— Искаш да ме накараш да те вържа за този стол ли? И наистина ще го направя, Джеси, ако не ми дадеш тържествено обещание още в този миг. Кажи го, Джеси. Кажи: „Заклевам се, че в събота няма да отида в Йорк“.
Тя му се ухили безочливо, с онази безочлива физиономия на отдавнашната хлапачка. Прииска му се с такава сила да влезе в нея, че да я заболи дори повече, отколкото сега го болеше проклетият му глезен. Никога преди не си беше давал сметка, че под своите дрехи новата Джеси си оставаше пак старата Джеси.
ДВАДЕСЕТ И ВТОРА ГЛАВА
Изкълченият му глезен й осигуряваше временен отдих. Джеси знаеше, че той искаше да прави секс с нея. Божичко, точно преди обяд, беше й го казал с такъв развратен смях… Но начинът, по който трябваше да го извършат, сигурно щеше да бъде такъв, че тя направо щеше да остане като гръмната. Погледна Джеймс и реши, че той едва ли ще има наглостта сега да я помоли за подобно нещо. Е, жалко за пропуснатата възможност.
И тъй като Джеймс я познаваше прекалено добре, той само въздъхна тежко, стисна й ръката и пак въздъхна. Джеси му се ухили.
— Глезенът ми ще оздравее съвсем скоро — успокои я той.
— Ще бъде чудесно, скъпи.
— Ето, това е моята Джеси.
Но той беше имал желанието да укрепи онова, което вече бе постигнал. Ако се минеше прекалено дълго време, можеше пак да види онова изражение на слисване върху лицето й. Не му се искаше тя пак да се отдръпне, да се скове върху или под него. Ех, по дяволите! Зигмунд и Харлоу му бяха помогнали да се качи по стълбите. Сам Харлоу го помоли да му бъде нещо като камериер и след като му свали дрехите, го сложи в леглото.
Джеси не беше изявила желание да направи това вместо него, пък и Джеймс не мислеше да я моли. Дори не знаеше дали изобщо й е минала подобна мисъл през главата. Да правиш любов след съответната подготовка беше едно, а да събличаш мъж с глезен, подут като пъпеш — нещо съвсем друго.
Глезенът му щракаше от болка, коремът му не се чувстваше особено комфортно от опита на госпожа на Катсдор да имитира граховата супа на Баджър, а той самият беше отегчен — вечерта бавно се точеше и разговорът между него и Джеси беше изтлял само до непрекъснати въпроси за крака му, следвани от неговите троснати отговори. Трябваше да си признае, че тя се грижеше за него, наистина, но изкълченото все още адски го болеше и това го правеше ужасен пациент.
Когато накрая си легна и се зави до гърдите, а Харлоу напусна спалнята му, той извика:
— Можеш вече да влезеш, Джеси. Целият съм увит в одеяла и чаршафи, всичко отблъскващо е покрито с изключение на проклетия ми крак.
Тя влезе през страничната врата. Носеше съвсем семпъл халат, който вероятно беше принадлежал на старата Джеси. Дали се страхуваше, че той ще се нахвърли върху нея, ако е облечена в някой от копринените халати на новата Джеси? Сигурно.
Той я изгледа внимателно, за да види дали нямаше някакво очакване в очите й.
— Тук до мен ли ще спиш?
— Притеснявам се, че мога да се обърна върху теб или неволно да те изритам по болното място.
— Мен това не ме притеснява. Искам да останеш тук.
Тя започна да клати глава и той бързо добави:
— Може да имам нужда от теб през нощта.
Тогава Джеси бавно кимна. Той затвори очи, когато тя му вмъкна още една възглавница под крака, докосвайки леко с пръсти големия му пръст и питайки го:
— Сега по-добре ли е?
— Кое да е по-добре?
