големия Норт по ми харесва, кара ме да се чувствам много, много важен.
Тя се разсмя и го ощипа по ръката. После разтри ощипаното място, а след малко вече галеше не само ръката, но и рамото, и гърдите му.
— Каролайн, току-що получих писмо от Маркъс Уиндъм, граф Чейз. Спомняш си, нали, разказвал съм ти за него. Двамата с Херцогинята ще ни гостуват след една седмица. Наистина съм убеден, че ще ти допаднат.
— Ще се погрижа всичко да бъде готово за тях. О, има още нещо, Норт. Тези дни си мислех, че Мери Патриша вече се е възстановила напълно и като че не я свърта на едно място.
— Какво искаш да кажеш?
— Отегчава се. Има нужда да прави нещо. Какво ще кажеш да я изпратим в Скрилейди Хол заедно с Евелин. И двете биха могли да управляват имението, изпълнявайки първоначалния замисъл на леля Елинор.
— Който беше къщата да се превърне в убежище за бременни момичета, намиращи се в безизходица, така ли?
— Точно така. Какво ще кажеш?
— Представяш си Мери Патриша като учителка на родените там деца ли? А Евелин — да помага на момичетата да си намерят място в живота след раждането на децата си?
— Нещо такова. Говорих по този въпрос с мисис Трибо оня ден и тя…
— Охо-о, значи вече си се погрижила за нещата. Но въпреки това, вярвам искрено, че си имала нужда и от моя съвет.
— Твоето мнение наистина е от голямо значение за мен, Норт. А сега спри да се шегуваш, това е много важен въпрос.
— Какво каза мисис Трибо?
— Остана много доволна. Според нея Елинор била прекрасна дама, макар и малко ексцентрична. Сега й липсвали смехът и настроението, с които тя заразявала всички в имението. Рече, че децата щели да внесат повече топлина от десет камини. Че Оуен бил прекрасно момче, но все пак — още момче. Накратко — от думите й прозираше, че й липсват веселието и шегите.
— А може би й липсват и възхитените оценки от доброто поддържане на къщата, от това колко чисто и спретнато е всичко, как блестят приборите и съдовете върху масата. Мога да те уверя, Каролайн, че ние мъжете не си падаме по даването на гласни оценки и похвали за нещата, направени за нас. Предполагам, че просто сме разсеяни.
— Искаш да кажеш, че ако облека рокля, която подчертава женските ми прелести, ти няма да забележиш това заради типичната си мъжка разсеяност?
— Тук грешиш. Един мъж винаги забелязва усилията, които полага една жена, за да му се хареса. Можеш да ми вярваш. Ако сега скъсиш полата си само с два-три сантиметра, веднага ще подуша какво става, също като най-добрата от моите хрътки.
Младата жена се разсмя и се притисна към него. Той я целуна по шията и я попита:
— А Алис?
Каролайн не отговори веднага. Малката не беше добре и това продължаваше вече около седмица. Когато самата тя почувства за първи път, че стомахът й не е наред, се сети за супата от говежди опашки. Сега отново усети, че й се повдига и затвори очи.
— Каролайн?
— Алис ли? Малко се тревожа за нея и знам, че доктор Трийт също не е спокоен. Тя е невероятно слаба и дребна. Ще я задържа тук известно време и след раждането на бебето. Не искам да рискувам.
— В такъв случай мисля, че Мери Патриша и Евелин също трябва да останат. Не е редно Алис да се чувства самотна. Защо не поговориш с тях двете, за да разбереш какво мислят за твоята идея? Бебето на Алис не трябваше ли да се роди след около месец?
— Там някъде. Идеята ти е добра, Норт. Но не забравяй Оуен. Той е тук по-често, отколкото в Скрилейди Хол.
— Нали не мислиш, че това се дължи единствено на добрите кулинарни способности на Полгрейн?
Каролайн го погледна дяволито.
— Не, по-скоро е впечатлен от Алис. Оуен е пораснал най-после.
Норт я притисна към себе си, като движеше големите си длани нагоре надолу по гърба й. Целуна я по шията, вдигна гъстите и коси и замасажира врата и раменете й. После каза, стопляйки с дъха си ухото й:
— Кога ще ми кажеш за бебето, Каролайн?
Тя замря под ръцете му.
— Чие бебе?
— Моето бебе. Нашето бебе.
— О, Боже!
