ще ме накараш да се развикам и после да се хвърля в морето под нас, защото си объркала съзнанието ми с манипулациите си? Колко си глупава. Знаеш ли, че Бенджи дори не си спомня за това? Той така и не разбра, защото беше толкова пиян от изпитото бренди и уиски, че проклетият му член се бе свил и аз трябваше първо да го поема в устата си, докато добие нужния вид. А когато най-после през онази нощ се сляхме, аз се заклех, че ще остане завинаги мой. Не, брат ми не си спомня нищо, а дори и да си спомня, го пази за себе си. Това обаче няма значение. Той беше мой и аз си обещах, че никоя друга няма да го има. Доста жени му хвърляха око, но не беше сериозно, докато не се появи онази уличница Елизабет Годолфин. Тя го прибра в леглото си преди да разбера какво става. Той започна да се движи като отнесен, непрекъснато си тананикаше и ходеше ухилен. Беше си въобразил, че е влюбен в онази кучка, но аз се погрижих за нея при първа възможност. Изчаках го да излезе, когато го повикаха заради някаква злополука в калаените мини. Отвлякох я от дома и, после я намушках с нож и я хвърлих от скалите край Перанпорт. Тя цивреше и ревеше, и ми се кълнеше, че ще го остави. Но вече го бе омърсила, вече бе допирала устните и ръцете си в него, беше разтворила краката си за него и бе му предложила утробата си.
Това вече наистина беше прекалено. Каролайн се наведе и повърна. Очевидно това беше и от чая с приспивателното, не можеше да бъде от друго, защото не бе яла нищо от сладките, които й бе донесъл Кум. Продължаваше да стиска с цялата си сила и с всичката си воля дръжката на меча. Внезапно той й се стори още по-лек и тя вече като че не го чувстваше, само съзнаваше, че го държи. С лявата си ръка вдигна полите на роклята си и избърса устата си. После погледна към Бес Трийт. Дори успя да се усмихне, когато каза:
— Стара ми мис Бес, всичко това преобърна стомаха ми, както сама се убеди. Така, ти може да си затрила доста жени, но аз нямам намерение да слушам словоизлиянията ти. Искаш ли да ме убиеш? Е, в такъв случай можеш да опиташ. Ела насам, съсухрена и побъркана стара вещице, ела и се опитай да го сториш. По-добре ме остави аз да те убия, защото след всичко това дори брат ти, само като те погледне, ще повърне, както направих аз току-що. Той щеше сам да те убие, ако беше сега тук. Хайде, приближи се, трогателна старице.
Със съзнанието, че искаше това да свърши, независимо какъв щеше да бъде краят, Каролайн махна с лявата си ръка към нея, опитвайки се да я примами към себе си. Не можеше повече да стои тук и да слуша цялата тази лудост. Беше разбрала, че няма да понесе да разбере как леля й Елинор бе умряла в ръцете на тази жена.
— Е? Да не би да си толкова страхлива, колкото си стара и луда?
— Млъкни, дявол да те вземе! Искаш да умреш ли, Каролайн? Веднага? Това съвпада със собствените ми желания.
— Преди да ме премахнеш от лицето на земята, би ли ми казала как според теб съм се опитала да прелъстя брат ти, който, както сама знаеш, е достатъчно възрастен да ми бъде баща? Освен че си луда, ти явно не разбираш какво става пред очите ти. Обичам много съпруга си. А не безценния ти брат.
— Но ти в най-скоро време ще го пожелаеш. Виждаш ли, той те желае. В погледа му видях страстта, която изпитва към теб. Той вече не е способен да крие чувствата си от мен. Познавам го добре, познавам го открай време. Питам се какво ли бих усетила, ако опипваше корема и гърдите ми така, както стори с твоите. Дори напъха пръстите си в теб. Хареса ли ти? Галеше ли те?
— Не ме е галил. Той е лекар. Чувствах се страшно притеснена.
— Лъжеш. Всички жени желаят Бенджи. Това непрекъснато се потвърждава.
— Той е стар, по-стар е дори от теб. Знаеш ли какво, Бес, ти обаче не си чак толкова дърта, че да не живееш още двайсетина години, когато те тикнат в лудницата. Предполагам, че ще ти бъде приятно да разказваш всичките си истории на другите й обитатели, не по-малко откачени от теб. Мислиш ли, че ще те слушат или само ще чешат въшливите си тела?