Тя въздъхна:
— Джордж ме предупреди, че ще ми бъде трудно да се оправя с теб. Когато преди няколко години един кон ритна татко в крака, аз бях единственият човек, който стоеше до него. Мама каза, че той така или иначе ще се отрови от собствената си жлъч, независимо дали се грижи за него или не.
— Аз не искам да бъда такъв. Защо си облякла този отвратителен халат?
— За да не те измъчвам, Джеймс. Ако облека някоя от дрехите, които ми подари Маги, ами ти тогава направо можеш да си счупиш глезена, за да се добереш до мен. Не искам да ми тежи на съвестта подобно нещо.
Той преглътна тежко.
— Искаш ли да ти разкажа една история?
— Не, много съм уморена. Предпочитам да си легна. О, насмалко да забравя. Доктор Рейвън каза, че трябва да изпиеш още една лимонада с лауданум.
Той реши, че ще е добре да не се противи. Не искаше да лежи буден с тези дяволски болки в крака и да слуша как Джеси диша до него толкова близо, че да може да я докосне, да я прегърне. Не, по-добре беше да потъне в забравата на съня.
Той спа непробудно през цялата нощ. Джеси се будеше често и се заслушваше в него. Той обаче не се събуди от болки.
На другия ден глезенът му беше в много по-добро състояние.
— Може би утре — отбеляза той на закуска между хапките от препечени филийки и яйца — ще съм в състояние да яздя Бертрам.
— Изобщо не си въобразявай, че това ще стане. Няма да ти го позволя, Джеймс.
— Ще остана тук до късно тази вечер и чак тогава мога да тръгна. Преди няколко години Франсис, графиня Родърмир, работеше с един архитект в Йорк и двамата изобретиха нещо като преносвач за коне. Чрез него конят може да пристигне съвсем отпочинал на състезанието, а не изтощен от изминаването на целия път дотам.
— Много умна идея, наистина. — Джеси остави вилицата си и се приведе напред. — Как изглежда това нещо?
— Един съвсем малък покрит фургон, който се тегли на смени от два коня. Ти само завързваш поводите на коня за страничните прегради, за да не мърда, и потегляш. Горната задна половина на фургона е открита, така че вътре влиза предостатъчно свеж въздух.
— Божичко, как само ми се иска да видя това нещо! Значи жена е дала идеята за него?
— Да. И противоположно на общите очаквания, нейният съпруг изобщо не остана ужасен, че точно на нея, на съпругата му, е дошла тази идея, а не примерно на него. На всички разказва за това изобретение. Вече видях няколко такива фургона да се движат по тукашните пътища.
— Иска ми се да бях по-умна, тогава може би и на мене би ми хрумнала тази идея.
— Ти си достатъчно умна. Стига говори глупости. Аз мислех да си направя един-два такива фургона, за да мога да участвам и в по-далечни надбягвания с коне, да речем в Северна Каролина или във Вашингтон сити.
— О, Джеймс, би било наистина чудесно! Спомням си, че някога водехме по надбягвания местните понита около Окракоук. Знаеш ли, чудя се защо, но не сме ходили в къщата в Окракоук още откакто бях малко момиче. Сигурно на татко просто му е писнало да слуша как майка мърмори, че там все я хапели някакви насекоми. Те хапеха също и Гленда, но не Нелда и мен. Не мислиш ли, че е странно?
— Чувал съм да казват, че разните там буболечки обичали да хапят само сочни месца.
— Дукесата сигурно би хвърлила чинията си с грах по Маркъс, ако той й изтърси подобно нещо.
Харесваше му как тези нейни висулки се къдреха отпуснато надолу и почти докосваха яката на бледожълтата й рокля. Тази сутрин Джеси блестеше, свежа и сияйна.
— Носиш ли бельо под тази рокля сега, когато не съм в състояние да ти направя нищо?
Тя с трясък изпусна вилицата си в чинията. Сведе поглед към жълтеникавата купчина с яйца. После срамежливо си призна:
— Не.
