— Крал Хенри Осми — повтори Каролайн. — Това е по-смайващо, струва ми се, от възможността да намеря доказателства, че бедният крал Марк почива някъде тук.
— Не съм сигурна — отвърна Херцогинята. — Хенри Осми е живял само преди три века, а крал Марк — преди повече от хиляда години. Впечатляващо, Каролайн, наистина впечатляващо!
— Лично аз съм на мнение, че всичко това е родено от болните умове на предците на Норт — всички до един заклети женомразци, като се почне от прадядо му.
— Любопитна съм да чуя нещо повече — помоли Херцогинята и Каролайн започна да говори.
— Хм — промърмори внимателната слушателка след един час. — Нека обединим усилията си. Две дами, струва ми се, имат много по-големи шансове за успех от двама пламенни джентълмени, които по-скоро си блъскат главите, вместо да мислят с тях.
— Това — обади се от вратата графът — ми звучи като обида.
— Съгласен съм с тебе. — Норт тъкмо влизаше в стаята. — Жена ми обаче изглежда достатъчно добре, за да може да ми се усмихне. Тази отвратителна отвара май все още действа?
Каролайн усещаше съзнанието си замъглено, но Норт имаше толкова свеж вид, разрошен от вятъра и ездата в студения есенен следобед, че тя усети прилив на енергия и му се усмихна.
— Чувствам се прекрасно.
— Погледът на жена ти, Норт, говори недвусмислено, че е сляпо влюбена в теб. Ако това е така, оказва се, че си по-умен, отколкото те мислех.
— Точно говорехме за крал Марк и за вероятността съкровището му да се намира в земите на рода Найтингейл — каза Херцогинята. — Какво мислиш за това, Норт?
— А? О, съжалявам, Херцогиньо. Каква ме питаше?
Маркъс го мушна в ребрата с лакът.
— Моят приятел точно си мислеше как ще съобщи на целия свят, че е богоизбран и е над всички човеци. Който се съмнява, нека само да попита жена му. Значи той ти харесва, така ли, Каролайн?
— Да — отвърна простичко тя, все така усмихвайки се на съпруга си.
Херцогинята решително се изправи и оправи роклята си.
— Струва ми се, че е време Каролайн да си почине. Маркъс, иска ми се да поговорим. Насаме.
С нещастна физиономия графът подаде ръка на жена си.
— Страхувам се, че ще повика нашата карета и че ще ме насили да…
Тя го сръга в корема.
— Открих — обади се Каролайн, че шалчетата на Норт вършат чудесна работа, когато трябва да го подчиня на волята си. Поне така беше единственият път, когато ме остави да ги използвам.
— Как? — незабавно се заинтересува Херцогинята, а едната й изящна вежда се вдигна нагоре.
Каролайн почервеня до корените на косите си, ядосана, че сама си вкара автогол. Норт се разсмя и рече:
— Е, миличка, няма ли да кажеш на Херцогинята какво направи с тези шалчета?
— Ще й кажа, когато останем само двете — отвърна Каролайн и кихна с фалшива кихавица.
Бузите и бяха горяха. Гръм и мълния да тръшнат тази проклета настинка!
Следобед на следващия ден Херцогинята заяви на всеослушание:
— Снощи прочетох целия дневник.
— Нейна милост великодушно ми позволи да си почивам — вметна графът и забоде голямо парче месо от прекрасно опечената от Полгрейн дива патица с малки портокалена.
— Това, което ме изненадва най-много — продължи Херцогинята, — е, че този негодник наистина го направи. Спа като някой чревоугодник, току-що погълнал коледната вечеря. Във всеки случай дневникът хвърли светлина по доста въпроси.
Каролайн, която се чувстваше много по-добре от предишния ден, я попита:
— Какво откри? Аз само го прехвърлих набързо, без да го прочета изцяло. Ти чел ли си го, Норт?
Той поклати отрицателно глава.
— Какво мислиш, Херцогиньо?
— Мисля, че трябва да отидем на мястото, където прадядо ти пише, че някой от хората му открил онази гривна. Струва ми се странно, че е изчезнала така изведнъж. Освен това се опасявам, че указанията му за мястото не са особено точни.
— Наистина не са — отвърна Каролайн. — Опитах се да открия нещо, но не успях.
Върху лицето на графа също се четеше недоверие.
— Не може да се вярва на стареца. Готов съм да заложа най-хубавите си ботуши за езда, че тази гривна е съществувала единствено в главата на прадядо ти, Норт.
— Съгласявам се, макар и неохотно — отговори Норт. — Мисля, че когато е започнал този дневник, вече не е бил съвсем с всичкия си. Сигурно си прочела, Херцогиньо, високопарните му фрази и бълнувания за нещастната блудница, каквато по неговите думи била жена му. Според мен изборът му пада върху крал Марк именно защото неговата съпруга също му била изневерила. Струва ми се, че на прадядо ми му е харесвало да се сравнява с бедния измъчен крал. Затова и е преместил неговите останки и безмерни съкровища по- наблизо, в земите на рода Найтингейл. Мислел е, че по този начин част от трагичното величие на краля се предавало и на него.
— Ходих там, Херцогиньо. Ходих там три-четири пъти — каза Каролайн. — Има гъста дъбова гора, дълъг каменен плет и много могили. Гледах и оглеждах, но уви, не открих нищичко, дори парченце от счупено гърне.
— Лично аз продължавам да мисля, че не е съществувала никаква златна гривна — обади се графът.
— В противен случаи къде може да е тя? Ако е била открадната, тогава защо нито дядо ти, нито баща ти са писали нещо по този повод?
Никой не можеше да отговори.
— Дори тримата прислужници-женомразци не могат да кажат нищо по темата — отсъди Норт.
— Няма значение. Въпреки това искам да отида там — рече Херцогинята и се обърна към съпруга си. — Това ми напомня за моите търсения край абатството, Маркъс. Спомняш ли си, никой от нас не вярваше в съществуването на наследството на рода Уиндъм. Оказа се, че не сме били нрави. Представи си, че намеря нещо. Всъщност страшно много ми се иска да открия това-онова…
— Търсенето на съкровища се е превърнало в някаква мания за нея — каза графът. — Трябваше да я видите как, откакто открихме перлената огърлица, не слага нищо друго на врата си освен нея…
Бялата ръка на жена му го тупна през устата.
Тридесет и трета глава
Търсейки следи от съкровища, Херцогинята бе излязла от Маунт Хок рано, господата бяха отишли в калаените мини, а Каролайн се отправи към Гунбел. Искаше лично да огледа стаята, в която бе отседнал Кум, преди да изчезне.
Мисис Фрийли се разприказва още преди да поеме наметалото и ръкавиците на знатната гостенка. За нула време Каролайн успя да научи всички подробности за това как Джеб Пекли се бил превърнал в почти образцов съпруг и вече пиел съвсем малко. Младата жена се усмихна доволна при тази новина. Още в преддверието мисис Фрийли й зададе й купища въпроси за граф и графиня Чейз. После я въведе в топлата кухня, даде й чаша вино, за да прогони щипещия студ и, като попипа косите й, рече:
— Каква коса имате, милейди! Богата, не с някакъв отегчителен един-единствен цвят, а с множество преливащи един в друг нюанси, точно като дърветата около моята страноприемница. Винаги съм обичала тези брястове, дъбове и кленове. Поне докато загубят всичките си листа, което, надявам се, няма да се случи с вас, така да се каже.
По някое време гостилничарката заведе Каролайн на горния етаж, като изказа гласно желанието си да се запознае с граф и графиня Чейз. Каролайн си помисли, че срещата между бъбривата клюкарка и
