пясъка Отвори очи само за миг и тя видя мъката, която му причиняваше това.
— Триджийгъл — прошепна той. — Триджийгъл.
Тридесет и девета глава
Когато се измъкна през отвора на пещерата, Каролайн откри полюляващото се въже, което бе използвал Кум. Откъде го беше взел? После го позна. С това въже бяха вързани ръцете и краката й. Той просто беше съединил двата края.
Вятърът беше силен и развя пелерината и косите на Каролайн. Тя си пое дълбоко въздух и започна да се изкачва. Сега трябваше да спаси Кум. Беше превързала рамото му с ивици плат, които бе откъснала от наметалото на убитата. Беше го загърнала, доколкото можеше, за да го предпази от студа. След като бе произнесъл името „Триджийгъл“, той бе изгубил съзнание.
Триджийгъл? Нима той я беше упоил? Навярно беше така. Очевидно той беше оставил и бележката в стаята й. Дали пак той се бе опитал да я убие, опъвайки онази тел?
Тя се изкачваше бавно нагоре. Налагаше да се бори с яростния пристъп на вятъра, който я шибаше по лицето с фини ситни пръски от морето. Каролайн погледна нагоре. Стори й се, че има още цяла миля до върха.
Ръцете й трепереха от усилието. Кръвта по дланите й й помагаше да се държи по-здраво. Спря за момент, за да си поеме дъх, и се усмихна, притиснала лице към голата скала. Беше победила.
Точно в този миг чу вика му.
— Каролайн!
Усетила нов пристъп на енергия, тя се заизкачва отново, без да се колебае, без да си почива, без да усеща повече болката в дланите си. Изпълнена бе единствено с желанието да го види, да се притисне към него.
Ръцете му се вкопчиха в раменете й и той я издърпа върху скалата. Изправи я на крака пред себе си, без да я пуска, и впери поглед в нея.
— Мислех, че си мъртва — рече задавено той. Не бих могъл да преживея това, Каролайн. Не знаех какво да мисля, когато прочетох бележката, оставена ми от Кум. Пишеше ми само да отида колкото може по-бързо до Сейнт Агнес Хед.
Тя се притисна в Норт и зарови лице в гърдите му.
— Трябва да измъкнем оттам Кум. Опита се да ме спаси и е ранен.
— Къде е?
— Не мисля, че ще ми повярваш, Норт, но открих съкровището на крал Марк. Но точно сега това не е най-важното. Има нещо от по-голямо значение. Преди да загуби съзнание, Кум произнесе името на Триджийгъл.
— Дявол да го вземе! Не мога да повярвам в това. — Внезапно гласът на Триджийгъл прозвуча точно зад тях. Беше напрегнат, тих и изпълнен с гняв.
— Ти, проклета кучко, имаш повече късмет, отколкото което и да е човешко същество. С това обаче вече е свършено и най-после ще имаме мира.
Той се приближаваше към тях. Каролайн забеляза Рафаел Карстеърс, който лежеше в безсъзнание на около два метра от тях.
Норт бавно застана пред съпругата си.
— Слушай, Триджийгъл. Прав си, с това вече е свършено.
Каролайн заговори бавно, със съзнанието, че иска да я чуе не само старият слуга, а и Норт.
— Убих Бес Трийт. Знаеше ли, че тя е луда, Триджийгъл? И че за малко да убие Кум? Знаеше ли, че тя е убила всички онези жени? Знаеше ли за греховната й страст към брат й, доктор Трийт?
Норт я гледаше така втрещено, както преди час тя самата се бе втренчила в Бес Трийт, невярваща, че тя бе злодейката, дошла да убие и нея.
Без да й обръща внимание, Триджийгъл каза:
— Кум си го заслужаваше — опита се да се намеси, когато разбра какво става. Не искаше да ме послуша. Ако бях тук, щях аз да го убия. Обясних му какво става, помолих го да ми помогне да отървем Маунт Хок от теб, а той ме гледаше, шокиран, че говоря подобни неща. Нарече ме луд, точно както вие мислете, че Бес Трийт е луда. Тя беше напълно нормална, точно като мен. Беше убила всички онези жалки мръсници, но се провали с теб. Аз ще довърша започнатото от нея.
