Херцогинята нямаше да бъде за изпускане. Покани я на вечеря.
— Та, милейди, никой мъж не се е опитвал никога да ми нарежда какво да правя — заяви тя, когато наближиха стаята на Кум.
— Какво казахте? — попита младата жена, която витаеше другаде.
— Поне никой мъж, който е наблизо, не би могъл да твърди обратното — добави мисис Фрийли, кимайки сама на себе си. — Имаше един, който се осмеляваше да ме нарича Мег и да ме потупва по задника, когато минавах кран него. Такъв му извъртях! А, ето ни в стаята на бедния мистър Кум. Тя отвори вратата.
— Уверявам ви, няма какво повече да намерите тук. Негово височество претърси най-старателно. Хората мислят, че Кум е бил луд. Всички чувстват и облекчение, че си е отишъл, и тревога, че не знаят къде се намира. Никой не говори за друго.
— Предполагам, че е така — отвърна младата жена. Тя се намираше в една много приятна стая на втория етаж на странноприемницата. Прекрасни бели дантелени пердета украсяваха четирите прозореца. Мебелировката беше семпла, но приятна. Каролайн застана в средата на помещението и се заоглежда. Мисис Фрийли мълчеше за първи път, откакто я познаваше. После кимна, обърна се и на излизане заяви през рамото си:
— Онзи мъж, дето ме наричаше Мег, беше хубав момък, да, така си беше.
— Убил ли си леля ми, Кум? — попита Каролайн празната стая. — Всички разправят, че си мразел жените, че наследството на рода Найтингейл е успяло да отрови и теб самия. Всички мислят, че си убил тези жени или защото са те отхвърлили, или защото са ти изневерили. Никой обаче не знае нищо със сигурност. Включително и Норт, и аз. С часове мъжът ми размишлява върху писмото ти от Елизабет Годолфин. Казва, че нито той, нито Триджийгъл или Полгрейн са знаели, че имаш прякор, и то толкова странен. Действително ли те е наричала Краля на диамантите? Никога ли не те е назовавала с истинското ти име? И други жени ли са се обръщали към теб с този прякор? Защо има само едно писмо? И само от нея? Норт е много объркан, Кум. Казва, че не си глупав. Не може да си обясни например защо би оставил окървавения нож, ако наистина си виновен. Как ми се иска да разбера какво се е случило…
В стаята цареше абсолютна тишина. Посетителката въздъхна и се отправи към шкафа.
— Аз също се питам, Кум — защо ще оставяш след себе си всички тези доказателства, които могат да бъдат използвани срещу теб?
Каролайн отвори крилата на шкафа. Беше абсолютно празен, Норт беше прибрал всичко. Долу имаше чекмеджета, ухаещи на кедър. В тях също нямаше нищо. Освен това в стаята имаше малко бюро с мастилница върху плота и с три тесни чекмедженца. Норт бе открил писмото в едно от тях. Каролайн ги отвори едно след друго. Нищо.
Тя отново огледа помещението. Беше студено, защото огънят в малката камина не бе запален. Засега стаята нямаше друг обитател. Мисис Фрийли се бе оплакала, че след изчезването на мистър Кум никои не искал да стои в тази стая.
Каролайн не усещаше нищо особено, докато стоеше насред обширното помещение. Може би щом не беше корнуолска, не беше способна нито да усети, нито да види призраците.
„Къде си отишъл Кум? Да не би да мислеше, че мисис Фрийли няма да забележи отсъствието ти? Да не би да си смятал, че тя и Норт няма да претърсят стаята ти?“
В този миг Каролайн подскочи от уплаха. Шумоленето се чу отново, този път звукът бе пошляпващ. Шумът идваше от леко удрящия се в стъклото клон на някакво дърво.
— Може би някога, много отдавна, все пак съм била корнуолска — каза тя гласно. — Това и помогна да не се чувства толкова самотна.
Беше потисната, че не бе успяла да открие каквото и да е, но в същото време не предполагаше, че Норт би могъл да е пропуснал нещо.
Вече се канеше да излезе, когато забеляза красивата дърворезба по дървените колони на леглото, изработено в изящния стил на XVIII век. Вероятно някой ги беше отрязал, тъй като сега в горните им краища имаше доста по-грубо изработени дървени ананаси. Докосна леко едната от колоните, но тя не се помръдна. Натисна я по-силно — същият резултат. Приближи се до другата, побутна я, но тя също не се поддаде. Третата обаче се завъртя без никакво усилие в ръката й. Сърцето й запрепуска. Бавно измъкна ананаса от колоната. Дървото под нея беше кухо. Напъха пръсти в отвора и напипа някаква хартия. Успя да я захване и да я издърпа навън. Беше лист, сгънат няколко пъти, докато се бе образувал малък квадрат, със страни не по-големи от два-три сантиметра.
Каролайн впери в пожълтялата и изсъхнала от годините хартия и внимателно започна да я разгъва.
Не знаеше какво очаква да види на нея. Може би отдавнашно писмо, написано от любимия до любимата, преди да си тръгне, скрит от гъстата утринна мъгла? По дяволите фантазиите!
Предпазливо разположи листа върху леглото. Не беше любовно писмо. Не беше и някаква търговска квитанция или пък списък с домашни сметки.
Това писмо заплашваше получателя си с убийство. Беше написано през 1726 година от виконт Чилтън — прадядото на Норт, до някакъв човек, наречен Грифин Черното мастило беше избледняло и на много места текстът се четеше трудно, но посланието звучеше достатъчно ясно и недвусмислено:
Грифин, стой далеч от жена ми или ще промуша с меча си черното ти сърце.
„Д.“ означаваше Донигър. Да, нямаше съмнение, беше от прадядото на Норт. Донигър Найтингейл беше странно име, не можеше да го забрави.
Кой обаче беше този Грифин? И какво правеше това писмо в скъсените с трион, украсени с дърворезба колони на леглото?
Тя приглади листа с длан и се втурна надолу към кръчмата, дишайки тежко.
— Миличка, какво ви стана? — разтревожено я понита мисис Фрийли.
— Няма да повярвате! Открих това, скрито в една от колоните на леглото. Вижте само, наистина е смайващо и, предполагам, че от него тръгва митът за изневярата в рода Найтингейл.
Мисис Фрийли я поведе към кухнята и двете разгънаха листа върху кухненската маса.
— А, Грифин — изведнъж си спомни ханджийката. — Моята баба ми е разказвала за него.
Каролайн за пореден път почувства изумление от невероятно дълготрайната и услужлива памет на корнуолците. Мисис Фрийли сигурно без особени усилия щеше да се сети и за другите имена на този Грифин.
— Кой е бил той?
— Много дива личност, ако се вярва на това, което е достигнало до нас. Бил изключително красив младеж, без никакви грижи на плещите и с прекалено много пари от баща си. Прелъстил повече дами от самия Казанова. От това писмо излиза, че той е украсил с рога и прадядото на Негово височество. Знаете ли, спомних си, че след този случаи той напуснал Корнуол и никога повече не се върнал. Вероятно е отишъл в Лондон, за да прелъстява дамите от висшето общество. Излиза, че е оставил жената на Донигър Найтингейл да се оправя със съпруга си и тогава тя умряла. Не мога обаче да си обясня защо това старо писмо е било натъпкано в колоната на някакво си легло.
— Откъде е купено това легло?
— Това мога лесно да открия, милейди. Вие си пийте чая, а аз ще прегледам дневниците. Мама
