записваше в тях всичко, с което снабдяваше странноприемницата. Не може да не е отбелязала откъде е взела леглото.
Каролайн се чувстваше едновременно възбудена и депресирана. По всичко личеше, че прабабата на Норт, щастливо усмихнатата млада дама, чийто портрет сега украсяваше огромната стена в подножието на стълбището, действително бе изневерила на съпруга си. А на Каролайн никак не и се искаше това да е истина.
Когато мисис Фрийли и съобщи, че леглото е било купено от семейство Грифин, гостенката й ни най- малко не бе изненадана. Изглежда въпросната фамилия дочакала доста тежки времена, тъй като синовете се занимавали с хазарт и жени. През осемдесетте години на миналия век разпродали всичко и заминали да живеят в Колониите.
— Мама е писала в счетоводната си книга, че са отишли в Бостън, където имали роднини.
Значи наистина една от съпругите Найтингейл бе изневерила на мъжа си. Каролайн беше дълбоко потисната, защото всъщност тя бе инициаторът на цялото това разследване.
Тази нощ, когато се сгуши в Норт, тя му каза:
— Прочетох всичко, написано в дневника от прадядо ти. Никъде не е споменал името Грифин. Ако го е убил, вероятно е заровил тялото му на такова място, че никой никога не го е открил. А прабаба ти е умряла само месец след като той напуснал местността. Каква трагедия.
Норт мълча доста дълго време.
— Знаеш ли, мисля да напиша писмо до семейство Грифин в Колониите. Нали каза, че според мисис Фрийли те заминали да живеят в Бостън?
Младата жена кимна, без да отделя глава от рамото му, вдъхна дълбоко аромата на тялото му и забрави за всичко друго.
— Ти наистина ми показваш рая, Каролайн — възкликна след известно време Норт, когато беше способен отново да говори.
— Никога не забравяй това, Норт Найтингейл — отвърна тя, ухапа го но брадичката и после въздъхна дълбоко. — Иска ми се нашето наследство от крал Марк да бъде също така истинско, както наследството на рода Уиндъм. Само си помисли — те открили някакви стари книги със странни знаци и успели да разгадаят всичко това и да намерят съкровището.
— Съжалявам, скъпа моя, но в нашия случай става дума само за откачени словоизлияния, родени от разбити мъжки сърца.
— Какъв мил начин да говориш за прадедите си. Искрено се надявах, че прабабата не е предала съпруга си. Но вече май няма съмнение по този въпрос.
— Не, никакво. Може обаче да е имала причина за това. Кой знае?
Каролайн затвори очи и стисна устни.
— Хайде, Каролайн, отпусни се. Няма да ти причинявам болка, само трябва да опипам добре корема ти.
— Норт, моля те, отдръпни се, освен ако не искаш ти да я тушираш.
Норт направи място на доктор Трийт, наблюдавайки как той преглежда съпругата му. Не вдигна нощницата й, само провря ръце под завивката и дрехата. После каза на Норт:
— Коремът й е гладък и мек, но трябва да я прегледам и отвътре.
Преди домакинът му да каже каквото и да било, лекарят се изправи и рече на сестра си:
— Трябват ми гореща вода и сапун, Бес.
— Всичко това не ми се нрави — обади се Каролайн.
— И на мен, скъпа, но както вече казах на Бес, е необходимо да се извърши. Постъпвам така с всичките си пациентки, когато забременеят. Ще внимавам да не ти причинявам болка, но не мога да не те прегледам отвътре.
Първо обаче опипа гърдите й, а тя се опитваше да мисли за нещо друго. Пръстите му бяха дълги и сухи и на нея й бе неприятно да ги усеща по кожата си. Беше изключително внимателен, когато напъха показалеца и средния си пръст в нея, не можеше да го отрече, но цялата процедура й се струваше унизителна. Пръстите му бяха широки и й причиняваха болка. С другата си ръка натискаше корема й. Най-накрай тя изохка.
— Готово — рече доктор Трийт и измъкна пръстите си. — Е, скъпа, по всичко личи, че си напълно здрава. Няма да се налага да повтаряме това преди да мине доста време. Норт, сега вече можем да слезем, докато Бес помогне на жена ти да се облече.
— Беше ужасно — оплака се Каролайн, когато мъжете излязоха от спалнята.
Бес Трийт, която й помагаше да стане от леглото, се намръщи.
— Да не би да ти се гади?
— О, не, само съм страшно смутена. Знам, че е глупаво, тъй като той е лекар, но това не ми помага. Благодаря ви за помощта, мис Трийт.
— Да, той е само лекар — повтори Бес Трийт, усмихна се на Каролайн, която все още бе изчервена, и й подаде бельото и чорапите.
Херцогинята беше огледала всеки сантиметър от мястото, за което й беше споменала Каролайн. Не бе открила обаче нищо, дори някакъв знак, над който биха могли да поблъскат главите си.
Тя въздъхна, извади лъжичката си от млечния крем и каза:
— Разбира се, оттогава са минали повече от хиляда години. Безброй крака са стъпвали върху земята на това място и хиляди очи са оглеждали с надеждата да намерят нещо. Ех, ако прадядото ти беше по- конкретен в записките си за пустата гривна, Норт.
— Съжалявам, Херцогиньо, но, повярвай ми, „пустата гривна“ изобщо не е съществувала, а дори да е съществувала, не е имала нищо общо с крал Марк.
Графът потупа съпругата си по ръката.
— Ти направи всичко, каквото можа, скъпа.
Големият часовник, чийто звук беше такъв, като че бе погълнал някоя жаба, отмери седем удара. Алис потръпна.
— Мразя гласа на този часовник. Винаги ли е бил такъв, милорд?
— Поне откакто аз си го спомням. Казах на Каролайн, че само да спре, и ще го изхвърля.
— На мен пък звукът му ми харесва — обади се Оуен. — Напомня ми за някой крал, страдащ от силна простуда.
Каролайн се разсмя.
— Всички вие сте изключително романтични и с прекалено богато въображение. Аз все пак мисля, че тази старотия се нуждае от едно хубаво смазване.
След великолепната вечеря от препечено говеждо, баница с аншоа, безброй междинни блюда и за десерт — млечен крем и макарони, графът и графинята съобщиха, че в сряда потеглят за Лондон.
Каролайн беше страшно разочарована. Херцогинята й беше допаднала и вече се чувстваше свободно както в нейната компания, така и в близост до цапнатия й в устата съпруг. Графът казваше точно това, което му се искаше да каже, дразнеше съпругата си безжалостно, после я целуваше жадно и изобщо беше много забавен. Е, не чак колкото Норт, но понякога успяваше да я накара да се усмихне.
— Ела, скъпа — повика я същата нощ Норт, вече в спалнята им, — и седна в скута ми. Не искам да те гледам такава угнетена. Точно така, сега ме погледни, колко обичам да те усещам.
Той я целуваше, докато ръцете му я освобождаваха от пеньоара и нощницата, пръстите му се задвижиха по тялото й, започнаха да я галят.
— Норт — изохка в устата му тя, когато топлите му пръсти я докоснаха. — О, Норт…
Когато проникнаха в нея, тя внезапно застина.
— Какво има?
— Точно така направи и доктор Трийт. Беше ужасно. На мен също не ми беше приятно, но какво можех