Бушуващият вятър бе залепил гъстите му бели коси по челото. Той стоеше, висок и горд, а черното наметало се вееше около тялото му. Приличаше на Ангела на отмъщението.
— Защо? — попита Каролайн и застана до Норт.
Усети, че той настръхна, но не погледна към него.
— Защо искаш да ме убиеш, Триджийгъл? Какво съм ти сторила?
— Защото взе скъпото ми момченце и го промени.
Трябваха й няколко секунди, за да разбере, че става дума за Норт.
— А сега тук е и онази повлекана майка му с ненормалната си дъщеря. И всичко това е твое дело, Каролайн. Колко неприятна картинка е само онази Мари, гледа с празен поглед като някоя кукла, а майка й претендира, че в жилите й течала кръвта Найтингейл. Това е отвратително и ще се погрижа скоро тя отново да се озове далеч оттук.
— Но тя е пълно копие на Норт! — възкликна Каролайн. — Нейната ненормалност се дължи на нещастна случайност.
— Никаква случайност. Това е резултат на кръвта на любовника на майка й, не на рода Найтингейл. Когато дядото на Негово височество я посети, той разбра, че е предала съпруга си. Затова той направи нужното, за да е сигурен, че тя ще остане далеч завинаги, за да скрие от света своето падение и коварство.
Норт се обади толкова тихо, че вятърът почти го заглушаваше:
— Триджийгъл, помогнал ли си на Бес Трийт да убие всички тези жени?
— Естествено че не, милорд! Не съм такъв човек. Тя може би е наистина малко луда, но само от време на време, когато бъде предизвикана. Силната й вярна любов към брат й я е докарала до това състояние.
— Как откри, че тя е убийцата?
— Видях я, когато влезе в стаята на Кум в странноприемницата на мисис Фрийли. Бях я проследил. Видях я как увива окървавения нож в ризата. Казах й, че искам да ви видя мъртва, милейди, и тя отвърна, че вече е дошъл вашият ред, защото в най-скоро време сте щяла да се влюбите в брат й, подобно на останалите жени. Изявих желание да й помогна. Трябваше обаче да изчакаме благоприятен момент. За голямо мое съжаление се отървахте невредима от опънатата жица. Ако тогава планът ни бе успял, всичко това нямаше да бъде необходимо. Доста трябваше да почакаме, защото Негово височество осигуряваше достатъчно хора край вас, които да ви пазят. Но най-после дойде тази нощ. Тя беше наистина идеална за осъществяване на плановете ни. Двамата с Бес ви увихме в едно наметало и ви докарахме тук. Тя обаче трябваше да си тръгне, защото любимият й брат я очакваше, така че аз ви завързах, но очевидно — не достатъчно здраво. Нямах причина да стоя повече тук, защото тя желаеше лично да ви убие, със собствените си ръце. Каза, че това е нейна привилегия и нейно задължение, затова аз се върнах в Маунт Хок. Там обаче ме очакваше Кум и аз разбрах, че той подозира нещо. Не му казах нищо, но той започна да кърши ръце и да се тревожи, защото открил, че ви няма в Маунт Хок. Тогава му разкрих всичко, опитах се да му обясня, но той не искаше и да ме чуе. Дори му казах за Бес Трийт и че тя щеше да се погрижи за вас. Той пребледня, страхливият му старец, и после ме удари по главата. Когато дойдох на себе си, него го нямаше. Очевидно беше тръгнал да ви спасява. Бях сигурен в това, както бях сигурен и че ще го накарам да си плати за това.
— Знаеш ли, че Нейно височество току-що е открила съкровището на крал Марк? — попита Норт. — Ей там долу, в една пещера в скалите.
— Това е безсрамна лъжа, милорд. Тя ви е научила как да лъжете. Не се опитвайте повече да отвличате вниманието ми. Ще я убия, макар и да не знам какво ще правя после, защото ще го направя пред вас и вие ще искате да си отмъстите.
