— Това е нормалният резултат от дейността, на която и двамата се наслаждаваме доста невъздържано.
— Сигурен ли си?
— Не, не съм абсолютно сигурен, но просто те наблюдавам. Напоследък ти не се чувстваше добре, а вчера, към три следобед, лицето ти направо позеленя. Кога беше последната ти менструация?
Тя завря лице в рамото му.
— Доста отдавна.
— Опитай се да бъдеш малко по-точна.
Тя поклати глава.
— Толкова много неща се случиха, че не обърнах кой знае какво внимание на това. Може би преди около месец и половина?
— Напълно е възможно. Да, в такъв случай не греша в изчисленията си.
— Ще имам бебе, наистина ли?
— Така мисля.
— Радваш ли се, Норт?
— Как си чувстваш корема в този момент?
— Чудесно.
Той я вдигна на ръце и се завъртя с нея из стаята, танцувайки валс.
Триджийгъл чу смеха им от коридора в западното крило на Маунт Хок. Беше все така намръщен, когато почука на вратата на господарската спалня, за да им съобщи, че Флаш Сейвъри е дошъл да се види с Негово височество.
— Каролайн — каза Норт, — слушаш ли ме? Защо не пожела да поговориш с доктор Трийт, когато беше тук?
Тя вдигна рамене, без да го погледне в очите.
— Боже мой, ти си смутена?
— Моята Каролайн е смутена от един лекар?
Тя го възнагради с една от най-очарователните си усмивки.
— За втори път ме наричаш „твоята Каролайн“.
— Не, казах „моята Каролайн“. Е, да помоля ли доктор Трийт да дойде и да те види?
— Не още, Норт, моля ти се. Още не съм готова. Ти си единственият мъж, който, ъ-ъ, знаеш много добре какво имам предвид.
— Той е лекар, Каролайн. Той помогна и на Мери Патриша, и на Евелин. Пет пари не дава за това, че и двете са красиви и млади.
— Вероятно е така, но ми дай още малко време, Норт.
— Хубава работа, Каролайн, той сигурно би могъл да ти бъде баща. Сигурно не би имала нищо против да те прегледа, ако Бес Трийт бъде с вас?
— Дай ми само още малко време да свикна с всичко това. Чувствам се странно, Норт, разбери ме.
Той я бе нарекъл „своята Каролайн“.
Това усещане продължи до следобеда на следващия ден.
Кум сякаш се бе изпарил във въздуха.
След като бе напуснал Маунт Хок в деня, в който Норт го бе уволнил, бил в Гунбел, в странноприемницата на мисис Фрийли, и там бил потънал в дълбоко мълчание. Пред никого не дал обяснение защо бе на пуснал Маунт Хок, след като бе прекарал там повече години, отколкото можеше да си спомни някой от местните жители. После старият слуга просто изчезнал. Това бе всичко, което успя да научи Норт.
Мисис Фрийли дойде в Маунт Хок, за да поговори насаме с господаря на имението. Единственото, което Норт каза на Каролайн, бе, че мисис Фрийли не била виждала Кум от два дена. Отишла в стаята му и открила, че си е тръгнал. Не й дължал никакви пари, защото бил платил за цял месец.
Норт отиде заедно с мисис Фрийли в Гунбел. Когато най-после се върна в Маунт Хок, го очакваше цяла делегация: слугините, Триджийгъл, Полгрейн, и, разбира се, Тими, както и всички дами — бременни и небременни. Всичко го бяха зяпнали в очакване да чуят най-лошото. Само той знаеше обаче, че действителността над хвърляше представата им за това „най-лошо“.
Изгледа ги и после каза простичко:
— Трудно ми е да го повярвам, но изглежда, че Кум е човекът, убил всички тези жени. Съжалявам, Каролайн.
— Не! — обади се с изненадващо рязък тон мисис Мейхю. — Мистър Кум беше особняк в много отношения, често пъти неприятно прям, но не мога да повярвам, че е убиец. Понякога дори ми харесваше, не кой знай колко често, но за два пъти си спомням със сигурност. Колко са убитите жени?
— Три — отвърна Полгрейн. — Всичките са наръгани с нож, както знаете. Милорд, тя е права. Мистър Кум не е избухлив човек.
Тук обаче Полгрейн млъкна, давайки си сметка, че малко се е увлякъл. Той също беше имал своите съмнения за автора на супата от говежди опашки.
Норт поклати глава и каза:
— Кум си е тръгнал, но не е взел всичко със себе си. Оставил е книжа, някакви странни дрехи и чифт чехли. — Той си пое дълбоко въздух и продължи: — Между книжата открихме писмо от Елизабет Годолфин до Кум — предполагаме, че е било адресирано до него. Това е жената, убита преди около три години. Съдържанието на писмото е любовно. Освен това в един от шкафовете намерихме увит в риза нож. По него имаше засъхнала кръв. И трите жени са били намушкани с нож.
Думите му започнаха да ехтят в главата на Каролайн и за първи път в живота си тя припадна. Чу Норт да зове името й, след което потъна в мрак.
Тридесет и втора глава
Маркъс Уиндъм, граф Чейз, каза на Норт:
— Не мога да повярвам, че първото, което стори, след като се върна в Корнуол, бе да се ожениш и да започнеш да се шегуваш като човек, роден за това. Наистина, като че напълно си изоставил мрачните настроения и меланхоличните си размисли. Направо съм шокиран, Норт! Какво трябва да мисля за всичко това?
Норт се усмихна — открита, приятелска усмивка, в която нямаше и помен нито от меланхолия, нито от готически нюанси.
— Какво да ти кажа, Маркъс? Срещнах Каролайн и като че ли проклетият черен облак, който винаги бе висял над главата ми, бе отнесен нанякъде и над мен грейна слънцето. Достатъчно е тя да застане пред мен и се чувствам сгрят от главата до петите.
— Странно — промълви графът и погледна съпругата си — Познавам Херцогинята от дете, но тя не е сторила нищо, за да промени характера или настроенията ми. Може би двамата с теб, Норт, се разбирахме много добре, въпреки че ти беше прекалено начумерен.
С лека усмивка графинята каза на Каролайн:
— Моят съпруг се мисли за философ. Понякога обаче това става причина за доста неприятните му физически преживявания.
Каролайн се засмя.
— Би ли била по-конкретна?
— Не още — отвърна Херцогинята и вдигна леко, като за наздравица, чашата си чай към нея.
Графът имаше вид на човек, който се готви да попита какви конкретни факти имаше жена му предвид, но Херцогинята продължи да говори.
