сторя, щом тази процедура непременно трябваше да се извърши.
— Но сега съм аз, а не доктор Трийт, и почти не се сещам за бебето, а само за майка му и за това как ще я накарам да вика от удоволствие. Добре, Каролайн, вече се успокой. Харесва ми така. Целуни ме пак.
Когато я повдигна отгоре си, тя въздъхна от приятните усещания. Когато пръстите му привършиха магическия си танц, тя извика, отпусна се върху него и той попи сълзите й. Норт замръзна.
— Какво, по дяволите, става? Заболя ли те?
— О, не, просто те обичам толкова много, че понякога е прекалено и трябва да се излее навън. Това е всичко.
— Ясно — произнесе бавно той, — само това, нищо друго. Олекна ми. Хайде да отидем в леглото, Каролайн.
Норт не заспа дълго време. През цялата нощ притискаше жена си до себе си. Бе готов да стори всичко, за да задържи Каролайн. Би дал живота си за нея.
Но на следващия ден този, който спаси живота на Каролайн, не бе Норт. Това направи Херцогинята.
Тридесет и четвърта глава
Каролайн и Херцогинята яздеха край морето, по тесния път между скалите. Бяха се запътили да оглеждат отново могилите и дъбовата горичка. Онази дълга каменна стена с дупки тук-там не можеше да не пази поне някакъв знак, а може би криеше и гривна, подобна на тази, открита от прадядото на Норт. Вятърът се опитваше да отнесе шапките на двете ездачки, докато те се чудеха защо Кум бе оставил след себе си неоспорими доказателства за извършеното от него престъпление.
Спряха за миг конете си, за да погледат Ирландско море.
— Всичко това няма никакъв смисъл — каза Каролайн, докато напъхваше под шапката си освободилите се кичурчета коса.
— А онзи твой роднина, Бенет Пенроуз? — понита Херцогинята. — Наистина ли няма никаква вероятност вината да е негова, поне що се отнася до смъртта на леля ти?
— Не — отвърна Каролайн. — Норт се рови къде ли не. Проучи дори, както се казва, зъбите на Бенет. За нещастие той дори не е бил тук, когато са убили леля Елинор. Колкото до края на бедната Нора Пелфорт, има много очевидци, които твърдят, че през въпросната нощ е висял в кръчмата на мисис Фрийли, докато се напил така, че дори не можел да пълзи.
— Колко жалко.
— Наистина жалко, червеят му с червей! Казах ли ти, че Норт получи писмо от Фолкс? Той, изглежда, е много доволен, че Бенет му е паднал в ръчичките. Точно така и предполагаше Норт. На Бенет сигурно никак не му е лесно Фолкс давал на празноглавеца уроци по комарджийство. Хващали се на бас за всяка дреболия, за всичко, което можеш да се сетиш. А до края на седмицата по ръцете на Бенет можело да се образува дори някое и друго мускулче.
— Съдейки по това, което си ми разказвала за въпросните двама господа, те напълно се заслужават един друг.
— Абсолютно вярно. Трябва да ти призная обаче, че ми с мъчно за мисис Тейлстроп — или по-точно — за мисис Фолкс. Предполагам, че ще й се наложи да пази денонощно жалкия си мопс Люси от мъжа си. Оуен каза, че баща му не можел да понася кучето.
Херцогинята се засмя, отметна назад глава и затвори за момент очи. За Каролайн беше очевидно, че с всяка фибра на тялото си тя се наслаждава на есенния вятър.
— Никога досега не съм идвала в Корнуол. Тук е много по-различно от всяко друго място, в което съм била. Толкова е диво и бурно, и прекрасно! А уханието на морето те преследва навсякъде и дори ти се струва, че чуваш шума на вълните, независимо къде се намираш. Известно време живях в Дувър, но ако направя сравнение, то ще е в полза на Корнуол. Тук има някаква особена привлекателна сила.
— За мен това място е наистина вълшебно.
— Мисля, че се възторгвахме достатъчно дълго. Така, кой друг би могъл да убие жените? Знаеш ли какъв въпрос си задавахме непрекъснато с Маркъс, когато някой се опитваше да ме нарани? Кой би спечелил най- много от моята смърт?
— Маркъс?
Херцогинята се изкикоти с цяло гърло.
— По-добре да не му го казваме, а? Все едно, че го виждам как побеснява. Има прекалено развито чувство за собственост, знаеш ли?
Каролайн се усмихна и зацъка на Реджи, за да продължи пътя си.
— Подразбрах нещо подобно. Също като Норт.
— Норт ли?
— Не, не е точно същото. Той просто се чувства отговорен за мен и…
— Бошлаф приказки.
— Какво?
— Казах
Каролайн не отговори. Питаше се дали бе възможно Херцогинята да е права.
— Ето че пак се отклонихме. Да се върнем към Кум. Всички мислят, че е напълно луд, че жените са го отблъсквали и затова той ги е убивал… А може би е искал да отмъсти за всички мъже от рода Найтингейл, убивайки неверните им съпруги. Какво мислиш за леля си, Каролайн? Нали ми беше казала, че двамата с доктор Трийт били влюбени един в друг? Къде е нейното място в лудостта на Кум?
— Не мога да си отговоря.
— И къде е отишъл Кум? Според местните хора е сложил край на живота си и е оставил ножа, така че всички да разберат — нещо като изкупление…
В този миг Реджайна се препъна и падна на колене, а Каролайн излетя над главата и се просна на земята от другата страна.
Херцогинята скочи от гърба на своята кобила, падна по корем, но се изправи и се втурна към Каролайн. Тя лежеше по гръб, в безсъзнание. Кадифената й шапка за езда беше смачкана, перото — счупено на две. Полата й се беше вдигнала и откриваше белите й фусти и чорапи и меките черни боти за езда.
Херцогинята провери пулса на Каролайн и въздъхна облекчено. Биеше силно и равномерно. Започна да опипва главата й, като едновременно свали измачканата шапка и приглади гъстите й коси. Слава Богу, Каролайн беше ударила главата си само в едно малко камъче, точно зад дясното ухо. Опипа ръцете и краката й — като че нищо не беше счупено. Единственото, което и оставаше да направи, бе да чака. Свали златистия си кадифен жакет за езда и покри с него гърдите и врата на припадналата, за да я пази от подухващия от морето ветрец. После седна до нея.
Каролайн изохка, отвори очи и каза на втренчената в лицето й жена:
— Добре съм. Чувствам се обаче толкова глупаво, че оставих Реджайна да ме изхвърли така лесно. Божичко, как само ме боли главата! Все пак не е толкова силно, както когато ме цапардоса Фолкс с пистолета си.
— Полежи неподвижно още малко. Тъй като си удари главата, искам да съм сигурна, че няма да изгубиш отново съзнание.
— Какво беше това, Херцогиньо? Заешка дупка ли? Как не я забелязах? Надявам се Реджи е добре.
— Ти не мърдай, а аз ще отида да огледам. Реджи изглежда съвсем добре. Не мърдай, Каролайн.
Когато се върна няколко минути по-късно, Херцогинята беше пребледняла и в красивите й, обикновено спокойни, очи се четеше гняв и още нещо.
— Не е било заешка дупка.