Бес Трийт изкрещя, хвърли пистолета на земята, извади нож от джоба си и се втурна към Каролайн.
— Дяволите да те вземат! Спри!
Каролайн измъкна меча иззад гърба си в същия момент, в който Кум се спусна през отвора, крещейки:
— Остави я на мира, гадна вещице!
Бес Трийт се извъртя и застана неподвижно само за миг.
— Но аз те застрелях, копеле мръсно! Застрелях те! Ах, ти, напаст такава! Като напусна Гунбел, си помислих, че си избягал, победен от срам и от обида. Затова оставих ножа в стаята ти, за да помислят всички, че ти си убил тези жени. Защо се върна?
— Така бях решил още в началото. Доведох майката и сестрата на Негово височество.
— Лъжеш. Майка му е мъртва. Изневерила е на баща му, както всички останали мръсници. Бих се хванала дори на бас, че той сам я е убил. А тази развратница щеше да пожелае Бенджи, както всички други преди нея, и тогава щях да я убия и нея. Трябваше да си останеш там. Кум, и тогава, когато Каролайн бъде убита, всички щяха да помислят, че е било твое дело. Върви на майната си!
Тя се хвърли срещу него, готова да забие ножа в гърдите му.
В този момент Каролайн вдигна меча си, който като че беше станал безтегловен. Стоманеното му острие проблесна на лунната светлина, и тя извика:
— Насам, Бес! Ела при мен! Кум е ранен, той не е проблем за теб, остави го.
Бес Трийт се обърна и впери поглед в младата жена.
— Къде намери този меч?
— Беше си тук и чакаше мен, за да ми даде възможност да приключа с теб. Точно така, приближи се, Бес.
Каролайн отново вдигна огромния меч само с едната си ръка и помаха с другата към жената. С крайчето на окото си забеляза Кум, който се опитваше да достигне незабелязан до хвърления на земята пистолет. От рамото му капеше кръв. Изглеждаше пребледнял и изнемощял. Внезапно разбра, че нямаше нужда от помощта му, просто го разбра.
Изпълнена с гняв, лудост и, може би, с примирение, се спусна към Каролайн.
Тя вдигна високо меча и първокачествената стомана изсвистя във въздуха. Бес спря рязко, така че острието да не се забие в плътта й. Беше побесняла от собствената си лудост. Отново издигна ножа над главата си, но нямаше как да се промъкне невредима край застрашително поклащащото се острие.
Каролайн се втурна напред и протегна ръка в цялата й дължина. Другата успя да отскочи встрани и мечът премина през наметалото над дясното й рамо. Тя побесня съвсем от яд.
— Ще те намушкам в корема и първо ще убия копелето ти!
Бес Трийт се устреми право срещу младата жена, право към поклащащия се меч.
Острието се плъзна без никакви усилие в гърдите й.
Тя застина за момент, нанизана на огромния стоманен шиш, трийсетина сантиметра от който се подаваха от гърба й. Погледна учудено надолу към него, носле премести поглед към Каролайн, която стоеше сега съвсем близо до нея и държеше дръжката на меча, бавно изсмукваш живота й.
— Знаех си, че с това ще се приключи някой ден — промълви Бес Трийт. — Но този меч… Та той е огромен. А ти си само една слаба жена. Как го вдиг…
Тя се олюля и се строполи на една страна.
Каролайн с погнуса издърпа меча от тялото й. После погледна към Кум, който пребледнял и потен местеше поглед ту върху нея, ту върху мъртвата.
— Толкова се радвам, че не ти си сложил приспивателното в чая ми, Кум. Рамото ти кърви. Трябва да те измъкнем отново горе.
— Положението не е чак толкова зле — каза той, опитвайки се да се владее. — Успях да сляза дотук, но се страхувах, че може да бъде късно. Тя беше толкова силна… Какво е това помещение?
— Тук е скрито съкровището на крал Марк, поне така предполагам.
Кум я изгледа, без да отговори.
— Ела — рече младата жена. — Искам да видиш нещо.
— Но първо трябва да ти кажа…
— Да ми кажеш какво, Кум?
Той я изгледа с някакъв странен, безпомощен поглед, пристъпи крачка към нея и бавно се свлече на
